Решение № 63 от 07.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20231100113857 по описа за 2023 година

Ищцата Е. Л. С. е предявила срещу ответника Б. Х. И. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл. 439 от ГПК, за установяване недължимост на вземане за сумата от 80 000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от 26.09.2011 г. до окончателното й изплащане, за която е издаден изпълнителен лист от 28.08.2013 г. по т. д. № 203/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Ищцата твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист от 28.08.2013 г. по т. д. № 203/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд е образувано изпълнително дело №20138580401635 по описа на ЧСИ У.Д., с рег.

№ 858.

Излага твърдения, че последното действие по горепосоченото изпълнително дело, прекъсващо давността, е извършено на 26.06.2017 г.

Твърди, че производството по делото е било прекратено по силата на закона не по-късно от 26.06.2019 г., когато е изтекъл двугодишният преклузивен срок и че общата погасителна давност е настъпила на 26.06.2022 г. - пет години след последното изпълнително действие.

Предвид изложеното, ищцата моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че не дължи на Б. Х. И. сумата от 80 000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от 26.09.2011 г. до окончателното 1 й изплащане, за която е издаден изпълнителен лист от 28.08.2013 г. по т. д. № 203/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. Претендира направените разноски в настоящото производство.

Ответникът Б. Х. И., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който навежда доводи за недопустимост на предявените искове. Излага твърдения, че с оглед на данните по изпълнително дело №20138580401635 по описа на ЧСИ У.Д., с рег. № 858 и съобразяване разрешенията на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по посоченото изпълнително дело са извършвани регулярни изпълнителни действия, като времевият промеждутък между всяко от тях е по-малък от две години. Твърди, че са извършвани валидни изпълнителни действия, в резултат на което погасителната давност за установяване на недължимост на вземане на взискателя не е изтекла. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Предмет на доказване от ищеца по исковете по чл.124, ал.1 във вр. чл.

439 от ГПК е, че процесните вземания са погасени с доказване на положителния факт за погасяването им с предвидената в чл. 110 и чл. 111, б.

„в“ от ЗЗД погасителна давност след настъпване на тяхната изискуемост.

Настоящото производство, с оглед наведените допустими твърдения на ищеца, е развито по реда на чл. 439 ГПК. Правопогасяващото възражение, на което се позовава длъжникът, е изтекла погасителна давност за процесните вземания. Доколкото течението на един срок е обективно обстоятелство, то не би могло да бъде неизвестно за длъжника. Ето защо предявеният иск не може да бъде квалифициран по чл. 424 ГПК.

С разясненията, дадени в мотивите по т. 10 от т. решение № 2/2013 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен 2 изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица”.

Поради това следва да се приеме, че налагането на запор представлява изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, което прекъсва давността.

Давността не е изтекла, тъй като е била прекъсната от предприетите от кредитора изпълнително дело №20138580401635 по описа на ЧСИ У.Д., с рег.

№ 858:

- запори върху банкови сметки на ищцата Е. Л. С. са наложени след 26.06.2017 г. – на 07.07.2017 г., 08.08.2017 г., 07.09.2017 г., 05.10.2017 г., 07.11.2017 г., 07.12.2017 г., 08.01.2018 г., 14.02.2018 г., 07.11.2019 г., 06.12.2019 г.;

- подадена молба от взискателя с вх.№39735/29.11.2021 г. за извършване на конкретно посочени изпълнителни действия.

Всички описани по-горе изпълнителни действия са от такова естество, че прекъсват теченето на давността, съобразно разрешението дадено в т. 10 на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След всяко прекъсване на давността започва теченето на нова давност.

Неоснователни са и доводите на ищеца, че след като, според него някои от действията на ЧСИ са незаконосъобразни (нищожни според него) те не могат да прекъснат теченето на давностните срокове. Липсват доказателства някои от изброените по-горе действия на съдебния изпълнител да са били отменени, като незаконосъобразни по съответния ред по чл. 435 и сл. от ГПК .

След като те не са били обжалвани в съответния срок, недопустимо е да се навеждат доводи за тяхната незаконосъобразност в настоящото производство и тя да се преценява в него.

По изложените съображения съдът приема, че по делото не се установява да са настъпили факти, които да обосновават липсата на ликвидност или изискуемост на процесните вземания, в това число не се 3 установява да е изтекла погасителна давност. Поради това предявените отрицателни установителни искове за несъществуване на вземанията следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по производството

Въпреки претенцията на ответника за разноски за адвокатско възнаграждение, такива не му се следват, тъй като не са представени доказателства, за това че е заплатил адвокатски хонорар на пълномощника си.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Л. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. „******** адв. Х. П. - С.а, срещу Б. Х. И., ЕГН ********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, адв. В. К., отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл. 439 от ГПК, за установяване несъществуването, поради изтекла погасителна давност на вземания за сумата от 80 000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от 26.09.2011 г. до окончателното й изплащане, за която е издаден изпълнителен лист от 28.08.2013 г. по т. д. № 203/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. Х. И., ЕГН ********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „********, адв. В. К., за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4