Акт от 28.03.2019, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№

.............

28.03.2019 г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, ­­ІІІ наказателен състав в публичното заседание на 19.03. две хиляди и девеннадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИЯ

МИТЕВА при секретаря Даниела Тодорова като разгледа докладваното от съдията МИТЕВА НАХ дело № 393 по описа за 2019 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В Плевенски Районен

Съд е постъпила жалба от ***,с адрес ***,представлявано от К.А.И. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление 6 /17.05.2018 г. на ****** упълномощен със заповед № 8121з-770/18.03.2016г с което Управител на горепосочената фирма на основание чл 638 ал1 т 2 вр с чл461,т1 от КЗе наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000лв за нарушение на чл.48 3 ал1 т1отКЗ.

За въззиваемата страна ОД на МВР -Плевен редовно призовани не се представляват.

Явяват се актосъставителят на констатираното нарушение – Е. ***М. и свидетелката Р.Р.В..

В хода на съдебното следствие жалбоподателят не се явява лично, но чрез процесуалния си представител адв.

Х.С. –АК-грЛовеч и моли Наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което съдът счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Видно от акт №2576/04.05.2018г при извършена на проверка се установи,че на Път 3402м/у с.Вълчитрън посока Пордим като управител *** на фирма *** с пълномощно на Нотариус *** на л.а *** с рег. № ***,няма сключен действащ договор за задължителна застраховка ГО-2018г.

Изложената в акта фактическа обстановка се подкрепя напълно от актосъставителят Е.М. и свидетелят Р.В. които в хода на съдебното следствие преповтаря написаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, като уточнява, че на посочената в АУАН дата са извикали управителят на фирмата и са му съставили АУАН, като същият не е бил водач на спреният за проверка автомобил.

При съставянето на АУАН същият е съставен в отсъствието на нарушителят-управителят на фирма *** и се е явило упълномощено лице – ***.

В тази насока са и показанията на АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ И СВИДЕТЕЛЯТ НА АУАН.

Като и двамата твърдят пред съда ,че представеното им пълномощно не е било конкретно за съставяне на АУАН и НП, а било общо пълномощно за представителство пред различни институции в това число и на МВР.

Съдът кредитира напълно показанията дадени в хода на съдебното следствие както на актосъставителя, така и на свидетелят.

В хода на съдебното следствие процесуалният представител на жалбоподателят адв. Северонов моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като навежда доводи, че е нарушен чл. 40, ал. 1 от ЗАНН ,както и са допуснати други процесуални нарушения..

Съдът счита за основателно становището на повереника на жалбоподателя за нарушение на чл. 40 от ЗАНН, поради което НП следва да се отмени изцяло.

Съдът, в настоящия състав счита, че административно наказателното производство развило се срещу жалбоподателят *** представлявано от К.А.И. е образувано в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е съставен в присъствие на нарушителя, а в присъствието на друго лице – пълномощник, на когото е предявен за запознаване и подписване, и на когото впоследствие е връчен препис. Това обстоятелство не е спорно между страните, а и се потвърждава от всички писмени материали по преписката, в които изрично е отразено, че съответните волеизявления на нарушителя, са направени от пълномощник, действащ от негово име, легитимиращ се с пълномощно, с пълномощно на Нотариус *** .

При това положение, съдът приема, че действията по образуване на производството са извършени в нарушение на процесуалните правила, тъй като до участие в него е допуснато лице, различно от нарушителя, въпреки че последният е бил известен и отсъствието му не е оправдано с някоя от хипотезите в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В случая изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за лично участие на нарушителя е пренебрегнато напълно съзнателно от контролните органи, за което са красноречиви действията им, обективи рани в писмените материали по преписката, сочещи, че служителите от ПП къв ОД на МВР -гр.Плевен са комуникирали единствено с явилото се упълномощено лице.

При тези обстоятелства, съдът приема, че административно наказателното производството срещу *** представлявано от К.А.И. , незаконосъобразно е образувано в присъствие на пълномощник, вместо в присъствието на нарушителя /на законния му представител/. Това действие е извършено в нарушение на процесуалните правила, тъй като до участие в производството е допуснато лице, различно от нарушителя. С това съществено е засегнато правото на защита на сочения като нарушител, тъй като го е лишило от правото на лично участие при съставяне на АУАН, както и от произтичащите от това правни възможности още на този етап да се защити срещу предявеното му с акта обвинение като даде обяснения, направи конкретни възражения или своевременно посочи доказателства.

Този извод се налага от самата законова регламентация, допускаща при визираните в посочения текст предпоставки задочно производство, но не и участие на пълномощници. Това законово разрешение е последица от принципа за личната административно наказателна отговорност в чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, на който принцип са подчинени правилата за образуване и развитие на производството. Показателни в тази насока са разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 42, т. 8, чл. 43, ал. 1 и чл. 44 от ЗАНН. Те регламентират строго лични права /за запознаване със съдържанието на акта, даване на обяснения, направа на възражения/, упражняването на които е предоставено единствено на нарушителя, не и на други лица – в т.ч. и пълномощници, тъй като зависят от субективната преценка на нарушителя. Тези норми следва да се спазват стриктно, доколкото в административно наказателното производство разширително тълкуване е недопустимо.

Недопускане участието на пълномощници, макар да не е формулирано изрично, се извлича не само от принципа в чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, но и от правилата на Наказателно-процесуалния кодекс, намиращи субсидиарно приложение в административно наказателното производство съгласно чл. 84 от ЗАНН. В НПК института на представителството спрямо обвиняемия също е изключен, като при невъзможност за лично участие производството протича задочно или се спира. По аналогия, представителството е неприложимо и в административно наказателното производство, особено по отношение действията по повдигане и предявяване на обвинение спрямо нарушителя, осъществявани чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение. ЗАНН осигурява достатъчно възможности и ясни правила за законосъобразно развитие на производството при известен нарушител, поради което делегиране другиму правото на лично участие в него, не би могло да породи годни правни последици. Императивността на изискването за лично предявяване на АУАН на нарушителя, както се посочи по-горе, се извлича и от разпоредбите на чл. 43 ЗАНН. По аргумент от ал. 4 – ал. 6 от с.р. възможността за предявяване, подписване и връчване на съставения в отсъствие акт на друго лице е изключена, предвид изричното решаване на въпроса с продължаването на производството при ненамиране на нарушителя – “производството се спира” – чл. 43, ал. 6 ЗАНН.

При това положение съдът приема, че действията по чл. 43, ал. 4 и 5 ЗАНН, осъществени спрямо пълномощник, не са породили правен ефект за привлечения към административно наказателна отговорност субект. На практика АУАН, нито е предявяван на жалбоподателят нито му е връчван препис от него, с което в най-висока степен са засегнати процесуалните му права, тъй като е бил поставен в невъзможност да се защити чрез способите предоставени му в извънсъдебната фаза на административно наказателното производство.

Дори да се приеме обратното становище – за допустимост на представителството в отклонение от принципа за лично участие в административно наказателното производство, възражението би било резонно да се обсъжда само при извършено изрично упълномощаване, каквото в случая не може да се приеме, че е извършено. От приетото по делото пълномощно, се установява, че упълномощаването на ***да представлява и да действа от името на жалбоподателят К.А.И. е общо, свързано е с предмета на дейност на фирмата, като в него липсва изрична клауза за представителство по образувани административнонаказателни производства срещу него, още по-малко конкретно по процесното. Нещо повече - за да валидират извършени спрямо пълномощник процесуални действия в такъв вид производство, клаузите на упълномощителната сделка следва недвусмислено да овластяват пълномощника за представителство относно действия по приемане на административно наказателно обвинение чрез подписване на АУАН и вписване на обяснения и възражения срещу конкретно обвинение за извършено административно нарушение. При конкретните обстоятелства няма никакво основание волята на упълномощителя да се тълкува разширително в такъв аспект, което само по себе си е и недопустимо. В този смисъл, се налага извод, че пълномощникът е излязъл извън обхвата на предоставените му с упълномощителната сделка права, лишавайки нарушителя от правото му на собствено участие в образуваното производството, от което право няма данни да се е отказал.

Нарушението в процедурата е съществено и от гледна точка тежестта на конкретното нарушение, тази сериозна санкция изисква стриктно спазване на правилата в административно наказателното производство, което е своеобразна гаранция, че нарушителят е имал възможност в пълнота да упражни предоставените му права и адекватно да упражни основното си право в процеса – правото на защита. При констатираното нарушение такава възможност не му е дадена.

Съображенията изложени по-горе са достатъчни за отмяна на обжалвания административен акт поради нарушаване на процесуалните правила при образуване на производството. При този извод не е необходимо разглеждане на спора по същество и обсъждане твърденията и доводите на страните в насока извършено ли е нарушението по чл

3 ал1 т2 от ЗОПБ и законосъобразно ли е ангажирана отговорност на жалбоподателя за него.

Не на последно място е нарушен и чл 42т6 и чл 57,ал1,т4 от ЗАНН като нито в АУАН ,нито в НП е индивидуализирано в достатъчна степен наказаното лице. В НП наказаното лице се описва управителят на фирмата „като пълномощник на фирмата”,но кое лице е пълномощника не е посочено,по този начин се създава затруднение на наказаното лице да се защити ,тъй като не се разбира кое е то.

Водим от горното, съдът

Р Е

Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН НП №6/от 17.05.2018г на ****** упълномощен със заповед №

8121з-770/18.03.2016г с което на ***,с адрес ***,представлявано от К.А.И. с ЕГН ********** с което на основание чл 638 ал1 т 2 вр с чл461,т1 от КЗ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000лв за нарушение на чл.483 ал1 т1отКЗ. като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Регионален административен съд – гр. Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: