Решение № 293 от 08.03.2021, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

…………08.03.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд

– гр. В- ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Мария Ганева при секретаря

Теодора Чавдарова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2594/2019 г. по описа на Административен съд – гр. В, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.133, ал. 3 и чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Изолации“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. ///, ул. „////“ № //, бл./// , магазин //, представлявано от управителя С.М. Ж., срещу ревизионен акт /РА/ №

Р-03000318003931-091 -001/ 02.04.2019 г.. издаден от главен инспектор по приходи и началник сектор „Ревизии“ към дирекция „.Контрол" при ТД на

НАП В и срещу РА №П-03000319064866-003- 001 /16.04.2019 г.. за поправка на ЯФГ.

С първия ревизионен акт № Р-03000318003931-091 -001/ 02.04.2019г., потвърден с решение № 124/26.07.2019 г. на ответника, са установени задължения за жалбоподателя по ЗДДС за данъчни периоди м. 01/2017 г. м. 09/2017 г. и м. 11/2017 г. в общ размер от 52400.98 лв. и лихва за забава в общ размер от 9582.55 лв., както и дължим корпоративен данък за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. в общ размер от 46210.46 лв. и лихва в общ размер от 4719.47 лв.

С втория ревизионен акт РА №П-03000319064866-003- 001 /16.04.2019 г.. е отстранена явна фактическа грешка в предходния акт като размерът на лихвите за забава относно задълженията по ЗДДС е поправен от 9582.55 лв. на 16 816.63 лв.

Подателят на жалбата не оспорва установените задължения за данъци по размер , а по основание. Твърди се неспазване на правилата на материалния закон от страна на приходната администрация. Според подателя на жалбата отсъстват предпоставките на чл.122 от ЗДДС и по-специално на укрити доходи , тъй като неотчитането на

455590.21 лв. е във връзка със счетоводната политика на дружеството по признаване на приходи в строителството.

Посоченият от ревизиращия екип пропуск на дружеството по начисляване на ДДС за получени аванси по банков път е бил отстранен още в хода на ревизията, а освен това тези суми са получени аванси от клиенти т.е. не са приходи , още повече укрити такива. Подобно нарушение няма допуснато и за получените суми от И Й, тъй като са издадени фактури и е начислен ДДС.

Оспорва се констатацията на рев. екип за съществуването на чл.122, ал.1 т. 3 от ДОПК . По повод събраните доказателства в ревизията за отпуснат заем от „КМК 07“ ДЗЗД се твърди, че не са отчетени разходи за лихви, тъй като фирмените заеми се отличават от банковите такива и лихвите по тях са дължими в „срока на издължаване на главницата“ , а не периодично. Твърди се, че рев. екип вменява задължение на дружеството да извършва нотариално удостоверяване на счетоводни документи с цел признаване тяхната достоверност при отсъствие на подобна нормативна регламентация.

Жалбоподателят изразява несъгласие с тезата на приходната администрация за съществуването на чл.122, ал.1 т. 4 от ДОПК – липса или непредставена счетоводна отчетност , тъй като РЛ е представило всички първични счетоводни документи , допълнително са депозирани поискани справки и писмени обяснения.

Твърди се липса на основанието по чл.122, ал.1 т. 7 от ДОПК поради голословност на извода на рев. екип за несъответствие на финансовото състояние на РЛ и декларираните негови приходи .

По повод установените с обжалвания РА задължения по

ЗКПО се твърди неправилност , тъй като дружеството няма подписан договор с етажната собственост на сградата в гр. В , ул. „///“ №/за 750000лв. , а има сключени индивидуални договори с отделните собственици на обекти в нея с обща стойност на договорените СМР от 520544 лв.

Събраният в рев. производство акт обр. 19 за приети СМР на стойност 749999 лв. не е „официален „ документ по чл.179, ал.1 от ГПК , тъй като е съставен по стар образец на отменена наредба от Наредба № 3/31.07. 2003 г. Освен това този акт е цитиран в индивидуалните договори на собствениците само като „ основание за плащане, но не и като правно основание за това“.

Необходимо е да има протокол за разпределение на общата сума между отделните собственици на обекти , който „липсва“.

Относно обекта в гр. В, ул. „///“ „ №/дружеството е продължило за отстранява технологични и технически пропуски и след 02.11.2017 г. до момента на издаване на акт обр. 16 на 31.07.2018 г.

Погрешно органите по приходи са определели задължения по ЗДДС , приемайки че строителните работи за обекта на ул. „/// № // в гр. В са завършени и приети със съставянето на акт обр. 15 през 2017 г. , понеже той не е подписан от проектантите .

Възложените СМР не са изпълнени в цялост към 02.11.2017 г. , а едва на 31.07.2018 г. Счита се за несъстоятелен извода на органите по приходи, че с подписването на акт обр. 15 целта на договора за строителство е постигната, предвид наличието на мотивиран отказ на проектантите да приемат годността на строежа за експлоатация. Без изпълнение на направените предписания от проектантите акт обр.15 не отговаря на изискванията на Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, поради което съшият няма доказателствена сила за приемане годността на строежа. Моментът на приключване на договорите за СМР в обекта, находят се на ул. „/// №/е датата на издаване на разрешителното за ползване на сградата- 31.07.2018 г. Поради тази причина дружеството е отчело приходи от извършените работи през 2018 г.

Относно доначисляването на ДСС по описани в РД нотариални актове се посочва, уговорката между страните, изведена по тълкувателен път, за обвързване на плащането на вноски със съставяне на актове обр. 15 и 16 . Тези нотариални актове са „ своеобразни предварителни договори“ .

Заявява се оплакване за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради неспазване на чл. 3 и 5 от ДОПК.

На изложените основания се отправя искане към съда за отмЯ на издадения рев. акт , поправен с РА за поправка на ЯФГ.

Претендира се присъждане на съдебно-деловодно разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя пълномощник поддържа тезата за незаконосъобразност на оспорения рев. акт . Депозират се и писмени бележки с подробна аргументация на тезата на този участник относно правния спор за законосъобразност на рев. акт .

Ответникът в производството – директорът на дирекция „ОДОП“ – В при ЦУ на НАП чрез пълномощник излага позиция за неоснователност на оспорването, която обосновава и в представени по делото писмени бележки. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадената жалба , инициирала съд. производство , е процесуално допустима . Оспорва се по съдебен ред рев. акт , обжалван и по административен ред , пред директора на дирекция „ОДОП“-В, което производство е приключило с потвърдителен контролен акт на решаващия орган от дата 26.07.2019 г. , постановен в срока по сключено споразумение за удължаване срока за произнасяне на директора на дирекция „ОДОП“-В най-късно до 29.07.2019г. / л.677/.

Атакува се произнасяне, с което за адресата на акта , се създават правни задължения-установени са данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО , което обуславя правен интерес от провеждането на съдебна проверка за законосъобразност на произнасянето на приходната администрация г.

Решението на ответника е съобщено на „Изолации“ ЕООД на 21.08.2019 г. / л. 16 от делото/, а жалбата до териториално компетентния адм. съд е подадена на 04.09.2019 г. / л.

4 от делото/ при спазване на срока по

156 от ДОПК.

Няма спор между страните ,че рев. акт за поправка на явна фактическа грешка , връчен на РЛ на 16.04.2019 г / л. 573 от преписката/ , не е бил обжалван отделно . Съгласно чл.

133 , ал. 3 от ДОПК ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно.

При тези данни и нормативна уредба се налага извод, че предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящия процес е както рев. акт от 02.04.2019 г. , така и рев. акт за поправка на ЯФГ.

Разглеждайки основателността на жалбата , съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия ЗBP №Р-30003 18003931-020-001 от 09.07.2018 г. от началник сектор „ Ревизии“ при ТД на НАП-В на „Изолации“ ЕООД за ДДС за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 . и по ЗКПО за 2016 и 2017 г. с ръководител на ревизията гл. инспектор по приходи Росен Димитров . Заповедта е връчена на РЛ на 07.08.2018 г. /лист 1-3 от преписката/ .

Възложителят на ревизията е оправомощен да издава ЗВР предвид заповеди № Д-1249/30.06.2017 г. и № Д-1465/31.08.2018 г. на директора на ТД на НАП-В / л. 137-138 от делото/ .

Постановената ЗВР е изменена със заповеди №Р- 03000318003931-020-002 06.11.2018 г./ листи 3-4 /и №Р-ОЗОООЗ18003931-020- 003 12.12.2018 г. /л.5-6 / като срокът на ревизията е удължен до 07.01.2019 г.

На РЛ е връчено по уведомление по чл. 124, ал.1 от ДОПК №P-0300031S003931-113-001 10.12.2018 г. , основата за облагане с корпоративен данък и данък върху добавената стойност по ЗДДС за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. и осигурителният доход за установяване на задълженията от ЗОВ ще бъде определена по реда на чл.122-124 от ДОПК / л.50/.

На ревизираното лице е връчено и Уведомление по чл. 17 от ДОПК /стр.40-42/.

В отговор на връченото уведомление „Изолации“ ЕООД е представило становище вх. № 48/02.01.2019 г. /д.

152- 155/ и декларации по чл.124 от ДОПК за имущественото състояние на дружеството /л.148-151/

Констатациите от ревизията са обективирани в ревизионен доклад / РД/ № Р-ОЗОООЗ18003931-092-001 от 21.01.2019 г. /л.535-561 от преписката/ , връчен на 23.01.2019 г. на РЛ / л.535/ .

„Изолации „ ЕООД е подало на

05.03.2019 г. писмено възражение срещу РД с приложени писмени доказателства .

На 02.04.2019 г. ръководителят на ревизията и началник сектор „Ревизии“ към дирекция „.Контрол" при ТД на НАП В са издали ревизионен акт ,с който на основание чл.122, ал.1, т. 2, 3, 4 и 7 от ДОПК са били установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01/2017 г. м. 09/2017 г. и м. 11/2017 г. в общ размер от 52400.98 лв. и лихва за забава в общ размер от 9582.55 лв., както и корпоративен данък за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. в общ размер от 46210.46 лв. и лихва в общ размер от 4719.47 лв. /л.562-572/.

На 16.04.2019 г. издателите на рев. акт са постановили и рев. акт за поправка на явна фактическа грешка №РА №П-03000319064866-003-001 . Вписаното основание за неговото издаване е невключени дължими лихви за задължения на

„Изолации“ ЕООД по ЗДДС в обхвата на ревизията, свързани с неотразени сделки в справките –декларации на РЛ по ЗДДС /л.573-577/.