Решение № 1299 от 28.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. Бургас, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120103961 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на В. М. Ж., ЕГН **********,адрес: гр. Б. ***,чрез Адвокат Б. Г. Й., вписан в регистъра на адвокатите на Софийска Адвокатска Колегия, с личен № **********, със служебен адрес: гр. С., ***, против: „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. С., ***, представлявано от изпълнителнит директори: ***.

От съда се иска да постанови решение, с което да прогласи за недействителен, на осн. чл.

22 от ЗПК сключеният между В. М. Ж., ЕГН **********, адрес: гр. Б. ***, и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ***, договор за потребителски кредит № 7200312226165 от 29.10.2024 г., поради противоречието му със закона.

Сочи се,че На 29.10.2024г., в гр. Бургас, В. М. Ж., ЕГН **********, сключва Договор за потребителски кредит № 7200312226165 от 29.10.2024 г. с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с размер на главницата 6919.70 лв., съгласно чл. 7.1. от договора е договорен общ размер на застрахователната премия 3630.23 лв. с фиксиран лихвен процент, в размер на 37.73%, видно от чл. 9.1 от процесния договор и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 43.68%, за срок от 60 месеца. В договора за потребителски кредит, сключен между В. М. Ж. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД не е посочено как се изчислява размерът на кредита, което води до невъзможността на потребителя да вземе информирано решение дали за него е било икономически изгодно да сключи този договор или не.Изложени са пространни аргументи за нищожност на основание чл.22, вр.чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чл.19 ал.1 и 1 ал.2 , чл.22 , чл.10, вр.чл.11 ал.1, т.11 ЗПК

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска.

Депозиран е и насрещен иск за осъждане на В. Ж. да върне на ТИ БИ АЙ Банк ЕАД сумата от 4 207.97 лева, представляваща чиста стойност на кредита невъзстановена от ищеца по договор за кредит № 7200312226165 от 29.10.2024 г.

На основание чл. 103 от ЗЗД се отправя изявление за прихващане на насрещно дължими суми, до погасяването на по-малката сума, а именно - присъдените в полза на ищеца разноски по това дело, включително и адвокатско възнаграждение с дължимата и неплатена чиста стойност на кредита в размер на 4 207.97 лева.

Възразява се срещу искането за присъждане на разноски на ищцовата страна, в условия на алтернативност, да не издава изпълнителен лист за присъдените на ищеца разноски, като приеме, че по силата на направеното с настоящия отговор възражение за прихващане същите са приспаднати към дължимите към Банката суми за погасяване на главницата по процесния договор.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

По делото не се спори, че на 29.10.2024г., в гр. Бургас, В. М. Ж., ЕГН **********, сключва Договор за потребителски кредит № 7200312226165 от 29.10.2024 г. с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, с размер на главницата 6919.70 лв.

Настоящият състав, съобразявайки представените и приети по делото доказателства, приема, че посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите в размер на 43.68 % не отговаря на действителния такъв, доколкото в него не са включени вземания, дължими от потребителя, които е следвало да бъдат включени при определяне на коректния процент на годишния процент на разходите. Това безспорно представлява заблуждаваща търговска практика. Съгласно Решение на СЕС от 14.03.2024 г. по дело C‑714/22, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва 2 задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните. разходи по този кредит. Предвид неразривната свързаност на уговорената застрахователна премия с договора за кредит, с договарянето тя да се заплаща разсрочено едновременно с изплащане на погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща размера на ГПР.

С включването на застраховката към главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по допълнителни услуги за кредита, които формално водят до увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени като разход по кредита, с което се заобикаля императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. § 1, т. 1 ДР на ЗПК. В случая, макар в представения договор за потребителски кредит ГПР да е определен в разрешения законов размер се установява, че при изчисляването му не е включена уговорената застрахователната премия 3630.23 лв. Това се признава и от ответното дружество. В тази връзка, обаче, с оглед съдържанието на договора, съдът приема, че получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователната премия, поради което същата представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, но по твърдения на заявителя това не е сторено. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК и до прилагане на последиците по чл. 23 ЗПК.

Поради това ищецът дължи връщане единствено сумата получена по кредита в какъвто смисъл е предявен и насрещния иск, който също от своя страна е основателен.

Възражението релевирано от насрещния ответник за прихващане с евентуално пирсъдени суми е неоснователно, тъй като към момента на предявяване на възражението същото не е нито изискуемо, нито ликвидно , липсва яснота дори по основание и размер а тази неопределяемост не предпоставя основателност.

Основателността на исковете налага в полза на страните да се възложат разноски.Ищеца е представител доказателства за сторени такива в общ размер1186.24 евро.На ответника следва да са дължими разноски в общ размер на 188.79 евро от които 60 евро юрисконсултско възнаграждение.Предвид ограничението в компенсаторно произнасяни и предвид заявеното по-горе за неоснователност на възражението за прихващане, на страната следва да се възложат така посочените суми.

По изложените съображения, Бургаският районен съд

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. М. Ж., ЕГН **********,адрес: гр. Б.

***, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 7200312226165 от 29.10.2024 г, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА В. М. Ж., ЕГН **********,адрес: гр. Б. *** ДА ЗАПЛАТИ НА Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** сумата от 2151,50 евро/ 4 207.97 лева/, представляваща чиста стойност на кредита невъзстановена от ищеца по договор за кредит № 7200312226165 от 29.10.2024 г.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на В. М. Ж., ЕГН **********,адрес: гр. Б. ***, сумата в размер на 1186.24 евро, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА В. М. Ж., ЕГН **********,адрес: гр. Б. *** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** сума в размер на 188.79 евро,разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4