Решение № 4722 от 03.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4722 гр. Пловдив, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Частно гражданско дело № 20255330114432 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. чл. 51 от ЗН.

Образувано е по молба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, с правно основание чл. 51 от ЗН, за определяне на срок на наследниците на А. И. Г., ЕГН **********, а именно: Х. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул.

„*****“ № ** и Г. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „*****“ № **, и да им определи срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено след смъртта на А. И. Г..

Молителят твърди, че на ** г. е сключен Договор за ипотечен кредит между „Банка ДСК” АД, като кредитор и А. И. Г., като кредитополучател, за сумата в размер на 18 500 лв. със срок на издължаване 84 месеца, считано от датата на неговото усвояване. След преустановяване плащането на сумите по кредита и извършена проверка молителят установил, че длъжникът А. И. Г. е починала. Поради това за молителя бил налице правен интерес от провеждане на производство по чл. 51 от ЗН.

Формулирано е искане, на основание чл. 51 от ЗН, да се призоват наследниците на починалата А. И. Г. – лицата Х. А. Г. и Г. И. М. и да им бъде определен срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено след смъртта на наследодателя им А. И. Г..

Съобразно молбата и представените от молителя писмени доказателства (удостоверение за наследници) съдът е призовал лицата Х. А. Г. и Г. И. М., с оглед изпълнение на процедурата по чл. 51 от ЗН.

Ответницата Х. А. Г., редовно призована, не се явява в открито съдебно 1 заседание. Същата изпраща за представител адв. И. И. от АК – Пловдив, който представя писмено заявление, подписано лично от Х. А. Г., в което е посочено, че е приела наследството, оставено след смъртта на майка й А. Г..

Ответникът Г. И. М., редовно призован, не се явява.

Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗН по искане на всеки заинтересован районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него, а според чл. 51, ал. 2 от ЗН, ако в дадения срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството. Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1 от ЗН, по аргумент от чл. 51, ал. 3 от ЗН.

От представените от молителя „Банка ДСК“ АД писмени доказателства – Договор за ипотечен кредит от ** г., безспорно се установява, че молителят е кредитор на А. И. Г., ЕГН **********, бивш жител на гр. ****.

Не се спори между страните, а и от представеното удостоверение за наследници с изх. № ***** на Община ****, се установява, че А. И. Г. е починала на *****, за което е съставен Акт за смърт № ***** в гр. София, както и че нейни наследници по закон са двете й деца Х. А. Г. и Г. И. М..

Ето защо, съдът приема, че молителят „Банка ДСК“ АД е заинтересовано лице по смисъла на разпоредбата на чл. 51 от ЗН и има право да иска от съда да призове наследниците на починалото лице и да им определи срок, в който да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено след смъртта на наследодателя им.

С Определение № 12357/27.09.2025 г. по ч.гр.д. № 14432/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание съдът е указал, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗН, на наследника Х. А. Г., че най-късно в срок до насроченото съдебно заседание по делото следва да заяви пред съда лично или с писмен документ дали приема наследството, оставено след смъртта на наследодателя й А. И. Г. или се отказва от него. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗН съдът е указал на наследника Х. А. Г., че ако в дадения срок не подаде отговор, т.е . не заяви изрично (устно пред съда или писмено) дали приема или се отказва от наследството, оставено след смъртта на наследодателя й А. И. Г., тя губи правото да приеме наследството.

Със същото определение съдът е указал на непълнолетния наследник Г.

И. М. в срок до насроченото съдебно заседание по делото – 29.10.2025 година от 15,25 часа, да посочи пред съда дали приема по опис наследството на майка си. От служебно извършена справка от съда е установено, че Г. И. М. не е приел наследството по опис в хода на друго съдебно производство.

Съгласно чл. 48 и сл. от ЗН наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от открИ.ето на наследството - с писмено 2 заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; извършване на действие от страна на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството или когато укрие наследствено имущество (в последната хипотеза наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество). Следва да се уточни, че недееспособните (в т.ч. ненавършилите пълнолетие – чл. 5 от ЗЛС), държавата и обществените организации приемат наследството само по опис (чл. 61, ал. 2 от ЗН ) . Отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим.

Непълнолетният наследник не може да се откаже от наследството нито самостоятелно, нито чрез законен представител, съответно с попечителско съдействие. Ако непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 от ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството - т. 1 от ТР № 1 от 23.01.2024 г. по тълк.д. № 1/2021 г. на ВКС, ОСГК.

За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения е необходимо, съгласно чл. 60 от ЗН, те да са приели наследството. Наследството се приема по указания в чл. 49 от ЗН ред изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството (конклудентни действия). Според разясненията, дадени в т. 14 на ППВС № 4/30.10.1964 г. на ВС, мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Съдебната практика допуска изявлението на наследника по чл. 51, ал. 1 от ЗН да е изразено и устно, лично пред съда и вписано в съдебния протокол. Това изявление е строго личен формален акт, представляващ разпоредително действие с имуществени права, който акт има както вещноправни, така и облигационни последици.

Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления. Те имат строго личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване.

В процесния случай волеизявлението на Х. А. Г. за приемане на наследството на А. И. Г. е обективирано в писмена форма. Поради това съдът следва да зачете това писмено волеизявление на ответника Х. А. Г. и да постанови извършеното от нея приемане на наследството на наследодателя й А. И. Г. да се впише в особената книга, водена при Районен съд – Пловдив, на основание чл. 51, ал. 3 от ЗН.

Другият наследник – непълнолетният Г. И. М. е редовно призован за съдебно заседание, но не е изпълнил указанията на съда и в срок не прави изявление, лично и със съгласието на своя баща и законен представител, че приема по опис наследството, оставено от майка му А. И. Г., нито представя доказателства, че вече е приел наследството по опис от майка си. В случая 3 обаче е неприложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗН по отношение на непълнолетния наследник. Както бе посочено по-горе, ако непълнолетно дете не желае да приеме наследството по опис, включително и при изрично даден срок по чл. 51 от ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на детето наследството остава незаето. Срещу нежеланието на непълнолетно дете със съгласието на попечителя му да приеме наследството по опис, кредиторите на наследството са защитени чрез уредената в чл. 59 от ЗН фигура на „управител на наследство“. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗН управител на наследството се назначава и в случай че е известен призования към наследяване, както и неговото местоживеене, но той не е поел управлението на наследственото имущество. Именно такава е хипотезата, когато ненавършилото пълнолетие дете не е приело наследството по опис. Извършените от или спрямо управителя правни действия, обвързват лицето, което ще стане наследник с приемането на наследството. В хипотезата на незаето наследство кредиторите на наследството установяват вземането си спрямо представляващия незаетото наследство управител на наследството. Удовлетворяването на вземането, включително и лихвите и разноските за исково и изпълнително производство се извършва отново с участието на управител на незаетото наследство (щом още не е настъпила яснота кой е наследник) само чрез включено в наследството имущество.

Предвид гореизложеното, молбата следва да се отхвърли по отношение на непълнолетния наследник Г. И. М..

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДА СЕ ВПИШЕ в особената книга, водена при Районен съд – Пловдив, на основание чл. 51, ал. 3 вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН, извършеното от Х. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „*****“ № **, ПРИЕМАНЕ на наследството, оставено след смъртта на майка й А. И. Г., ЕГН **********, бивш жител на гр. ****, починала на *****

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, с правно основание чл. 51 от ЗН, с която се иска съдът да определи срок на Г. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „*****“ № **, да заяви дали приема или се отказва от наследството на А. И. Г., ЕГН **********, бивш жител на гр. ****, починала на *****

Решението в частта, в която се отхвърля молбата подлежи на обжалване с въззивна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – Пловдив (арг. чл. 538 от ГПК).

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5