Решение № 343 от 17.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело № 20245200100100 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск от С. С. З., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. ***, чрез адв. В. К. от АК – Пазарджик, срещу „ТАРАМЕКС“ ЕООД, ЕИК 112585922, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“ № 5, чрез управителя А. Ф. А. А., за връщане на сумата от 162 000 лева, получена без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 09.02.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Претендират се направените разноски.

Искът се основава на следните фактически твърдения:

Ищецът С. З. поддържа, че през м. април 2017 г. между него и ответното дружество, действащо чрез управителя си А. бил сключен устен договор за посредничество, по силата на който ищецът се задължил да посредничи на ответника да придобие собствеността върху два недвижими имота в гр. П.: 1/ Сграда с идентификатор *** по КККР на града, находяща се на ул. ***, с площ от 282 кв. м. и 2/ Поземлен имот с идентификатор *** по същата КККР, находящ се на ул. ***, срещу възнаграждение в размер на 162 000 лева. Ответникът бил заинтересован да закупи сградата и земята, тъй като сградата заемала и част от поземления имот ***. Собственици на сградата били Б. и И. Д., а на поземления имот „Тедимпекс“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК 000884385. Сочи се, че през 2018 г. за сградата бил висящ 1 съдебен спор по предявен вещен иск от „Модена 2002“ ООД срещу семейство Д.. В изпълнение на поетото задължение по посредническия договор ищецът мотивирал страните по описания спор да сключат споразумение по делото и сградата да бъде продадена на ответника, което и е сторено на 12.12.2018 г., а пълномощник на продавачите по продажбената сделка бил ищецът. Твърди се, че през 2018 г., след уредена чрез съдействието на ищеца среща между ликвидатора на „Тедимпекс“ ЕООД – в ликвидация и управителя на ответното дружество А., била проведена процедура за търг с тайно наддаване за продажбата на ПИ ***. На 19.12.2018 г. тръжната комисия обявила ответника за купувач на имота, след което бил сключен предварителен договор за продажбата му. Аргументира се, че предвид изпълнението от страна на ищеца на задълженията му по договора за посредничество, а именно ответникът да сключи сделки за „покупка“ на двата имота, на ищеца било изплатено договореното възнаграждение от 162 000 лева. Твърди се, че тъй като ликвидаторът на „Тедимпекс“ ЕООД – в ликвидация не се явил на нотариалното изповядване на сделката за продажбата на имота, предмет на преварителния договор, в началото на м. февруари 2019 г. управителят на ответното дружество А. упражнил натиск по отношение на ищеца и поискал от него да върне полученото от него възнаграждение от 162 000 лева, като „устно го уверил“, че ще му го изплати отново, след като сделката бъде вписана в имотния регистър. Същият поел ангажимент при връщането на сумата да се подпише консултантски договор за извършване на консултация и набавяне на документи за покупка на ПИ № 5678.522.351. Връщането било оформено в нотариално заверена декларация-разписка, а управителят А.

„принудил“ ищеца да подпише консултантския договор на 19.02.2019 г.

(реално 15.02.2019 г. видно от приложения) за консултация и снабдяване с документи за имота макар и при намалено възнаграждение от 95 000 лева.

Твърди се още, че бил предявен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, като с решение по гр. д. № 6105/2019 г. на РС – Пловдив предварителният договор бил обявен за окончателен. Въпреки това, ответникът отказал да плати възнаграждението от 162 000 лева, което мотивирало ищеца да предяви иск за вземането от 95 000 лева на основание консултантския договор, но искът бил отхвърлен от съда, според ищеца понеже не бил в състояние да докаже какви „консултации“ е дал на ответника. Навеждат се доводи, че действителното правоотношение между страните бил устно сключеният договор от 2017 г. за посредничество. Излага се, че при този договор посредникът дължи свързване на страните по една бъдеща сделка. В практиката бил залегнал обичаят възнаграждението да се изплаща при подписване на предварителен договор. На това основание се 2 твърди, че още към 15.02.2019 г. ищецът изпълнил задължението си по договора за посредничество, тъй като единият имот е придобит в собственост, а за другия е имало сключен предварителен договор. На това основание изплатената сума от 162 000 лева по същество е изпълнение на договора, а връщането на сумата обратно на доверителя била „поради проявена наивност и грешна преценка“ от страна на ищеца, „без обективно да има такова задължение“, поради което ответникът се обогатил без основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (ищецът в производството по чл.

143, ал. 1 от ГПК е уточнил, че връщането на сумата на ответника е при липса на основание /причина/ затова, т. е. по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД.

Моли за уважаване на иска с присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ТАРАМЕКС“ ЕООД, чрез адв. И. С. от АК – Пловдив е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва иска, като го приема за изцяло неоснователен. Не оспорва твърдението на ищеца, че през 2017 г. бил сключен неформален договор за посредничество и консултации с оглед придобиването от ответното дружество на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив и ПИ с идентификатор *** по същата КККР. Не се спори, че по този договор ответникът е заплатил на ищеца възнаграждение от 162 000 лева, но се твърди, че още при получаването на сумата ищецът подписал декларация (от 19.12.2018 г.), с която поема задължението да върне същата, ако не изпълни предмета на договора.

Впоследствие на 15.02.2019 г. сумата е върната на ответника, за което е изготвена декларация с нотариално заверен подпис рег. № 477 но нотариус рег. № 693 от НК. Не било вярно, че ответникът нямал основание да получи сумата от ищеца, напротив – ищецът е нямал основание да задържи платената от дружеството сума и точно поради това му я е върнал. Твърди се, че в същия ден на връщането на сумата от ищеца на ответника (15.02.2019 г.) между страните е сключен приложения към исковата молба консултантски договор, по който ищецът отново не е изпълнил задълженията си. Въпреки това, същият завел иск срещу ответника за заплащане на уговореното по консултантския договор възнаграждение, като с решение на ОС – Пазарджик по т. д. № 67/2021 г. искът бил изцяло отхвърлен поради констатирано неизпълнение от негова страна. Моли се за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за получена от ответника сума без основание.

3

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

От фактическа страна съдът приема следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел, като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесната сума от 162 000 лева е върната от ищеца на ответника на 15.02.2019 г., за което свидетелства нотариално заверената декларация рег. № 477 от 15.02.2019 г. на нотариус Минчо Даскалов, рег. № 693 от НК, както и че през 2017 г. страните са сключили устен договор за посредничество (без ясни параметри).

По делото е приет нотариален акт № 135/12.12.2018 г. на нотариус рег.

№ 638 от НК за продажба на сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Пловдив, разположена върху имоти с идентификатори *** и *** по същата КККР, с площ от 282 кв. м., като продавачите Б. и И. Д. са действали чрез пълномощник – ищецът С. З., а купувачът „ТАРАМЕКС“ ЕООД, чрез управителя А. Ф. А. А..

Видно от Декларация от 19.12.2018 г., С. С. З. удостоверява, че е получил от А. Ф. А. А., като управител на „ТАРАМЕКС“ ЕООД, възнаграждение за консултация за покупката на ПИ идентификатор *** по ККР на гр. Пловдив, с площ от 928 кв. м., в размер на 162 000 лева. Описано е също така, че след подписване на окончателен договор пред нотариус възнаграждението ще се задържи от С. З.. При наличие на невъзможност от страна на собственика „ТЕДИМПЕКС“ ЕООД да продаде имота до 20.02.2019 г. деклараторът З. се задължава да върне полученото възнаграждение на „ТАРАМЕКС“ ЕООД. Автентичността на тази декларация не е оспорена от ищеца.

Видно от влязлото в сила на 09.02.2024 г. решение на Пловдивския апелативен съд по в. т. д. № 547/2023 г., потвърждаващо решението на ОС – Пазарджик по т. д. № 67/2021 г., исковете на С. З. за осъждане на „ТАРАМЕКС“ ЕООД да му заплати 95 000 лева, представляващи възнаграждение по консултантски договор от 15.02.2019 г. за придобиване на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив чрез извършване на консултации, проверка и снабдяване с документи са отхвърлени, като неоснователни.

В отговора на исковата молба по т. д. № 67/2021 г. ответникът „ТАРАМЕКС“ ЕООД, чрез адв. Г. М. (с представителна власт да извършва признания, видно от пълномощното на л. 47 от приложеното дело) е заявил, че не оспорва, че през 2017 г. между ищеца С. З. и ответното дружество е 4 сключен неформален договор за посредничество и консултации с оглед придобиването от „ТАРАМЕКС“ ЕООД на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив и ПИ с идентификатор *** по същата КККР.

Идентични изявления на направените в посочения отговор са изложени и в отговора на исковата молба по настоящото дело, но от адв. И. С. (също с представителна власт да извършва признания, видно от пълномощното му на л. 31 от делото).

В първото по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника заяви, че уговорката за възнаграждението от 162 000 лв. е била за един имот – този с идентификатор ***, а не за двата имота, както е посочено в отговора на исковата молба. Предвид възражението на процесуалния представител на ищеца, че направеното изявление в отговора на исковата молба е от категорията на неоттегляемите.

Съдът следва да отбележи, че дори изявеното от ответника, чрез неговия процесуален представител/и да съставлява признание на факт, съгласно разпоредбата на чл. 175 от ГПК направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Видно от нотариално заверена декларация рег. № 477 от 15.02.2019 г. на нотариус Минчо Даскалов, рег. № 693 от НК А. Ф. А. А., като управител на „ТАРАМЕКС“ ЕООД удостоверява, че е получил от С. С. З. сумата от 162 000 лева, представляваща „връщане на възнаграждение за консултация за покупка на недвижим имот като платена без основание“.

Не е спорно между страните, че с влязло в сила решение от 20.09.2019 г. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 6105/2019 г. е обявен за окончателен сключеният между „ТЕДИМПЕКС“ ЕООД – в ликвидация, като продавач, и „ТАРАМЕКС“ ЕООД, като купувач, предварителен договор за покупка на ПИ с идентификатор ***.

От показанията на изслушания по делото свидетел Н. И. Д., изпълнявал длъжността *** на „ТЕДИМПЕКС“ ЕООД – в ликвидация, се установява, че познава както ищеца, така и управителя на ответника във връзка с извършваната от ликвидатора дейност по издирване и осребряване имущество на дружеството. Разказва за воденото дело за недвижим имот – земя по причина, че от „ТАРАМЕКС“ ЕООД имали претенции, че не им се прехвърля имота, а причината да не се прехвърля имота била, че и продавачът имал претенции за недоплатена сума. В крайна сметка съдът отсъдил, че те са прави 5 и ги обявил за собственик (по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД) . Твърди, че по време на заседанията в процеса ищецът е присъствал в съдебната зала, като представител на „ТАРАМЕКС“ ЕООД. Преди това З. е завел представители на ответника да закупят тръжна документация. Няма непосредствени впечатления от отношенията между С. З. и „ТАРАМЕКС“ ЕООД.

Правни изводи:

Предявен е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Според тази разпоредба, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Първият фактически състав изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост – когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение (т. 1 от ППВС № 1/79 г.).