Определение № 39066 от 22.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39066 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261110125081 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Образувано е по искова молба на Е. Е. К. и Ц. М. М. против Прокуратурата на Република България. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок е подаден писмен отговор.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Доказателствените искания на ищците за допускане на свидетел са основателни и следва да бъдат уважени.

Неоснователно е искането на ищците за допускане на комплексна съдебна медицинска и психологическа експертиза с оглед хипотетичния характер на формулираните въпроси – по делото няма твърдения или данни за причинено психиатрично заболяване на ищците.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. 146, ал. 1 ГПК, проект за доклад на делото:

Ищците Е. Е. К. и Ц. М. М. твърдят в исковата молба от 02.09.2026 г., че с постановление на прокурора от Софийската градска прокуратура от 20.09.2022 г. (предявено им на 26.09.2022 г.) са били привлечени като обвиняеми по досъдебно производство № 15268/2019 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 36216/2019 г. по описа на СРП и пр. пр. № 17558/2022 г. по описа на СГП. Обвинението и на двамата било за престъпление по чл. 316, вр. чл. 315, ал. 1, вр. чл. 309, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за това, че в периода 13.04.2017 г. – 10.04.2019 г. съзнателно се били ползвали от частни документи, представляващи ценни книги – записи на заповед, за които прокуратурата поддържала, че са били съставени чрез попълване на листове, носещи подписа на трето лице, със съдържание, което не съответствало на волята на подписалата се. И на двамата ищци била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Спрямо тях наказателното преследване продължило до окончателното приключване на наказателното дело с влязъл в сила съдебен акт на 15.04.2026 г. – оправдателна присъда на наказателния съд, т.е. повече от три години и шест месеца след привличането им като обвиняеми. Преди привличането им като обвиняеми, с постановление 1 от 16.06.2022 г. по същото досъдебно производство, прокурор при СРП спрял наказателното производство, като приел, че самоличността на извършителя е неизвестна. В същото постановление изрично било отбелязано, че по отношение на престъпление по чл. 316 НК липсват събрани доказателства, както и че при едната от възможните фактически версии, престъпление по чл. 316 НК, изобщо не било налице. Въпреки това няколко месеца по-късно ищците били привлечени като обвиняеми за престъпление по чл. 316 НК. След приключване на досъдебното производство, прокуратурата внесла обвинителен акт срещу ищците и те били предадени на съд по н.о.х.д. № 7753/2024 г. по описа на СРС, НО, 100 състав. С решение № 2415 от 01.07.2025 г. по н.о.х.д. № 7753/2024 г. на СРС, ищците били признати за невиновни и оправдани изцяло по повдигнатите им обвинения. В мотивите към решението, Софийският районен съд приел, че обвиненията са неоснователни, тъй като записите на заповед били истински документи, не било доказано да са изготвени чрез попълване на подписани празни листове, а обвиненията срещу ищците нямали годен предмет от обективна страна. Съдът приел още, че обвиненията почивали върху предположения и вероятности, които не отговаряли на доказателствения стандарт в наказателния процес. С Решение № 282 от 15.04.2026 г. по в.н.о.х.д. № 6602/2025 г., на СГС, НО, VII въззивен състав, решението на първоинстанционния съд било потвърдено изцяло. Поддържат, че прокуратурата е надлежен ответник по предявените от тях претенции, тъй като същата отговаря за вредите, причинени на граждани, обвинени в извършване на престъпление и оправдани впоследствие. Излагат, че противоправният резултат се състоял в това, че ищците били поставени в положението на обвиняеми и подсъдими за деяние, което окончателно било признато от съда за несъставомерно и недоказано като престъпление. Незаконното обвинение и продължилото наказателно производство причинили на ищците тежки неимуществени вреди – душевни болки, тревожност, страх, срам, усещане за несправедливост, социално отдръпване, нарушаване на нормалния им живот и продължително психоемоционално страдание.

Ищцата К. преживяла повдигнатото обвинение като изключително тежък личен и морален удар; по време на наказателното производство изпаднала в депресивно състояние; започнала да се изолира социално, отказвала да напуска дома си, преживявала постоянен страх от наказателна репресия и от възможността да бъде осъдена за деяние, което не е престъпление. Поради тежкото психическо състояние, качила много килограми и имала мисли за самоубийство. Продължителността на обвинението, мярката за неотклонение, съдебното производство, стигмата на подсъдима и необходимостта години наред да доказва невинността си, довели до трайно влошаване на емоционалното й състояние и до сериозно нарушаване на обичайния й начин на живот. Ищецът М. през цялото време на наказателното производство не можел да разбере и приеме как и защо е обвинен в нещо, което не представлява престъпление. Поставянето му в положение на обвиняем и подсъдим му причинило тежки душевни болки и терзания – тревожност, чувство за безсилие, възмущение, страх от несправедливо осъждане, нарушение на спокойствието и достойнството му, както и продължителен психоемоционален стрес. Излага се, че при определяне на обезщетението следва да се съобрази продължителността на незаконното обвинение – от 20.09.2022 г. (предявено на 26.09.2022 г.) до окончателното приключване на делото на 15.04.2026 г.; обстоятелството, че ищците са били привлечени като обвиняеми и предадени на съд за умишлено престъпление от общ характер; взетата спрямо тях мярка за неотклонение „подписка“; семейният и личен характер на спора, от които произтича наказателното производство; окончателният извод на съда, че обвинението е недоказано и несъставомерно; интензитета на преживените страдания; отражението върху личния, семейния и социалния живот на ищците. Молят да се осъди ответникът да им заплати сумата от по 2500 евро за всеки (частична претенция от 10000 евро за всеки), ведно със законната лихва от 26.09.2022 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да са налице действително претърпени неимуществени вреди, описани в 2 исковата молба. Твърди, че повдигнатите на ищците обвинения не са за тежко престъпление, както и че спрямо тях е взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“. Оспорва да е налице голяма продължителност на наказателното производство. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен и неотговарящ на твърдените вреди, икономическия стандарти в България, както и на установената съдебна практика по аналогични случаи. Оспорва се началният момент, от който се претендира лихва като се твърди, че такава би следвало да се дължи от 15.04.2026 г., когато ищците са окончателно оправдани. Моли за отхвърляне на исковете. Оспорва разноските на ищеца като прекомерни.

Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.

УКАЗВА на ищците, че в тяхна тежест е да докажат, че спрямо тях е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; че са оправдани с влязла в сила присъда на наказателния съд; че са претърпели сочените в исковата молба неимуществени вреди и, че между незаконните действия на правозащитните органи и вредите е налице причинно-следствена връзка.

УКАЗВА на ищеца Ц. М. М., че не сочи доказателства за твърденията си за претърпели сочените в исковата молба неимуществени вреди.

ДА СЕ ИЗИСКАТ СЛУЖЕБНО описаните в исковата молба дела и преписки.

ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане в полза на ищцата Е. Е. К..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на комплексна експертиза.

НАСРОЧВА делото за 09.12.2026 г. от 13:30 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищците – с препис и от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3