Определение № 3350 от 02.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3350 гр. София, 02.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002101470 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

С решение № 1545 от 14.12.2022 г. на Апелативен съд – София, постановено по в. гр. д. № 1096/2022 г. е :

- потвърдено решение № 260229 от 18.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3637/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от "ВИТА ВД" ЕООД против Прокуратурата на Република България иск за разликата над 5933. 68 лв. до 37 223 лв., претендирани като имуществена вреда, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и за разликата над 182. 23 лв. до 9821. 66 лв. – мораторна лихва за периода от 11.08.2015 до 15.03.2018 г.;

- отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът на "ВИТА ВД" ЕООД против Прокуратурата на Република България за присъждане на сумата от 5933. 68 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата от 182. 23 лв. - мораторна лихва за периода от 11.08.2015 до 15.03.2018 г., като е 1 осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на „ВИТА ВД" ЕООД сумата от 5933. 68 лв., представляваща имуществена вреда, определена като загуба от разликата в пазарната стойност на вещите, иззети с постановление за претърсване и изземване на 05.10.2016 г. и върнати на 27.11.2017 г. по пр. пр. № 02267/2016 г. на Районна прокуратура – Видин, на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД и сумата от 182. 23 лв. -мораторна лихва за периода 05.10.2016 - 27.11.2017 г.;

- потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от "ДЕНИМ ВД" ЕООД против Прокуратура на Република България осъдителен иск за разликата над 6267. 52 лв. до 39315 лв.

– обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и за разликата над 192. 47 лв. до 10373. 66 лв. – мораторна лихва за периода от 11.08.2015 до 15.03.2018 г.;

- отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от "ДЕНИМ ВД" ЕООД против Прокуратура на Република България осъдителен иск за сумата от 6267. 52 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 15.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата от 192. 47 лв. мораторна лихва за периода от 11.08.2015 до 15.03.2018 г. и е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на "ДЕНИМ ВД" ЕООД сумата от 6267. 52 лв., представляваща имуществена вреда, определена като загуба от разликата в пазарната стойност на вещите, иззети с постановление за претърсване и изземване на 05.10.2016 г. и върнати на 27.11.2017 г. по пр. пр. № 02267/2016 г. на Районна прокуратура Видин, на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 15.03.2022 г. до окончателното й и сумата от 192. 47 лв. мораторна лихва за периода от 05.10.2016 до 27.11.2017 г.;

- потвърдено решение № 260229 от 18.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3637/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. Г. Т. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със 2 законна лихва от 05.10.2016 г. до окончателното изплащане на присъдената сума и в частта, в която е отхвърлена претенцията за разликата над присъдената сума до претендираната от 40 000 лв.;

- потвърдено решение № 260229 от 18.01.2022 г., постановено по гр. д. № 3637/2018г. на Софийски градски съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. Л. Ангелова - Т.а сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 05.10.2016 г. до окончателното изплащане на присъдената сума и в частта, в която е отхвърлена претенцията за разликата над присъдената сума до претендираната от 40 000 лв.

В установения от закона срок против решението на въззивния съд в осъдителната му част е постъпила касационна жалба от Прокуратура на Република България.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси :

1. Налице ли е произнасяне по непредявен иск, респ. постановяване на недопустимо решение във въззивното производство, когато правните изводи на съда следват от фактически обстоятелства, ненаведени в исковата молба и различни от тези, установени в първоинстанционното производство?

Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 1 и 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

2. Подлежат ли на обезщетяване предполагаемите или хипотетичните вреди? Разликата в стойността на една вещ към момента на изземване и стойността на същата към момента на връщането й от органите на досъдебното производство представлява ли сама по себе си достатъчно основание за присъждане на обезщетение за действително претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от реализиране на печалба? Ако да, то 3 обезщетението следва ли се, ако в исковата молба не е заявена такава претенция и не е формулиран съответен петитум? Сочи се противоречие на изводите на съда с Тълкувателно решение № 3/13.01.2023г. по тълк. д. № 3/2012г. на ОСГТК на ВКС.

3.Допустимо ли е неимуществени вреди на физически лица да се отъждествяват с неимуществени вреди на лица- управители на търговски дружества?

4. Несъответствието между постановен диспозитив и мотивите води ли до недопустимост на решението?

Касаторът навежда и доводи за наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2, предл. трето ГПК.

В. Г. Т. лично и като управител на „Вита ВД“ ЕООД и С. Л. А. – Т.а лично и като управител на „Деним- ВД“ ЕООД, чрез адв. Х., са обжалвали решението на въззивния съд в частта му, с която са отхвърлени исковите претенции. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение. Поддържа се, че размерите на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди са определени, без съдът да е взел предвид всички релевантни факти.

От Прокуратура на Република България е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са допустими. Същите са подадени от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд .

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че двете търговски дружества – ищци извършват търговска дейност в централната част на гр. Видин- търгуват със спортни стоки - дрехи и обувки. На 05.10.2016 г. е извършено претърсване и изземване в търговските обекти на ищците, което процесуално - следствено действие не е било одобрено от съда. На 27.10.2016 г. Прокуратурата е отказала да върне иззетите веществени доказателства. Постановлението за отказ е обжалвано 4 пред Видински районен съд, който е оставил без уважение искането за неговата отмяна. На 22.06.2017 г. Прокуратурата отново е отказала да върне иззетите веществени доказателства. С постановление № 02267/2016 г. от 27.11.2017 г. е прекратено наказателното производство и на основание чл.

111, ал. 2 вр. Ал. 1 от НК иззетите вещи са върнати по списък на представляващите търговките дружества.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът е приел за установено, че двамата ищци - физически лица живеят и работят в гр. Видин отдавна, развиват търговия с вносни стоки и са добре познати в града. За извършеното претърсване и изземване свидетелите узнали от медии и социалните мрежи. Двамата ищци тежко понесли загубата на авторитета, който имали като честни търговци, а бизнесът им с търговия на маркови дрехи бил поставен под съмнение относно оригиналността на стоката, която предлагали. В резултат на силния стрес се наложили медицински прегледи в гр. София, а здравословното състояние на ищцата според свидетеля било необратимо. Съдът е посочил, че от медицинската документация се установява, че и на двамата ищци е поставена диагноза – посттравматично стресово разстройство, за което е предписано лечение с медикаменти.

Съдът е приел, че от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че пазарната стойност на иззетите вещи към датата на изземването им - 05.10.2016 г. е 30 971 лв. за вещите на "Вита ВД" ЕООД и 32 712 лв. за вещите на "Деним – ВД" ЕООД, а към датата на връщането им е 25 037. 32 лв. за вещите на "Вита ВД" ЕООД и 26 444. 48 лв. за вещите на "Деним – ВД" ЕООД. Съдът е приел, че от съотношението между двете стойности следва, че загубата в пазарната стойност на вещите е в размер на 5 933. 68 лв. за "Вита ВД" ЕООД и 6267. 52 лв. за "Вита ВД" ЕООД.

За да направи извод за частична основателност на исковите претенции за присъждане обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът е изложил мотиви, че е налице противоправно деяние – изземване на стоки, като ответникът не е представил доказателства за законосъобразност на процесуалното действие. За същите е постановен изричен отказ за връщането им, държани са в продължение на две години с мотив, че представляват веществени доказателства, обект на изследване за осъществен състав на престъпление. След установяване на автентичността им, наказателното 5 производство е прекратено като несъставомерно. Съдът е посочил, че ищците са въвели фактическо твърдение за тяхното унищожаване, т. е. погиване на веща или привеждането й в такова състояние, в което тя губи своето предназначение или търговския си вид и не може да бъде реализирана каквато и да е полза от нея и в тяхна тежест е било да ангажират доказателства, че вещите след връщането им са в такова състояние, което да определя невъзможността им да бъдат ползвани като стока за продажба, което обаче не са сторили. Въз основа заключението на вещото лице, въззивният съд е приел, че в случая се установява обедняване, свързано с овехтяване на стоките в периода, в който те са имали качеството на веществени доказателства, т. е. исковете са доказани за сумата от 5 933. 68 лева за "Вита ВД" ЕООД и сумата от 6267. 52 лева за "Деним ВД" ЕООД.

За да намери за частично основателни претенциите за неимуществени вреди, съдът е изложил мотиви, че макар и да не са собственици на вещите, физическите лица, представляващи дружествата, носят отговорност за управлението им. Съдът е отчел, че физическите лица не са привлечени към наказателна отговорност, но същевременно в продължение на две години са били в очакване относно качеството, в което ще участват в него, като образуването на делото срещу неизвестен извършител е следствие от липсата на доказателства за обективната страна на изпълнителното деяние. Направен е извод, че в продължение на две години, физическите лица- ищци са били противоправно лишени от правото да управляват собствеността на дружествата, които представляват и под угрозата да бъдат привлечени към наказателна отговорност.

С оглед тези мотиви на съда не са налице сочените от касатора Прокуратура на Република България основания по чл.280, ал.1,т.1 и ал.2 , предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване.