Решение № 95 от 05.08.2021, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. ЛЕВСКИ , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело № 20214410100083 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.

22, чл. 10 ал.1, чл.10а ал.2, чл. 11 ал.1 т.7-12 и т.20 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 16.01.2019 г. ищецът е сключил договор за потребителски кредит № 7000606071 с ответника ***** ЕАД със срок на договора 25.02.2023 г. с размер на кредита 7500 лв., с общ размер на застрахователната премия 2399,76 лв. и еднократна такса за оценка на риска – 1187,97 лв. Твърди се, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 31,84 %, като съгласно чл. 9.9. лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главница по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, че ГПР е изчислен на 46,18, че общата дължима сума от потребителя е описана като възлизаща на 19 736,65 лв. и същата следва да се върне на 48 вноски по 411,17 лв. Твърди се, че договорът за потребителски кредит сключен между страните не отговаря на изискванията, съдържащи се в глава трета, четвърта, пета и шеста от ЗПК, накърнява равноправието между страните и противоречи на добрите нрави и на принципите на добросъвестност при договарянето, поради което се твърди, че е нищожен по смисъла на специалните разпоредби на ЗПК и на общата по чл.

1

26 ал.1 от ЗЗД.

По отношение на договорната лихва се твърди, че е налице неяснота на начина, по който се формира същата и това води до нейната нищожност.

Твърди се също така, че ако в главницата са включени и договорените застраховки и върху тях също се начислява лихва, то това води до неравноправно договаряне, тъй като застраховките са допълнителни услуги, които кредитополучателят е пожелал да ползва и които не следва да се включват в основата, която определя договорната лихва. Твърди се също така, че договорната лихва не може да надвишава дадената в заем сума, както и че критерий дали същата е прекомерна и противоречи на добрите нрави следва да бъде законната лихва. Твърди се също така, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, както и че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. Твърди се, че в процесния договор е уговорена договорна лихва от 31,84% и изчислена по уговорения начин като краен резултат надхвърля по размер главницата. Счита се, че уговорката, регламентираща възнаградителна лихва в посочения размер се явява нищожна, като противоречаща на добрите нрави.

По отношение на сключените застраховки се твърди, че по отношение на подписания от съдоговорителните сертификат по застраховка „Защита на плащанията“ и „Злополука“ не е спазено изискването на чл. 10 ал.1 т.1 от ЗПК всички елементи на договора да се представят в еднакъв по вид формат и размер шрифт не по-малък от 12 и тъй като шрифта е по-малък от 12 и документа съдържа елементите по правоотношението, касаещо тази застраховка, премията по която най-вероятно е част от подлежащата на връщане главница от кредитополучателя, следва да се приеме, че е част от сключения договор за кредит и клаузата се явява нищожна.

По отношение на таксата „оценка на риска“ се твърди, че тази клауза също е нищожна, че кредиторът може да иска заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на кредита и че независимо от използваната в договора формулировка „такса за оценка на риска“, сумата от 1187,97 лв. представлява такса за усвояване на заема и по съществото си представлява прикрита такса за управление на кредита. Твърди се, че съгласно чл. 21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е 2 нищожна и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.

Моли се съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен договор за потребителски кредит № 7000909071/16.01.2019 г. сключен между **** и ЕВГ. Г. К., поради противоречието му с добрите нрави на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 във връзка с чл. 10 ал.1, чл. 10а, ал.2, чл.

11, ал.1, т.7-12 и т.20 от ЗПК.

Претендират се направените деловодни разноски, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер на адвокат Р. Р. определен в Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответната страна е представила отговор на исковата молба и в същия е изразено становище, че иска е допустим, но неоснователен. Твърди се, че не са налице нарушенията на предвидените в чл. 22 от ЗПК разпоредби, че изложените твърдения във връзка с нарушаване на разпоредби относно възнаградителната лихва на договора за кредит и по специално на чл. 9 се твърди, че не е ясно откъде идва заключението на ищеца, че лихвата е в противоречие със закона и добрите нрави. Твърди се, че ищецът не е направил разграничение между договорената лихва по кредита и ГПР, който освен договорената лихва включва и всякакви други разходи по кредита. Твърди се, че начислената такса за оценка на риска не е свързана с „управлението на кредита“ и че ясно е указано в чл. 7.1, че таксата е дължима еднократно и предварително преди сключване на договора, а фактът, че за удобство на потребителя е разсрочена в погасителните вноски не променя момента на нейната изискуемост и разсроченото плащане на таксата не означава, че потребителят плаща такса за администриране на кредита всеки месец, а че представлява едно задължение възникнало в началото на договора, което се разсрочва във времето. Твърди се, че процесната такса не е свързана с „усвояването на кредита“ и плащането на същата не обуславя дали потребителят ще усвои кредита или не, че същата покрива разходи извършени от Банката към момента на сключване на договора и непосредствено след него. Твърди се също така, че таксата се включва в разходите по кредита, които заедно с ГЛП формират ГПР, чийто размер в конкретния случай не надвишава максимално определения праг от 5 пъти законната лихва съгласно чл. 19 ал. 4 ЗПК. Твърди се също така, че в 3 представеният на потребителя стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, Банката е предоставила предварителна информация за „всеки друг разход свързан с Договора за кредит, а именно таксата в размер на 1187,97 лв. т.е. клиентът е бил надлежно информиран за този разход съгласно изискванията на ЗПК.

Твърди се, че неоснователни са твърденията на ищеца по отношение на задължението на Банката кредитор да предоставя във формат и размер шрифт – не по-малък от 12 други документи освен тези касаещи договора за потребителски кредит и информацията към него, че издадения сертификат не е елемент от договора по смисъла на чл. 10 от ЗПК, че предоставената застраховка е страничен незадължителен продукт /допълнителна услуга/ част от кредитния, който предлага Банката и приложимото законодателство по отношение на формата не е това на ЗПК, особено по отношение размера на шрифта. Изразено е становище, че сключения договор между страните е надлежно сключен и правата и задълженията на страните по него са валидно възникнали, че не съществуват и не са възникнали условия за обявяване на договора за недействителен, като в този смисъл всички суми платени от ищеца са платени в съответствие с уговореното в договора. Моли се съда да постанови решение, с което да приеме, че не са налице обстоятелствата по чл.

22 от ЗПК и ЗЗД за обявяване на недействителност на договор за потребителски кредит № 7000909071/16.01.2019 г. и да бъде отхвърлен предявения иск изцяло като неоснователен. Претендират се направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от приетия като доказателство по делото договор за потребителски кредит № 7000909071 е, че същия е сключен на 16.01.2019 г. между ***** ЕАД и ЕВГ. Г. К. за предоставяне на потребителски кредит за общо ползване в размер на 7500 лв. със срок на договора за кредит 25.01.2023 г. Посочено е, че със същия е договорен общ размер на застрахователна премия 2399,76 лв. от която 1188 лв. за застраховка BANK Комбо Живот и 1211,76 лв. за застраховка BANK Комбо Безработица. Посочено е, че общия размер на кредита е 11087,73 лв., както и че от потребителя се дължи еднократна такса за оценка на риска в размер на 1187,97 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, но финансирана от кредитора със задължението на 4 потребителя да я възстанови с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Видно от договора за кредит е, че в същия е инкорпориран погасителния план, като са посочени датата на която се дължи съответната вноска и е посочена всяка една от дължимите вноски, която е в размер на 411,17 лв. В договора е посочено, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 31,84 %, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, че годишният процент на разходите по кредита е 46,18, а общата дължима сума от потребителя е в размер на 19 736,65 лв. Като приложения към договора /л. 36-45 от делото/ са представени и застрахователната информация и застрахователната полица по сключените застраховки, които са подписани от кредитополучателя като неразделна част от договора.

Както бе посочено по-горе в договора, в частта му относно договорната лихва е посочено, че същата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по договора. От тази формулировка относно размера на дължимата лихва не става ясно върху каква основа /главница/ се изчислява същата – дали върху чистата стойност на кредита - сумата от 7500 лв. или върху стойността на кредита, плюс добавка на дължимите премии по договора за застраховка, плюс добавка на посочената като дължима еднократна такса за оценка на риска, която също е била разсрочена.

Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, което е прието от съда като пълно и компетентно и не е оспорено от страните по делото е, че сумата от 1187,97 лв. посочена в договора като еднократна такса „оценка на риска“ е включена в общия размер на главницата от 11087,73 лв. и върху нея се начислява уговорената между страните лихва.

От същото заключение се установява, че в общия размер на кредита са включени и премиите по договора за застраховка и същите са включени и в месечната погасителна вноска. Съдът приема, че в договора е налице неяснота на начина по който се формулира договорната лихва, тъй като не става ясно върху какви суми същата се начислява.Нещо повече - предвид установеното от вещото лице и посочено по-горе, че в главницата, въз основа 5 на която се е определяла договорната лихва са били включени и сумите по застрахователните премии и посочената такса „оценка на риска“, съдът приема, че е налице неравноправно договаряне, тъй като застраховките са допълнителни услуги, които кредитополучателят е пожелал да ползва и които не следва да се включват в основата, която определя договорната лихва. Така стои въпросът и с включената такса.

Съгласно императивните изисквания на чл. 11 ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.