Решение № 1160 от 18.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1563/2026
- Вид
- Решение № 1160
- Подписан
- 18.10.2026
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1160 гр. София, 18.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20261000501563 по описа за 2026 година
С решение № 41 от 26.03.2026 г. по гр. д. № 108/2025 г., СОС, осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Н. П. Г. на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 429, ал. 3 сумата от 15 000 евро, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2024 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.10.2024 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата от 15 338, 76 евро. С решението е присъдено и обезщетение на имуществени вреди от 143,16 евро.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, като се претендира неговата отмяна за сумата над 7669, 38 евро (15 000 лв.).
Посочено е, че присъденото обезщетение е завишено, не отговаря на принципа на справедливост и не е съобразено със събраните доказателства, с липсата на данни за усложнения и психологически последици, както и пълното възстановяване на ищеца. Претендира разноски.
Ответникът Н. П. Г. оспорва жалбата, като посочва, че съдът е постановил правилно решение, отчел е чл. 52 ЗЗД, а също и доказателствата, установяващи травмите и претърпените от тях вреди – СМЕ, свидетелски показания и пр. Претендира разноски.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът Н. П. Г. твърди, че пострадал при ПТП на 23.09.2024 г. (като моторист), което било причинено от водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника. В резултат на инцидента ищецът получил луксация на 5-та карпо-метакарпална става, луксация на 4-та карпометакарпална става с многофрагментна фрактура на ос хаматум с дислокация на фрагментите и фрактура на основата на 4-та метакарпална кост в задния аспект на основата с отделяне на малък фрагмент. Лечението било консервативно (с поставяне на гипс), движенията били дълго време ограничени и пречели на ежедневието на ищеца, той бил уплашен и притеснен. Претендира като обезщетение за неимуществените си вреди да получи сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва от 04.10.2024 год., както и разноски.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва иска по основание и размер, като излага подробни съображения.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Няма спор относно настъпването на инцидента и наличието на валидна застраховка за водача, отговорен за ПТП. Спорът е съсредоточен около размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Св. Е. Н. К. (съжителстваща с ищеца), пътник на катастрофиралия мотоциклет, управляван от ищеца, разказва, че след удара ищецът бил на земята и се оплаквал от болки в дясната ръка, където се установили счупвания на ръката, тя била гипсирана с шина, която носил над 30 дни, а след това му назначили рехабилитация. След изписването му от болницата ищецът трудно се обслужвал, обличал, миел, а К. му помагала. Установява се, че ищецът работел в „EVN България“, полагал физически труд като завивал големи болтове и гайки, но след счупването на ръката бил възпрепятстван да работи около четири месеца. След това се върнал на работа, но му било трудно да се 2 справя със задълженията си около половин година. Трудно си свивал ръката и пръстите докрай, още изпитвал болка, станал по по-нервен, по-сприхав.
Приетата СМЕ дава становище, че ищецът е получил изкълчване (луксация) и счупване в основата на 4-та и 5-та дланни кости на дясна ръка.
Лечението било консервативно с наместване и поставяне на гипсова имобилизация на ръката. Ищеца е търпял болки за период от около 3 месеца (посочен като обичане период), като първите 20 дни същите са били с поголям интензитет. При преглед на 19.11.2025 г. били установени подутина и ъглово изместване на дланните кости към палеца, ограничен обем на движение на ръката в гривнената става при движението на ръката настрани към малкия пръст от 20 градуса, при норма 40 градуса. По данни на пострадалият към момента на прегледа няма болки, но не може да свива напълно пръстите в юмрук, има затруднения при свиренето на китара, тъй като 4-ти и 5-ти пръст се движат заедно. При по-студено време и натоварване се появяват и болки в мястото на увредата. Според експерта установеното при прегледа ограничение в обема на движение на дясната ръка ще остане за постоянно.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:
Пред настоящата инстанция не е спорно, че на 23.09.2024 г. ищецът (41 г.) пострадал като моторист от падане при ПТП, предизвикано от виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника-застраховател. Установява се, че той е получил изкълчване и фрактури в основата на две дланни кости на дясна ръка (няма спор, че е водеща). Лечението е било консервативно, без оперативни интервенции, продължило е в обичайния срок от 3 месеца, без данни за усложнения. В същото време са налични данни за остатъчен дефицит на движенията, който обаче няма данни да възпрепятства основните ежедневни битови дейности, макар че влияе негативно на определени допълнителни занимания (като напр. посоченото свирене на китара). Установява се, че ищецът е бил подпомаган в ежедневието си от близки, както и че не е можел да извършва трудовите си функции за около 4 месеца. Търпени са болки, трудности, притеснения. При тези данни за да определи размера на обезщетението настоящият състав взе предвид, че се касае до мъж на средна и 3 активна възраст (41 г. към датата на ПТП), преживял болки, стрес и притеснение от настъпили при ПТП физически увреди на водещ горен крайник. Ето защо като отчита, че понастоящем няма проявен болков синдром (освен типичните - при натоварване и студено време), но в същото време е налице трудност за пълноценно движение на два пръста и гривнена става на дясната ръка, както и като съобрази времето на настъпване на инцидента (2024 г.), обществено-икономическите условия към този момент и практиката на съдилищата за обезщетяване на вреди от инциденти, настъпили в този период, настоящият състав, при прилагане на принципа на справедливост намира, че следва да определи обезвреда от 11 000 евро, съставляваща минимална работна заплата за страната за период около 2 години. За тази сума искът се явява основателен, като решението следва да се отмени в частта, в която се присъжда обезщетение над нея.
При този изход на спора на ответника се следват разноски за въззивната инстанция в размер на 80 евро за държавна такса и 200 евро за юрисконсултска защита. На представителя на ответника Г. – адв. Д. З. на основание чл. 38 ЗА се дължи сумата от 200 евро с оглед отхвърлената част от въззивната жалба.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41 от 26.03.2026 г. по гр. д. № 108/2025 г., СОС, в частта, в която се осъжда ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на Н. П. Г. на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 429, ал. 3 сумата над 11 000 евро до сумата от 15 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 07.10.2024 год. до окончателното й заплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. Г. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 11 000 евро до сумата от 15 000 евро.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е уважен за сумата над 7669, 38 евро до сумата от 11 000 евро.
В останалата част, с която в полза на Н. П. Г. е присъдена сумата от 7669,38 евро и искът е отхвърлен за разликата над 15 000 евро, както и в 4 частта са присъдените обезщетения за имуществени вреди решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. П. Г., ЕГН **********, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, разноски в размер на 280 евро за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. Д. З. на основание чл. 38 ЗА възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200 евро.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5