Присъда № 13 от 01.04.2022, Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА №13 от 01.04.2022г. по ВНОХД № 214/2022г. по описа на ОС БУРГАС

Настоящото въззивно производство е образувано по повод въззивен протест от прокурор при БРП против присъда №260120/22.10.2021г. по НОХД №1682/2018г. по описа на Районен съд - Бургас, с която първоинстанционният съд признал подсъдимата Е. С. Ж., за невиновна в извършване на престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК и я оправдал по повдигнатото й обвинение.

С въззивния протест се иска ОС Бургас да отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК. В него се твърди, че РС е направил неправилни правни изводи относно несъставомерността на действията на Ж.. Иска се ОС Бургас да отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас поддържа въззивния протест и моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен. Предлага въззивният съд да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК и да й наложи подходящо наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс.Ж., редовно призована, се явява лично и заедно с упълномощен защитник - адв.Василева. Защитникът й оспорва основателността на протеста срещу присъдата на районния съд. В пледоарията си посочва, че от събраните доказателства не се установява извършено престъпление от страна на Ж..

Твърди, че не се доказа наличието на субективен елемент, че действително подзащитната й е желаела да увреди брат си чрез подписването на запис на заповед от името на дружеството.

Посочва, че тя се е ръководила от родствената връзка и от желанието да помогне на брат си, който към онзи момент не е имал документи за пребиваване в Република България. В заключение, счита, че липсва извършено деяние по смисъла на чл. 217, ал.4 вр. с ал.2 от НК от страна на Е.Ж. както от обективна, така и от субективна страна и моли съда да потвърди изцяло присъдата на РС като правилна, обоснована и законосъобразна.

Подсъдимата не се признава за виновна, моли да се потвърди обжалваната присъда на РС Бургас.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери въззивният протест за процесуално допустим, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от НПК, преклузивен, 15-дневен срок от легитимиран да протестира субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.

Протестът разгледан по същество е основателен.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на БРП против подсъдимата Е. С. Ж. за престъпления по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК и чл.316 вр. чл.309, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК и по чл.217, ал.4 вр с ал.1 от НК. По този повод било образувано НОХД № 1682/2018 г. на РС Бургас, завършило с постановяването на присъдата, предмет на настоящото въззивно производство.

С определение на съда от 30.01.2019г., съдът е прекратил наказателното производство по НОХД № 1682/2018г. в частта му, с която е повдигнато обвинение на подсъдимата Е.Ж. за извършено престъпление по чл.316 вр. чл.309, ал.1 от НК и чл.316 вр. чл.309, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, поради изтекла давност.

С определение от 19.07.2019г., съдът на основание чл.287 от НПК допуснал 1 изменение на обвинението, по следния начин: на 20.03.2011 год. в гр. Бургас, в качеството си на управител и представител на „С.“ ООД - гр. Бургас, с ЕИК:*******, във връзка с договор за паричен заем от 20.03.2011 г., сключен между нея като физическо лице и К. М.

А., ЕГН:**********, съзнателно действала против законните интереси на управляваното и представлявано от нея дружество, като подписала запис на заповед от 20.03.2011 год., с която задължила „С.“ ООД - гр. Бургас за сумата от 15 600лв. в полза на К. М. А., ЕГН:

**********, от която са последвали значителни щети в размер на от 15 600 лв. за представляваното от нея дружество - престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК.

Производството пред районният съд продължило за обвинението по чл.217, ал.4 вр с ал.1 от НК и се провело по общия ред.

С присъда №260120/22.10.2021 г. по НОХД №1682/2018г. по описа на Районен съд Бургас, първоинстанционният съд признал подсъдимата Е. С. Ж., за невиновна в извършване на престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК и я оправдал по повдигнатото й обвинение.

За да я оправдае, районният съд приел, че не е налице от обективна и субективната страна на престъплението по чл.217,ал.4 вр. с ал.2 от НК, тъй като подсъдимата, в качеството си на управител на „С.“ ООД е извършила действия по закупуването на имот на името на дружеството, като паричните средства, получени при подписването на инкриминирания запис на заповед били изразходвани чрез превеждането им по банков път на продавачите на този недвижим имот.

Въззивният съд намери този извод на първоинстанционния съд за необоснован и незаконосъобразен, поради което и на основание чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК отмени оправдателната присъда на РС Бургас и постанови нова, с която призна подсъдимата за виновна в извършването на престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК вр чл. 54, ал. 1 от НК я осъди на лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за срок от три години, и глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са били събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване.

След самостоятелна проверка и анализ на събраните от първоинстанционният съд доказателствените източници и тези, събрани пред настоящата инстанция, въззивният съд възприе за установени следните фактически положения:

Подсъдимата Е. С. Ж. е родена на ******* година в *********, с постоянен адрес, в *********, ****, ****гражданка, ***образование, ***, ***, ЕГН:**********.

Подсъдимата Е.Ж. е сестра на свидетеля А. Ж..

На 29.07.2009г. А.Ж. открил своя сметка в „УниКредит Булбанк“ АД като я захранил с 2 000 евро. С нотариално заверено пълномощно с peг. № А ******* год. на нотариус М. Т., А. Ж. делегирал на подс.Е.Ж. представителни пълномощия пред „УниКредит Булбанк“ АД, да го представлява и подписва, като се разпорежда със сумите по личните му банкови сметки и депозити в лева и валута, както намери за добре - да тегли и внася неограничен брой суми, да получава сведения за наличните суми, тегления и внасянията, да извършва междубанкови и вътрешнобанкови преводи е право да ги закрива. Същото пълномощно било оттеглено на 29.12.2011 год.

А. С. Ж. /първоначално с ***, а в последствие с **** и **** гражданство/ имал желанието да закупи недвижим имот, представляващ къща с дворно място, в България. А.Ж. споделил на сестра си Е.Ж. това свое желание. В началото на 2011г. същата му е съобщила за подходящ имот, намиращ се в с.Маринка, Бургаска област. Имотът представлявал къща с 2 дворно място. Подс.Е.Ж. по поръчение на брат си А.Ж. проучила възможността брат й А. Ж. да закупи дадения имот. Тя установила, че било необходимо да се регистрира търговско дружество, което да купи земята към къщата, тъй като брат й като ****гражданин не можел да закупи земя в България, но няма пречка къщата да се закупи от А.Ж. като физическо лице.

На 23.02.2011год. били съставени документи за регистрация на дружество с ограничена отговорност - „С.“ ООД - гр. Бургас, като същото още същия ден било вписано в търговския регистър със съдружници - А. Ж. и подс. Е.Ж., като последната била вписана като управител /л.219-232 от том 1 на ДП/.Тези документи били предмет на разследването за наличие на престъпление по чл.316, вр. чл.309, ал.1 от НК и чл.316, вр. чл.309, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, което впоследствие е било прекратено от съда поради изтекла давност.

На 24.03.2011г. по сметката на Е.Ж. в Уникредит Булбанк постъпили два превода всеки от по 9000 евро с изпращачи О. П. В. и Ю. А. Е. - служители във фирмата на А.Ж. в ******* /л.124-128 от том 1 на ДП/.

На 27.03.2011г. били сключени два предварителни договора. Първият бил със страни В. Х. Б. и П. Г. А.-продавачи, и „С.“ ООД с управител Е.Ж.-купувач, за покупката на дворно място от 293/898 кв.м.ид.ч. в с.Маринка представляващо УПИ - XVI - 164 по плана на с.Маринка и втория бил между В. Х. Б. и П.Г.А.в-продавачи, и А. Ж. - купувач за покупката на еднофамилна жилищна сграда “А” с разгърната застроена площ от 142,05 кв.м. /л.111-118 от том 1 на ДП/.

На същата дата /27.03.2011г./, видно от разписка на стр.119 от том 1 на ДП, А. Ж. предал на В. Х. Б. и П. Г. А., сумата от 22 000 евро като капаро-задатък по предварителния договор с предмет сградата.

На 28.03.2011г. подс.Е.Ж. превела сумата от 15 600 лева по сметка на продавача П.

А. в банка “ДСК” /л.121, том 1 от ДП/, която представлява капаро за дворното място.

На 09.06.2011г., с преводно нареждане подс.Е.Ж. превела по сметката на П. А. в банка “ДСК” сумата от 58 500 лева /л.123, Папка № 1/

На 10.06.2011г. бил изготвен нотариален акт № 121, съгласно който дружеството “С.” ООД, представлявано от управителя Е. С. Ж., закупува от В. Х. Б., П. Г. А. и В.П. А., дворно място от 293/898 кв.м.ид.ч. в с.Маринка представляващо УПИ - XVI - 164 по плана на с.Маринка за сумата от 8000 евро и физическото лице А. С. Ж. закупува от В. Х. Б., П. Г. А. и В.П. А. еднофамилна жилищна сграда “А” с разгърната застроена площ от 142,05 кв.м. за 30 000 евро. В нотариалния акт било посочено, че продавачите са получили изцяло и по банков път в банка “ДСК” сумата от 38 000 евро преди подписването на договора.

На 07.09.2011г. подс.Е.Ж. изтеглила сумата от 16 000 евро от сметката на А.Ж.без негово знание и съгласие. На 29.09.2011г. подс.Ж. изтеглила сумата от 2000 евро от сметката на А.Ж.без негово знание и съгласие.

В края на 2011г. св.А.Ж. узнал за извършените от подсъдимата тегления на парични суми от неговата сметка и отношенията им се влошили. Това довело до оттегляне на 29.12.2011г., на пълномощното с peг. № А 6873/29.07.2009 год., с което Ж. била упълномощена да тегли суми от неговата банкова сметка.

На 04.05.2012г. А.Ж. предявил иск срещу подс.Ж. с правно основание чл.284, ал.2 и чл.86 от ЗЗД да бъде осъдена да му заплати горепосочените суми ведно с лихвите за забава.

С решение №124 от 28.11.2013г. на Ап.съд-гр.Бургас по гр.д.№296/2013г. подс.Ж. била 3 осъдена да заплати на А.Ж. горепосочените суми ведно с лихвите за забава. С определение от 22.07.2014г. ВКС решението на Апелативен съд-гр.Бургас не било допуснато да касационно обжалване и влязло в сила / л.22-26 от том 3 на ДП/. В хода на това дело бил представен договор за паричен заем с дата 20.03.2011г./л.160 от том 1 на ДП/, за сумата 15 600 лв., с който К.М.А. в качеството на заемодател се е задължил да предостави на Е.Ж. като заемател сумата 15 600лв. Св.К. М.А. от дълги години живее на семейни начала с подс.Е.Ж..

На 10.07.2012г. пред РС Бургас по реда на чл.417 и следв. от ГПК от К.М. А. бил представен запис на заповед с дата на издаване 20.03.2011г., с който „С.” ООД, представлявано от управителя Е.Ж., било поело неотменимо и безусловно задължение да плати на К. М. А. сумата 15 600 лв. /л.96-97 от том 1 от ДП/. С разпореждане от 11.07.2012г.

РС Бургас отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение като е приел, че записът на заповед бил нередовен от външна страна /л.98 от том 1 на ДП/.

С решение на общото събрание от 13.07.2012г. подс.Ж. била освободена като управител на „С.“ ООД. Освобождаването било вписано в Търговския регистър на 12.09.2012 г.

На 16.07.2012г. пред РС Бургас от К.М.А. бил представен друг запис на заповед отново с дата на издаване 20.03.2011г., с който „С.” ООД, представлявано от управителя Е.Ж., било поело неотменимо и безусловно задължение да плати на К. М. А. сумата 15 600 лв. при предявяване на записа на заповед на падежа 20.03.2012 г./л.99-100 от том 1 от ДП/.

Въз основа на този запис на заповед в производството по ч. гр. д. № 5899/2012 г. на Бургаски районен съд била издадена заповед № 3812/18.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която „С.” ООД било осъдено да заплати на К. М. А. сумата 15 600 лв., ведно с разноски за заповедното производство в размер на 312 лв. Срещу заповедта за изпълнение не било подадено възражение по чл.414 ГПК от управителя на „С.“ и същата влязла в сила.