Решение № 8536 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8536 гр. С, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110170937 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В. С. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж. к. „С“, ул. „Ш“ № 4, бл. 1, вх. Г, ет. 1, ап. 24 срещу „ФБ“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. „М 3“, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, ал. 2, пр. 2 и 3 ЗЗД с искане за прогласяване на сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 20.04.2023 г., поради противоречието му поради противоречието му със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, липса на съгласие и форма, а в условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 20.04.2023 г., предвиждаща обезпечаване на задълженията по договора чрез поръчителство от „Multitude Bank”, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, обективно кумулативно съединени с осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 97,42 лева 49,81 евро /увеличен размер с молба с вх. № 410596/15.12.2025 г. от предявен първоначално частичен иск за 5 лева - 2,56 евро/, представляваща подлежаща на връщане от ответника като получена без основание сума, ведно със законната лихва от 28.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 20.04.2023 г. ищецът е сключил с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № ******, по силата на който дружеството кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател сумата от 450 лева за срок от 21 дни, при договорна лихва от 2,35 %, респ. сумата от 10,58 лева и ГПР от 49,74 %.

Посочва, че съгласно чл. 5 от договора, същият се обезпечава с поръчителство от „Multitude Bank” в полза на ответното дружество. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба е погасил задълженията си по договора за кредит. Сочи, че без да е упоменато в основания договор, му е начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 97,42 лева. Счита процесния договор за кредит за недействителен, тъй като в него не са посочени дължимите 1 вноски по договора за поръчителство, не е посочено, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита, каквото всъщност се явява. Навежда твърдения, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. На следващо място твърди, че процесният договор за кредит за недействителен по смисъла на чл. 22 ГПР, доколкото същият не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същият, респективно общата дължима сума по него, поради което била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди още, че договорът не е надлежно подписан, поради което липсва съгласие за сключването му, както и че не е представян на ищеца, не отговаря на изискуемата в ЗПК форма. Сочи, че договорът е недействителен и доколкото противоречи на закона, тъй като в него не се съдържа начинът на изчисляване на ГПР, като посоченият размер на разходите не отговаря на действително приложимия между страните. Поддържа, че в размера на ГПР следва да се включи и дължимото възнаграждение по договора за поръчителство, имащо характер на разход във връзка с предоставянето на кредита, като в този случай същият би надхвърлил предвидения в закона максимален праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК, а в противен случай би се допуснало заобикаляне на закона. Счита, че посочването на по-нисък ГПР в договора представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Посочва, че при евентуалното включване в ГПР на разходите за предоставяне на гаранция, същият би бил в размер над 70 %. Евентуално твърди недействителност и на клаузата на чл. 5 от договора, с която се уговаря обезпечаване на договора за кредит с поръчителство от „Multitude Bank” в полза на ответното дружество, като противоречаща на закона и имаща неравноправен характер. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 5 от процесния договор за кредит, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че при сключването на договора са спазени всички законови изисквания, а последният съдържа всички необходими реквизити. Сочи, че в договора е посочен правилно приложимият към него ГПР, както и че същият е изчислен спрямо посочената в закона методика. Поддържа, че стойността на възнаграждението на поръчителя не следва да се включва в размера на ГПР. Твърди, че видът на обезпечението е избран свободно от ищеца преди сключване на договора за кредит. Оспорва да е проявил поведение, представляващо нелоялна търговска практика или в договора да се съдържат неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

По делото не се спори и е отделено за безспорно по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, че страните са сключили договор за предоставяне на потребителски кредит № ****** от 20.04.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, съгласно чл. 5 от който същият се обезпечава с поръчителство от „Multitude Bank” в полза на ответното дружество. Съгласно договора за кредит ответното дружество - кредитодател предоставило на ищеца като кредитополучател сумата от 450 лв, която последният се задължил да върне в срок от 21 дни ведно с лихва в размер на 10,58 лв /лихвен процент – 2,35 %/. Посочено в чл. 4 е, че ГПР е 49,74 %.

Съгласно чл. 5 от договора, същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank” в полза на ответното дружество, като потребителят декларира, че сам е избрал поръчителя, като е запознат с правото си да посочи както физическо, така и предложеното юридическо лице за поръчител. Съгласно т. 8, част 2 от преддоговорната информация изисквано обезпечение, което следва да предостави потребителя е: договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от Кредитополучателя, а съгласно т.

2

4.3., част 3 ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 97,42 лева и същите не влизат в общия разход по кредита, т.к. касаят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставяне на кредита.

Установява се от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът е заплатил на ответника общо 558 лева, от които ответникът е отнесъл 450 лева за главница и 10,58 лева за лихва по договора за заем, а 97,42 лева като задължение към Мултитюд банк за възнаграждение по договор за поръчителство.

При тълкуване на разпоредбите в договора за заем, касаещи „обезпечението“, съдът намира, че таксата за предоставянето му се явява задължителен разход по договора за кредит, независимо от декларациите, съдържащи се в т.4.3 от преддоговорната информация и чл. 5 от договора. Сключването на договора в случая е предпоставено от задължително предоставяне на обезпечение, изборът на което с оглед лимитативните критерии, поставени едностранно от кредитодателя, реално задължава потребителят да извърши разходи за обезпечението. Формалното предвиждане на алтернатива при кандидатстване за кредита в случая е реално приравнена на липса на такава, тъй като не са ясни нито условията, на които следва да отговаря личния гарант/поръчител, за да бъде одобрен от кредитодателя, нито разходите, които би сторил потребителя за изпълнение на тези условия.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите по кредита съгл. чл. 19, ал. 1 ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като съобразно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С посочената уредба е въведено императивно изискване на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и изискването на чл.

10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

В случая формално в договора за паричен заем е посочен ГПР, при изчисление на който според посоченото в преддоговорната информация разходите за обезпечението не са включен. Преценката на съдържанието на твърдяната услугата по предоставяне на гаранция и на практика задължителното и автоматично поемане на задължение за заплащането й, за да бъде сключен договора за кредит при конкретните параметри, обаче води до очевиден извод, че възнаграждението за същата съставлява по своята същност общ разход по кредита, подлежащ съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар. 1, т. 1 ДР ЗПК на съобразяване и включване в изчислението на ГПР. В случая обвързването на потребителя със заплащането на таксата за гаранта съставлява съществена част от основното съдържание на кредитното правоотношение, като очевидно целяно е изключена от него и представена като разходи за услуга от трето лице. Дори и да се приеме, че таксата е възнаграждение в полза на трето лице, то същата отново съставлява увеличаване на разходите, които потребителят е принуден да стори, за да получи заема.

Следователно в случая таксата за осигуряване на обезпечение съставлява общ разход по кредита, който не е включен в компонентите на ГПР и следователно посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, което води до нарушение на 3 императивното изискване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като неточното посочване на ГПР е равнозначно на непосочен ГПР. Макар да е без значение дали с включване на непосочените компоненти ГПР ще е в рамките на размера по чл. 19,ал. 4 ГПК или ще го надвишава, следва да се посочи че в случая действителният ГПР очевидно съществено и многократно надвишава петкратния размер на законната лихва. Неточното посочване на ГПР съставлява неизпълнение на изискването на цитираната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не изпълнява нейната цел – потребителят да бъде информиран за разходите за кредита и да направи осъзнат избор да сключи договора с ответника на фона на предлаганите от други финансови институции условия. В този смисъл е и застъпено в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС (девети състав) разбиране, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. С посоченото решение е разяснено и чл. 10, пар. 2, б. "ж" и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. "ж" от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води до връщане от страна на съответния потребител единствено на предоставената в заем главница.