Решение № 37 от 06.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Велико Търново, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500620 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 12747/28.10.2024г. на К. Г. Т. ЕГН ********** против Решение № 556/25.10.2024 г. по гр.д. № 576/2024 г. по описа на ОСВелико Търново, с което Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от въззивника против КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯТА- гр.София, иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33 000 лева / съгласно молба от 24.06.2024г./ последица от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгл. чл.6 пар.1 от КЗПЧОС по адм. преписка № 58/2023 г. на КЗД, в едно със законна лихва считано от дата на подаване на исковата молба в съда , до окончателното изплащане на задължението.

С въззивната жалба решението на ОС -Велико Търново се обжалва изцяло като нищожно и алтернативно неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото.

Според въззивника съдът е направил повърхностен анализ на събраните доказателства и не е обсъдил в мотивите на акта всички доводи и възражения на страните, като се твърди порок на акта липса на мотиви, водещ до неговата нищожност. В жалбата се развиват подробни доводи по съществото на спора, прави се позоваване на съдебна практика в тази насока, вкл. на СЕС, поддържа се, че съдът не е съобразил представените доказателства по делото във връзка с претърпените болки и страдания от въззивника, не е съобразил обстоятелствата във връзка със здравословното му състояние и последиците от него за субективното му отношение към бавното провеждане на производството пред административния орган.

1

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК от ответника по жалбата - Комисия за защита от дискриминация и от контролиращата страна - Окръжна прокуратура Велико Търново не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба.

В съдебно заседание по същество, въззивникът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание по същество, Комисията по защита от дискриминацията, чрез процесуален представител,оспорва жалбата, претендира отхвърлянето й и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание по същество контролиращата страна –Окръжна прокуратура Велико Търново излага становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Предмет на производството е осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 33 000 лева в резултат на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на административна преписка № 58/2023 г. на КЗД в разумен срок, съгл. чл.6 пар.1 от КЗПЧОС.

Правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, тоест от твърдените от него факти и обстоятелства и заявения петитум, без да е обвързан от посочената от ищеца такава. Чрез релевираните факти и обстоятелства ищецът очертава спорното материално субективно право, което съставлява предмета на делото. Белезите, които индивидуализират субективните права, а с това и предмета на делото са: правопораждащия факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението.

При преценка на правната квалификация, въззивната инстанция има аналогични задължения, тъй като нейната правораздавателна дейност е тъждествена с тази на първата инстанция, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по спора, в т.ч. и квалифициране на спорното право. В случай, че съдът възприеме различна от дадената в обжалваното първоинстанционно решение правна квалификация на предявения иск, той следва да реши спора в съответствие с действителното правно основание на исковата претенция / т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, Решение № 187 от 16.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5772/2013 г., IV г. о. и др./. Съгласно приетото в мотивите по т.2 от ТП № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, Определение № 1066 от 11.05.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1427/2023 г., IV г. о., правната квалификация на предявения иск е обусловена от изложените в исковата молба твърдения и дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия се твърди да са настъпили вредите. За квалифициране на иска като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер 2 на дейността на органа, негов издател.

В настоящото производство, ищецът в исковата молба и уточняващата такава – вх.

№ 1502/08.05.2024г. по адм.дело № 180/2024г. по описа на Адм.съд – Ловеч, изрично е заявил и поддържал становище, че търсеното от него обезщетение е за претърпени неимуществени е в резултат на нарушаване на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на административна преписка, т.е. вредите са му причинени при или по повод изпълнение на административна дейност, а именно от Комисията за защита от дискриминация.

Предвид изложеното и в съответствие с твърдените факти, обстоятелства и петитум, предявеният от К. Г. Т. иск следва да бъде квалифициран по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, тъй като се твърдят настъпили неимуществени вреди причинени от действия/бездействия на орган осъществяващ административна дейност /Комисия за защита от дискриминация/, при или по повод изпълнение на тази дейност, в какъвто смисъл е и съответно приложимата разпоредба на чл.128 ал.1 от АПК.

Съгласно чл.14 ал.1 от ГПК на съдилищата са подведомствени всички граждански спорове, а в случая административният характер на делото обуславя подведомствеността на административния съд, поради което Решение № 556/25.10.2024 г. по гр.д. № 576/2024 г. по описа на ОС- Велико Търново следва да бъде обезсилено.

На основание чл.14 и чл.15 от ГПК,делото следва да бъде изпратено на Административен съд –Ловеч за решаване спора по същество.

По изложените съображения, ВТАС

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 556/25.10.2024 г. по гр.д. № 576/2024 г. по описа на ОСВелико Търново.

ИЗПРАЩА делото на Административен съд - гр.Ловеч за разрешаване на спора по същество.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3