Решение № 222 от 12.07.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Пловдив , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анна Ив. Иванова

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20215300501335 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Т. Д. Т. против решение № 260963/25.03.2021г. по гр.д.№ 7633/2019г. на ПдРС, VІ гр.с. на ПРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея иск за делба на сутеренния етаж в сградата, находяща се в гр. П., ул. ***, който етаж е индивидуализиран в обжалваното решение с идентификатор ***. Твърди се, че решението в обжалваната част е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Погрешно първоинстанционният съд приел, че процесният приземен етаж не представлява самостоятелен обект, а принадлежност към горните жилищни етажи.

Излагат се подробни твърдения и доводи относно това как е строена и надстроявана сградата и как е възникнало правото на собственост върху всеки един етаж от нея. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на иска за делба на приземния етаж. В публично съдебно заседание на 23.06.2021г. пълномощникът на жалбоподателката, адв.Н.П. уточни, че не оспорват, че сутеренът / приземен етаж/ не е самостоятелен обект на собственост, но той също следвало да бъде включен в делбата, дори и да е с различен статут спрямо останалите етажи. Сочи се, че на база заключението на вещото лице се установява, че две от помещенията на този призем отговарят на изискванията да бъдат обособени с несъществени преустройства в два гаража. Този етаж не отговарял на изискванията за жилище, но от него с несъществени преустройства и при спазване на всички други изисквания на закона било възможно да се обособят два самостоятелни обекта.

1

От въззиваемите И., Л. и Е. Д. са подадени отговори на въззивната жалба, с които се поддържа, че решението на ПдРС в обжалваната му част е правилно и законосъобразно.

Обосновават се, защо следва да се приеме, че помещенията в приземния етаж представляват принадлежност към жилищните етажи и по- конкретно, че представляват сервизни помещения към тях.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 7633/2019г. на ПдРС, VІ гр.с. е образувано по искова молба от Т. Д. Т. против Л. Д. Д. и Е. С. Д. за извършване на делба на съсобствени между страните дворно място от 374 кв.м., съставляващо УПИ VІ- 120, кв.429, ПИ № *** по действащия регулационен план и по КККР на гр.Пловдив; целия втори жилищен етажапартамент с идентификатор ***, със застроена площ от 119,71 кв.м.; целия „сутерен на етаж първи, като част от този сутерен е гараж, с идентификатор ***, с площ от 22,96 кв.м.; и промишлена сграда с идентификатор ***, с площ от 37 кв.м.. С определение в з.з. на 23.06.2020г. като страна по делото е конституирана съпругата на Л.Д., И. А. Д.. В исковата молба се твърди, че горепосочените дворно място, етажи от жилищна сграда и промишлена сграда са съсобствени между страните по наследство от Д. Л. Д., ЕГН: ***, починал на ***г.. В молба за уточнение на исковата молба от 31.05.2019г. се сочи, че първоначално правото на собственост върху дворното място е придобито от Л. Г. Д., баща на Д. Л. Д. като обезщетение за отчужден за обществени нужди друг негов имот. През 1965г. Л. Д. дарил на сина си Д. Д. 1/10 ид.ч. от дворното място, ведно с построената в него къща. През същата 1965г. по силата на съдебна делба Д. Д. придобили останалите 9/10 идч. от имота. С нот.акт № ***г. Д. Д. и съпругата му Е.Д. учредели в полза на сина си Л. Д. Д. право да надстрои втори етаж върху жилищната сграда, състояща се от призем / сутерен/ и първи жилищен етаж. С нот.акт № ***г. те учредили в полза на сина си Л.Д. право да изгради един гараж и пристройка към собствения си втори жилищен етаж, а на дъщеря си Т. Д.- правото да надстрои трети жилищен етаж, ведно с пристройка към него. През 1991г. била извършена делба на пристройките към първи и втори етажи от сградата и на целия трети етаж от сградата.

В подадения от Е. С. Д. отговор на исковата молба се сочи, че се е разпоредила със собствените й по 4/6 ид.ч. от втория етаж от жилищната сграда с идентификатор *** и от гаража с идентификатор *** в полза на сина си Л. Д. Д..

Спорът в настоящето въззивно производство се свежда до това, дали помещенията на сутеренния етаж представляват принадлежност към жилищата на горните етажи / складови помещения към тях/, както е приел първоинстанционният съд, или са самостоятелни съсобствени между страните обекти и подлежат на делба. В случай, че те представляват складови помещения към жилищата на първи, втори и трети надсутеренни, жилищни етажи, би следвало това от тях, което представлява складово помещение към жилищния етаж с 2 идентификатор ***, да бъде допуснато до делба, ведно с този етаж- именно в качеството на принадлежност към същия. От събраните по пръвоинстанционното дело писмени доказателства- документи за право на собственост, проект на сградата и др., както и от основното заключение по СТЕ, изготвени от вещо лице Б. К., обаче не се установява по архитектурен план или по волята на собствениците някое от помещенията на сутерена да е определено като складово помещение към жилището на втория етаж.

В нот.акт № ***г. и делбен протокол от 30.10.1965г. по гр.д.№ 705/1965г. на Пловдивски народен съд, ІІІ район придобитата от Д. Л. Д. къща не е индивидуализирана нито със застроена площ, нито с брой етажи. В нот.акт № ***г., с който в полза на Д. Д. е учредено право на надстрояване, вече жилищната сграда е описана като такава, състояща се от приземен и първи етажи. Липсват данни през периода от 1965г. до 1967г. да е извършено пристрояване или надстрояване на описаната в документите за право на собственост от 1965г. къща, поради което следва да се приеме, че и към онзи момент тя е съществувала във вида, в който е описана в нот.акт № ***г..

Логично е да се допусне, че, щом като през 1984г. е разрешено пристрояването на втория жилищен етаж на въззиваемия Л.Д. с пристройка от 40 кв.м. и надстрояване на трети етаж, ведно с пристройка от 40 кв.м., под тези пристройки би следвало да съществуват вече изградени пристройки на ниво сутерен и първи жилищен етаж или изграждането им да е разрешено едновременно с тези на ниво втори и трети жилищени етажи. И действително, видно от основното заключение на в.л.Б. К. и от архитектурния проект на л.74 и сл. по делото на ПдРС, през 1984г. е разрешено пристрояването и на сутеренния и първия жилищен етажи. Пристройката е предвидена и реализирана от източната страна на старата сграда и на ниво сутерен включва гараж в югоизточния ъгъл и противорадиационно укритие- ПРУ в североизточния ъгъл на сградата. Именно този гараж е самостоятелния обект с идентификатор ***. В схемата на гаража е записано, че той е собственост на наследодателя Д. Л. Д. на основание договор № ***г.. Този договор е Окончателен договор за делба с нотариална заверка на подписите от 31.01.1991г., по силата на който в дял на Д. Л. Д. е поставена пристройката към „първи съществуващ етаж“, с площ от 43,96 кв.м., състояща се от хол, всекидневна и бокс. Към онзи момент в жилищните сгради са се брояли само жилищните етажи, като очевидно в договора за делба се има предвид пристройката към първи жилищен етаж / настоящ етаж с идентификатор ***/, а не тази към сутерена. В дял на Д. Д. е поставен и гараж от 22,96 кв.м., колкото е площта на гаража с идентификатор ***. Видно от скицата на ПИ № *** / л.13 по делото на ПдРС/ в дворното място са налице още два гаража, съставляващи отделни сгради с идентификатори *** и ***. Това са гаражите, за който през 1984г. е учредено право на строеж в полза на жалбоподателката Т.Т.

/ с предишна фамилия Д./ и на въззиваемия Л.Д..

От заключението на в.л.Б. К. и от архитектурния проект се установява също така, че в старата част на сутерена са съществували и съществуват и понастоящем три помещения, 3 обозначени на проекта като складове, както и едно по- малко в дъното на коридора, обозначено като килер. Тези три склада и килерът съществуват отпреди построяването на втори и трети жилищни етажи и те не са придадени към тях с нотариалния акт за учредяване на право на строеж и пристрояване за втори и трети жилищни етажи, нито с някакъв друг документ. Следователно и към настоящия момент тези помещения съществуват самостоятелно / до тях има самостоятелен достъп през стълбище, коридор и вътрешни врати/ и следва да бъдат допуснати до делба. Без значение е обстоятелството, че идентификатор по КККР е даден само на гаража- СОС ***, тъй като кадастърът не създава обекти на право на собственост, а следва да ги отрази, и ако това не е сторено от липсата на идентификатори не следва, че липсват годни обекти на право на собственост. В тази връзка следва само да се уточни, че гаражът е част от сутеренния етаж, но по отношение на същия не следва да бъде постановен диспозитив с настоящето решение, тъй като същият е допуснат до делба с решението на ПдРС. Видно от схемата на гаража на л.30 по първоинстанционното дело, идентификатор *** е стар идентификатор на гаража, а не такъв на сутеренния етаж, поради което не следва да се използва като индивидуализация. Обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено единствено по отношение на помещението- ПРУ /противорадиационно убежище/, тъй като същото е предназначено за общо ползване от всички собственици и обитатели в сградата. Това негово предназначение е определено с архитектурния проект от 1984г. за дострояване на сутеренния етаж и през времето след това, включително и към настоящия момент, не е променено. Съдът намира за безпредметно да бъде коментирано допълнителното заключение на в.л.Б. К. относно това, дали сутеренният етаж отговаря на изискванията за жилище и дали част от помещенията на този етаж могат да бъдат преустроени в гаражи, тъй като по първия въпрос не е налице спор, а вторият е от значение за извършване на делбата.

Относно квотите в съсобствеността не е налице спор, доколкото решението на ПдРС в частта, с която е допусната делба на дворното място, на първия жилищен етаж с идентификатор ***. От обективна страна се установява, че по силата на нот.акт № ***г. наследодателят Д. Л. Д. е придобил 1/10 ид.ч. от трите складови помещение в своя индивидуална собственост. Останалите 9/10 ид.ч. са придобити от него възмездносрещу задължение за издръжка на баща му, по силата на делбената спогодба по протокола от 30.10.1965г.. Безспорно е, че към онзи момент Д. Д. е бил в граждански брак с въззиваемата Е. С. Д.. Следователно от всеки от наследниците по закон Е.Д., Л.Д. и Т.Т. е наследил по 1/3 ид.ч. от 1/10 ид.ч. от складовите помещения, а от останалите 9/10 ид.ч. Е.Д. притежава 4/6 ид.ч., Л.Д.- 1/6 ид.ч., и Т.Т.- 1/6 ид.ч.. Съответно складовите помещения ще следва да бъдат допуснати до делба при квоти от по 11/60 ид.ч. за жалбоподателката Т.Т. и въззиваемия Л.Д., и 38/60 ид.ч. за Е.Д..

Съобразно с решението по делото в полза на жалбоподателката ще следва да бъдат присъдени ¾ от направените от нея съдебни разноски във въззивното производство, които са в общ размер от 540 лева, като същите бъдат разпределени по равно между въззиваемите Е.Д. и Л.Д..

4

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260963/25.03.2021г. по гр.д.№ 7633/2019г. на ПдРС, VІ гр.с. на ПРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. Т. от гр. П., ул. ***, ЕГН:

********** иск против Л. Д. Д., ЕГН: ********** и Е. С. Д., ЕГН: **********- двамата от гр. П., ул. ***, за делба на помещението с предназначение противорадиационно укритие / ПРУ/ в североизточния ъгъл на сутеренния етаж в сградата, находяща се в гр. П., ул. ***, която сграда е с идентификатор *** по КККР на гр.Пловдив.

ОТМЕНЯ решение № 260963/25.03.2021г. по гр.д.№ 7633/2019г. на ПдРС, VІ гр.с. на ПРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Д. Т. от гр. П., ул. ***, ЕГН:

********** иск против Л. Д. Д., ЕГН: ********** и Е. С. Д., ЕГН: **********- двамата от гр. П., ул. ***, за делба на трите склада и килера в централната и югозападната част на сутеренния етаж в сградата, находяща се в гр. П., ул. ***, която сграда е с идентификатор *** по КККР на гр.Пловдив, като вместо това