Решение № 67 от 10.02.2022, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Ямбол, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И. при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И. Гражданско дело № 20212330102014 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от „СВМБългария“ЕООД против Й. М. М., с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4639,29 лв. – обезщетение за претърпени вреди от прекратяване на трудов договор , без да са налице основанията за това, както и лихва за забава в размер на 10 лв. за периода от прекратяване на трудовия договор- 28.05.2021 г. до датата на исковата молба, законна лихва върху главницата, включително разноски в производството.

В исковата молба се твърди, че на 16.11.2020 год. между страните бил сключен трудов договор, като ответникът бил назначен на длъжност „***“. След сключването на трудовия договор ответникът бил обучаван да изпълнява длъжността, съгласно длъжностната му характеристика, като срока на предизвестието за прекратяването на трудовия договор бил три месеца. Без да има основателна причина след 12.05.2021 год. ответникът спрял да ходи на работа На 17.05.2021 г. същият депозирал молба пред работодателя си за прекратяване на трудовия му договор по взаимно съгласие между страните, която не била приета от работодателя. На ответника били изискани обяснения за неявяването му на работа на 13,14,17 и 18.05.2021 г. На 20.05.2021 г. ответникът дал обяснения във връзка с посочените дати, като представил и болничен лист за периода 20.05.2021 – 28.05.2021 г., като от страна на работодателя стартирала процедурата за налагане на дисциплинарно наказание по КТ. Очевидно разбрал за започналата процедура, ответникът депозирал заявление, с което прекратявал трудовия си договор едностранно, без предизвестие по реда на чл.327, ал.1,т.3 КТ. На това основание работодателя издал заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 28.05.2021 г. Твърди се, че в резултат на поведението на ответника дружеството търпяло вреди от неспазения срок на предизвестието от 3 месеца, като останали без наличието на обучен работник за този период, като в такива кратки срокове не можели да намерят друг работник, а това затруднявало дейността на 1 дружеството, по изложени съображения. Иска се уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че не се дължат процесните суми с оглед на това, че трудовия му договор бил прекратен без предизвестие на законно основание по чл.327, ал.1, т.3 КТ, поради неизпълнение от страна на работодателя задължения, уговорени с трудовия му договор, а именно задължение за предоговаряне размера на трудовото възнаграждение, за което били водени многократни разговори.

Не било вярно и твърдението, че ответникът бил обучаван на посочената длъжност.

Развиват се подробни съображения за неоснователност на предявените искове, като се иска тяхното отхвърляне и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В с.з. ищецът се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото поддържа исковете.

Ответникът лично и чрез упълномощен представител оспорва исковете.

ЯРС, като взе предвид исковата молба, становището на ответницата по нея, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че по силата на трудов договор № *** от 16.11.2020 год. ответникът е изпълнявал при ищеца длъжността „***“, при пълен работен ден, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1546, 43 лв. Договорът е сключен със срок за изпитване три месеца в полза на работодателя, като в същия е посочено, че след изтичане на изпитателния срок трудовото възнаграждение се предоговаря между страните.

Ищецът е представил уведомление до ответника от 18.05.2021 год., в което е посочено, че приема молбата му от 17.05.2021 год. за освобождаване от длъжност, както и, че очаква в 3 – дневен срок писмените му обяснения за неявяването му на работа за периода от 12.05.2021 год., като липсват доказателства кога посоченото уведомление е връчено на работника.

Приети са и обяснения от Й.М. с вх. номер от 21.05.2021 год.,в които посочва, че на 13.05.2021 год. е бил на работното си място, на 14.05.2021 год. е дошъл да подаде молба за напускане, но било отказано приемането й, както и че на 17.05.2021 год. е подал молба за напускане след което отново е работил.

Представено е и копие от болничен лист за периода 20.05.-28.05.2021 год.

На 17.05.2021 год. ищецът е отправил запитване с идентичен текст до трима от своите служители, дали на 13.05. и 14.05.2021 год. служителите Й.М. и Г.С. са пристигнали на работното си място със служебен транспорт и дали са изпълнявали служебните си задължения.

В отговор служителката Р.Г. е посочила, че на 13.05.2021 год. посочените служители не са пътували с тях и не ги е виждала на работа. На 14.05. не са пътували със служебен транспорт, а са пристигнали около 11 ч., с личен автомобил, да подават молби за напускане.Служителката Н.М. е посочила, че последно е пътувала с двамата на 12.05.202 год. на 13.05. не ги е виждала, а на 14.05 дошли да подават молби за напускане. Г. М. е посочил, че на 13. и 14.05.2021 год. Й. и Г. не са пътували със служебния автомобил и не ги е виждал да работят.

Прието е копие от молба на Й.М. до ищеца, с която е посочил, че на осн. чл.

327,ал.1,т.3 от КТ прекратява трудовия договор между страните без предизвестие, 2 поради неизпълнение на уговореното в чл. 4 , изр. второ от същия, а именно предоговаряне на размера на работната заплата след изтичане на уговорения изпитателен срок.

По искане на ответника ищецът е представил ЛТД на работника Й.М..В същото се съдържа молба от 17.05.2021 год. от ответника входирана при работодателя на същата дата, с която , с която същият е отправил искане за прекратяване на ТПО по реда на чл. 325,ал.1 от КТ, като е посочил, че при евентуално неприемане следва да се счита като едномесечно предизвестие по чл. 326,ал.1 КТ. С писмо връчено на 18.05.2021 год. работодателят е уведомил ответника, че не приема молбата му, включително е отправил искане за даване на обяснения за неявяване на работа на 13, 14 и 17.05.2021 год.

Със заповед № 1/28.05.2021 год. ТПО между страните е прекратено на осн. чл.

327,ал.1,т.3 от КТ.

Видно от писмо на ДИТ – гр. Я. ответникът е подал жалба , по повод на която е извършената проверка за спазване на трудовото законодателство, приключила с протокол от 14.06.2021 год. , също представен.

В подкрепа на твърденията си ищецът е представил копие от обява от 14.06.2021 год. за заемане на длъжността – ***, както и професионално писмо покана от 08.04.2021 год., с което е поканена делегация от общо 5 лица, вкл. ответника за периода между 26.04 и 30.04.2021 год. в офисите на *** компания по ***, за да се запознаят, посетят заводите и за подписване на продължение на договорни отношения между страните.

По делото са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. Д. – *** при ищеца и *** на управителя на ищцовото дружество посочва, че ответникът е работел при ищеца като *** на газови инсталации.

Ответникът притежавал необходимата диплома, но нямал опит в сферата на дейност на ищеца, но казал, че ще се справи. Когато се явил на работа инсталацията му била показана лично от г-н Д., било му обяснено как да действа, т.е. направил му обучение.

Ответникът започнал по време на отоплителния сезон, т.к. имали спешна нужда от хора.Посочва още, че ответникът, заедно с друг работник били изпратени на обучение в гр. Р., на разноски на ищеца по време на командировка. Имали намерение лятото да ги изпратят на обучение за специалността, но не се стигнало до такова обучение. През целия период на работа във фирмата ответникът никога не бил сам на обект.

Обучението им не било завършило и не притежавали документ за професионална квалификация. В устен разговор на работниците било съобщено, че заплатите ще им се повишат , когато усвоят материала и започнат да се справят добре.

Св. Г., работила като *** при ищеца посочва, че Й. й бил колега и изпълнявал длъжността „***“. Знаела, че не бил сам по обекти и винаги е имало някой с него.

Посочва, какъв е редът за увеличаване на заплатите във фирмата, като дава пример със себе си. Имали служебен транспорт и всички заедно ходели на работа, вкл. Й., като офисът бил отворен, а не отделни кабинети.Сядали по бюрата и г-н Й.ов раздавал задачите. Нямало как някой да дойде на работа и да остане незабелязан. Не била присъствала на разговор за увеличаване заплатата на ответника. Не помни точната дата, но знае, че към 11, 00 ч. Й. и Г. дошли и искали да подават молби за напускане.

Не й обяснили защо искат да напускат. Казала им лично да си напишат молбите, но те си тръгнали в последствие. На следващия ден подали молби за напускане, давали и обяснения защо не са били на работа. През останалите дни не ги била виждала. За 13, 3

14 и 17- ти май мисли, че г-жа Д. им звъннала по телефона. Доколкото знаела, те излезли в болничен тогава.

Св. Г.- бивш колега на ответника, който посочва, че е страна по идентично дело твърди да е бил свидетел на многократните опити на Й.М. да се опита да си повиши заплатата. Той също бил ***. Никой не бил ходил на обучение.Й. започнал работа от първия ден, но бил неподготвен, знаел каквото е учил в университета, но не бил практикувал никога.На ответника показвал свидетелят. При ищеца не се правели обучения за специфични неща. Разказва за няколко разговора между тях и управителя Д. при които са коментирали увеличение на заплатите, но такова не последвало.

Твърди, че са посетили Ф., където почиствали лодки, но не са посетили завода на СМВ там. На връщане били поставени под карантина. На 12.05.2021 год. твърди, че г-н Д. ги изгонил от офиса и казал, че даже не им иска предизвестията. Предполага, че е заради искането им за увеличение на заплатите и отказа им да ходят да работят докато са под карантина. След изгонването посетили ИТ където ги посъветвали да работят докато им разпишат документите за напускане. На 13, 14 и 17- ти май били на работа, работили в двора по седмичните задачи,, които им били раздадени на 10 – ти.Вършели обща работа, а не типична за длъжността им. Имението, в което се намирал офисът било 6— 70 дка. Случвало се да са на работа и дори да не посетят имението и офиса. За посочените три дни никой не ги бил търсил дали са на работа. Търсили ги на 18.05 за обяснения. Молбата за напускане подали на 17.05, но била отхвърлена и ин искали обяснения, въпреки че знаели, че са били на работа тези дни. Работните дрехи върнали по инициатива на работодателя. В договора пишело, че след изтичане на изпитателния срок двете страни предоговарят възнаграждението, но след изтичането му работодателят постоянно избягвал темата. Свидетелят нямал специално образование.

По обекти никога не ходели сами с Й.М.. Проекти не им давали. Твърди, че ответникът кандидатствал по обява за длъжността, която ищецът бил пуснал в Джобс. бг. За заплата от 2500 лв., като не е запознат дали е отговарял на всички критерии по обявата.

Имало служебен транспорт, който не били ползвали три дни. Ползвали личния автомобил на Й.. През периода г-н Д. бил в Г., з ада подготви тяхното отиване покъсно. На 14- ти с опитали да подадат молби за напускане , но г-жа Л. Д. казала по телефона да ги подадат в понеделник, когато се върнат. На 18- ти май знаел, че Й. е ходил на работа, но самия свидетел не е бил.

Св. И. посочва, че е работила като *** при ищеца. Много пъти била свидетел как Й. и Г. разговаряли с г-н Д. по повод увеличаване на заплатите им. Още преди ответникът да започне работа била пусната обява със заплата от 2500 лв.Знае, че на 18.05 Й.М. е бил на работа, т.к. й се обадил, че му трябват торби и се видели на двора, за да му ги даде. Вършели работа по двора, което правели основно, когато не пътували.Когато я разпитвали казала, че не ги е виждала, т.к. знаела за лошия нрав на г- н Д.и и , за да не пострада тя.Тя била с тях във Ф. , когато говорели за предоговаряне на заплатите. И двамата подали молби за прекратяване на ТПО на 17.05 по взаимно съгласие.На 18- ти и Й. и Г. били на работа и свидетелката не знаела, защо уговорката им била след работа да му предаде документите. На 18- ти задачи не били раздавали, т.к. имало раздадени от предната седмица.Понеделниците на оперативка се раздавали седмичните задачи.