Решение № 6604 от 02.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6604 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100505053 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 891 от 19.01.2023 г., постановено по гр. д. № 11799 /2022 г. по описа на СРС, 50-ти състав, е частично уважен предявеният от Етажна собственост в гр. София, ул.

****, представлявана от управител В. Д. Н., срещу Б. Х. К., по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 51. ал.1, чл. 50. във вр. чл. 38 от ЗУЕС за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 594,97 лв. за главница, представляваща сбор незаплатени месечни вноски за поддръжка на общи части и Фонд .,Ремонт и обновяване“ за периода от 14.02.2019 г. до 01.07.2021 г., от които сумата 175,18 лв. за неплатени разходи за асансьор за поддръжка и експлоатация, сумата 56,30 лв. за разноски за ел. енергия за асансьор и за осветление на общи части; сумата 73,49 лв. за разноски за почистване на входа и сумата 290,00 лв. за вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“; ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.10.2021 г. до окончателното и изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 56997/2021г. по описа на СРС, като искът е отхвърлен за разликата над 594,97 лв. до пълния предявен общ размер от 979,00 лв. или за разликата над 175,18 лв. до пълния предявен размер от 194.00 лв. за разходи за поддържане и експлоатация на асансьор: над 56,30 лв. до пълния предявен размер от 169,00 лв. за разноски за ел. енергия за асансьор и за осветление на общи части; над 73,49 лв. до пълния предявен размер от 176.00 лв. за разноски за почистване на входа и над уважения размер от 290,00 лв. до пълния предявен размер от 440.00 лв. за вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ и за периода 01.01.20181 13.02.2019 г.

Със същото решение ответникът Б. Х. К. е осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 395,63 лв. – съдебни разноски, съразмерно уважената част от иска, а ищеца е осъден да заплатят на адв. Кр. Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл.

38, ал.2, вр. ал.1. т.2 ЗА, сумата 117,68 лева - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която е уважен предявеният от ищеца по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 51. ал.1, чл.

50. във вр. чл. 38 от ЗУЕС и е установено вземане в полза на ищеца в размер на сумата от 594,97 лв., е подадена въззивна жалба от ответника Б. Х. К., чрез процесуалния му представител – адв. Н. И., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че между страните не съществува валидно облигационно отношение. Твърди, че ищецът не е установил по безспорен начин в условията на пълно и главно доказване, че ответникът притежава качеството собственик върху процесния имот, за да се приеме, че е задължено лице за претендираната по делото сума. Счита, че представената от процесуалния представител на ищеца справка от Столична община, представлява единствено косвена индиция, че Б. К. притежава качеството собственик на процесния имот. Сочи, че данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот. Сочи също така, че не са представени доказателства пито за титулярството в правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот, пито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните.

Твърдя, че по делото е останал недоказан фактът, че лицето Б. Х. К. е собственик/обитател на процесния имот за процесния период, поради което претенцията е изцяло неоснователна.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, както и да присъди направените по делото разноски.

В законоустановения двуседмичен срок въззиваемият ищец, чрез пълномощника си – адв. В. П., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал отговор на въззивна жалба, с който оспорва жалбата по подробно изложените съображения, поддържайки че така постановеното решение е законосъобразно, правилно и основателно мотивирано. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Решението в частта, с която предявеният от ищеца по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 51. ал.1, чл. 50. във вр. чл. 38 от ЗУЕС искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 594,97 лв. до пълния предявен размер от 979,00 лв., не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

2

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

За да възникне претендираното от ищеца субективното материално право, следва в обективната действителност да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на сграда в режим на етажна собственост; 2. притежаване от страна на ответника на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост; 3. реално извършени разходи за поддържане на общите части на етажната собственост, определени на основание валидно взето решение на Общото събрание на етажната собственост; 4. размерът на припадащата се част на ответника от общо дължимите разходи за поддържане и за фонд „Ремонт и обновяване“.

С оглед характера на оплакванията в жалбата, спорът между страните се съсредоточава върху обстоятелството относно качеството на ответника на собственик/обитател на индивидуален обект в етажната собственост.

Съгласно споделяната от настоящия състав на съда практиката на ВКС, обективирана в Решение № 67 от 14.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 768/2011 г., II г. о., ГК, пълно доказване на придобивното основание и точната индивидуализация на имота по кадастралната карта и според регулационния му статут е необходимо при спор между страните, касаещ принадлежността на правото на собственост. За легитимацията на едно лице обаче като етажен собственик, с оглед правото му да иска отмяна не решение на общото събрание на етажната собственост, е достатъчно да се установи, че ищецът притежава права в собствеността на самостоятелен обект в сградата, без да е необходимо да се доказва точната индивидуализация на този обект, нито придобивното му основание. В конкретния случай, независимо, че от страна на ищеца не е представен документ за собственост – нотариален акт или договор, удостоверяващ правото на собственост на ответника върху имота, по делото са налице други достоверни и несъмнено установени писмени доказателства, които макар и по косвен път обосновават категоричен извод, че ответникът е бил през процесния период етажен собственик в процесната етажна собственост – извлечение от книгата за собствениците на етажната собственост по чл. 7 от ЗУЕС, от което се установява, че от 21.04.2010 г. като собственик за ап. 10 е вписан ответникът Б. Х. К. (а като обитател – неговата майка М.А. К.а, с отбелязване, че е починала), справка за адресна регистрация на ответника, от която се установява, че ап. 10, находящ се в гр. София, ул. ****, е заявен от същия за негов настоящ адрес (т.е. адресът, на който лицето живее, чл.94, ал.1 ЗГР), считано от 01.01.1980 г., и за постоянен адрес от 05.09.2000 г., както и справка за декларирани данни към 19.10.2022 г., издадена от Столична Община, за това, че процесният имот е деклариран като собствен на ответника, подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 27.05.2020 г., по документ за собственост № 159/27.11.1991 3 г./31.12.2019 г., участие (л. 7, 29 и 62 от делото пред СРС). Следва да се вземе предвид и участието на ответника в Общото събрание (ОС) на етажната собственост (ЕС), проведено на 15.07.2021 г., видно от представения по делото протокол (л. 8-9 от делото пред СРС). В тази връзка, съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК, след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, протоколът от ОС на ЕС се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. В настоящия случай не са представени доказателства, че ответникът е направил такова оспорване, поради което, протоколът са е стабилизирал като съдържание и доказва с обвързваща етажните собственици и съда доказателствена сила, че отразените в него действия на ОС и взети решения са извършени съобразно отразеното в него.

От показанията на свидетелката Р.П., които преценени при условията на чл.172 ГПК настоящият състав на съда намира за обективни, последователни и непосредствено възприети, кореспондиращи и с останалите събрани по делото доказателства, и които показания кредитира с доверие, се установява, че ответникът е отказвал да плаща членския внос в ЕС след като е починала майка му, като свидетелката е събирала членския внос през 2018 г. Сочи, че е срещала ответника по стълбите, като го вижда рядко. Сочи още, че вечер в апартамента свети и е виждала ответника да тича по улицата, за да влезе в сградата.

Предвид гореизложеното, се явява обоснован извода, че по делото е установено качеството на етажен собственик на ответника. По делото е представен протокол на ОС на етажните собственици, проведено на 14.02.2019 г. (л. 12-13 от делото пред СРС), с което е взето решение, че размерът на сумите за ежемесечна поддръжка на общите части на ЕС се формира на усреднени стойности за почистване на входа, електричество за осветление на входа, разходи за абонаментна такса за асансьор, електричество за асансьор за последните три месеца и 10 лева на месец за фонд „Поддръжка на общите части“. Видно от представения протокол от ОС на ЕС, проведено на 15.07.2021 г., е взето решение да се съберат по съдебен ред неизплатените задълженията към ЕС, дължими от ответника.

Доколкото по делото не са представени доказателства, че решенията на ОС са били обжалвани от ответника в посочения в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС преклузивен срок, то същите са влезли в сила и са задължителни за етажните собственици.

С оглед своевременно направеното възражение с отговора на исковата молба за изтекла погасителна давност и с оглед обстоятелството, че по делото не е представено решение на ОС за определяне на разходите за поддържане на общите части на ЕС преди 14.02.2019 г., то претендираните от ищеца вземания са основателни за периода от 14.02.2019 г. до 01.07.2021 г., до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд. Предвид заключението на вещото лице по изслушаната в производството пред СРС съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните, и която съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и достоверно дадено, общият размер на вземанията на ищеца за въпросния период, определен съгласно чл. 162 ГПК, възлиза на 594,97 лв., от които 175,18 лв. – разходи за поддържане и експлоатация на асансьор, 48,10 лв. – разходи за експлоатация на асансьора – ел. енергия, 8,20 лв. – разходи за ел. енергия – стълбище, 73,49 лв. – разходи за почистване на входа и 290 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“.