Определение № 503 от 24.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 503 гр. Варна, 24.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Р. Сл. Станчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20263000500054 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба по чл.248 ГПК вх.№ 6325/01.09.2026г на адв. М.

Д.-К. от АК-Пловдив като пълномощник на Р. Ат. Р. и Д. Ил. Р. за изменение на постановеното от АпС-Варна Решение № 126/14.07.2026г по в.гр.д.№ 54/2026 в частта му, с която са присъдени разноски на страните, като КОНПИ бъде осъдена да им заплати за настоящото въззивно производство пълния размер на адв. възнаграждение в размер на 3067,75евро.

Счита в тази част решението за неправилно, като се позовава на § 1а от ДР на Наредба № 1/9.07.2004г за възнаграждения за адв. работа и практика на ВКС. Според същата фактическата и правна сложност на делото като критерий при преценката за размера на разноските за адв. възнаграждение произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативната уреда и съдебна практика.

В случая хонорарът за въззивната инстанция е определен въз основа на материалния интерес по делото, който е изключително висок с оглед на подлежащото на отнемане имущество. Наред с това, при АпС-Варна не отчел фактическата и правна сложност на делото, необходимостта от анализ на събраните по делото материали и съдебна практика.

Според процесуалния представител делата за отнемане на незаконно придобито имущество са с изначално висока фактическа сложност.

Обстоятелството, че в случая не са събирани нови доказателства не променя този извод.

С оглед изминалия дълъг период от време между двете производства, е 1 бил необходим анализ и на по-актуалната релевантна съдебна практика.

Трикратното намаляване на присъдените разноски в сравнение с платеното адв. възнаграждение изисква изрични мотиви, каквито в случая липсвали.

Сравняването на адв. възнаграждение при първоначалното въззивно разглеждане на делото с претендираното при възобновеното дело не отчита смяната на процесуалните представители, както и дългия изтекъл период между двете въззивни производства.

В срока по чл.248 ал.2 ГПК КОНПИ, чрез държ. инсп. А. В., е подал писмен отговор със становище за нейната неоснователност. Съгл.чл.78 ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. С оглед конкретните обстоятелства по делото, АпС-Варна правилно е приел, че претендираното за настоящото въззивно производство /второ по ред/ адв. възнаграждение от 3 067,75евро е прекомерно с оглед действително положените усилия и труд за производството пред тази инстанция. В конкретния случай въззивната жалба не е изготвена от претендиращия възнаграждението адвокат, по делото е проведено едно о.с.з. с продължителност 14 минути, без представяне на нови доказателства. В писменото становище по съществото на правния спор процесуалният представител на ответниците в първоинстанционното производство пространно се е позовал на лесно достъпна съдебна практика, за снабдяването с която не са необходими особени усилия. В писмената защита не са наведени никакви доводи и съображения, свързани с имущественото състояние на ответниците, реализираните от тях доходи/приходи и извършените разходи, както и анализ на доказателствата, свързани с тях, т.е. позоваването от страна на адв. Д. на фактическата и правна сложност на делото е неоснователно.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, за да се произнесе по молбата по чл.248 ГПК на ответниците по иска, чрез адв. Д., съобрази :

Предмет на настоящото производство е сумата от 339 428,20лв, която е само част от първоначално претендираната от КОНПИ сума общо в размер на 383 936лв, като за разликата първоинстанционното решение на ОС–Шумен не е обжалвано и е влязло в сила.

Уважената част от иска е 179 422,20лв, а отхвърлената-160 006лв.

Следователно, отхвърлената част от иска е ок.47 % /0,471/ от общо претендираната сума. Затова направените разноски за заплатено адв. възнаграждение за настоящото въззивно производство от 3 067,75евро с включен ДДС могат да бъдат претендирани до размера от 1444,91евро.

По отношение размера на същите своевременно е направено възражение за прекомерност от насрещната страна КОНПИ, на осн.чл.78 ал.5 ГПК.

В случая материалният интерес по делото е 339 428,20лв. Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/9.07.2004г за възнаграждения за адвокатска работа дължимото адв. възнаграждение за процесуално представителство по дело с такъв материален интерес е 18 227,13 лв. или 9 319,38евро.

2

Съгласно Решение С-438/22 на СЕС и практиката на ВКС /напр.

Определение № 3036/28.10.2025г по ч. т. д.№ 1926/2025г на I ТО, ТК и цитираните в него определения под №№ 1001/6.03.2024г по ч. гр. д.№ 553/2024г на ВКС, ГК, III ГО; № 28/21.01.2022г по ч. т. д.№ 2347/2021г на II ТО,ТК; 1183/14.03.2024г по ч. гр. д.№ 2605/2023г на III ГО, ГК; 327/ 16.07.2018г по ч. т. д.№ 750/2018г на II ТО,ТК и др./ при произнасяне по искане по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на адв. възнаграждение поради прекомерност съдът не е обвързан от размерите, приети в Наредба № 1/9.07.2004г, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адв. възнаграждение.

Макар фактическата и правна сложност на делото да е значителна, адв.

Д. е представлявала ответниците по иска и настоящи въззивници само при повторното разглеждане на делото от АпС-Варна, при което по делото е проведено само едно о.с.з. на 22.04.2026г, без да са посочени и представени от адв. Д. като нов процесуален представител нови доказателства.

Процесуалните действия, извършени на това съдебно заседание, се изразяват в приемането на предварително представени от КОНПИ писмени доказателства - 2бр справки за съдимост и 4бр бюлетини за съдимост. Така извършената от адв. Д. работа по делото се състои основно в запознаване с делото и изготвянето на представената от нея писмена защита /л.55-69 от делото/, в която основно е цитирана практика на ЕСПЧ и на СЕС /относно липсата на причинно-следствена връзка между престъплението, във връзка с което е образувано конфискационното производство, или с друго престъпно поведение на Р. и Д. Р.и, от една страна, и процесното имущество/, както и относно приложимостта на правните стандарти, установени от ЕСПЧ по делото Т. and Others v Bulgaria от 13.07.2021г. Следва да се посочи, че именно въз основа на същите е било постановено отменителното решение на ВКС по реда на чл.303 ГПК.

Налага се извод, че при основателност на възражението на КОНПИ за прекомерност на адв. възнаграждение, от общия размер на сумата от 1444,91евро, която ответниците биха могат да претендират, следва да им бъде присъдена сумата от 700 евро, възложена на насрещната страна.

Поради изложеното молбата по чл.248 ГПК на адв. Д. за изменение на Решението на АпС-Варна № 126/14.07.2026г, постановено по настоящото въззивно гр. дело в частта за разноските като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК вх.№ 6325/ 1.09.2026г на адв. М. Д.-К. от АК-Пловдив като пълномощник на ответниците 3 по иска Р. Ат. Р. и Д. Ил. Р. за изменение на Решението на АпС-Варна № 126/14.07.2026г по в.гр.д.№ 54/2026 в частта за разноските.

Определението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД с частна касационна жалба в седемдневен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4