Присъда № 111 от 05.11.2025, Районен съд - Плевен

МОТИВИ по присъда № 111/05.11.2025г. по НОХД № 535/2025 г. по описа на ПлРС:

Обвинението е срещу подсъдимия Б. А. Б., ЕГН ********** за това, че на 18.09.2023г. в гр. Плевен около 10:00 часа в района на „Кооперативния пазар „***“ се заканил с убийство по телефона на К. П. П. от ***, чрез отправянето на следното изявление: „Като се прибереш вкъщи ще ти отрежа главата и краката и ще те убия и след това ще те изхвърля с лопата на поляната!“, което заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, т.1, във вр. с ал.1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като намира за доказана по категоричен начин описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Акцентира върху показанията на ЧО К. П., както и тези на св.В. Б. И. и В. Г. Г. и заключението по назначената съдебно психиатрична експертиза. Пледира за определяне на наказание лишаване от свобода в размер около средата на предвиденото в закона, като предлага на съда да прецени дали изтърпяването на същото да бъде отложено с подходящ изпитателен срок с оглед чистото съдебно минало на Б. А. Б. или да бъде търпяно от него ефективно.

С определение от 13.05.2025г. пострадалата К. П. П. от *** на основание чл.76 от НПК е конституирана като частен обвинител в наказателния процес.

Повереникът адв.Н. Я. от ПАК намира, че събраните при разпита на ЧО К. П.

П., както и тези на св.В. Б. И. и В. Г. Г. гласни доказателства обосновават сериозността на отправената към първата закана за убийство на процесната дата. Подчертава създадената реална опасност за живота на П. и заключението в тази насока на вещото лице д-р Н. Л. в т.ч. настъпилите промени в психиката и личния живот на доверителката му и очакваната от нея възможност за застрашеност на сигурността `и, съчетани с усещане за несигурност и безпокойство. В допълнение повереникът сочи предприети мерки по гражданскоправен ред, а именно водено производство по реда на Закона за домашното насилие и издаване на Заповед за защита №60 от 19.09.2023г. по гр.д. № 5299/2023г. на ПлРС. Моли за признаване на подсъдимия за виновен и осъждане на наказание при съобразяване на предложеното такова от РППлевен, с което се солидаризира.

Подсъдимият Б. А. Б. се явява в съдебно заседание лично и с адв.С. Н. от ПАК, като дава обяснения съобразно възприетата от него защитна позиция и в които не признава вината си и. Моли съда за оправдателна присъда.

Защитникът адв.С. Н. от ПАК намира, че вмененото на Б.Б. деяние не е доказано по безспорен начин нито обективно, нито от субективна страна.

Навежда доводи и за липсата на умисъл за възбуждане на основателен страх у пострадалата със съдържание съобразно редакцията на чл.144 ал.3 от НК.

Интерпретира поведението на ЧО П. като неподвластно на здравия разум, а 1 случилото се на въпросната дата като битово спречкване и въпреки, че го приема за морално укоримо, не счита, че е била налице реална закана по смисъла на закона, нито намерение у подсъдимия да посегне физически на ЧО К. П.. Моли съда за оправдателна присъда.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства и становището на страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият Б. А. Б. е роден на ***г. в ***, живее в ***, ***, ***, с *** гражданство, със средно-специално образование, разведен, работи, неосъждан към момента на деянието /реабилитиран/, ЕГН **********.

Подсъдимият Б. Б. и ЧО К. П. се намирали в дълготрайно брачно съжителство, по време на което нееднократно същият проявявал обидно отношение спрямо личността на съпругата си. Характеровите особености на подсъдимия били такива, че много често ставал необосновано агресивен и с нисък праг на търпимост към различни събития през брачния им живот, много често съпроводено и с вулгарни реплики в т.ч. и спрямо нея. Това отношение на подсъдимия към ЧО П. последната възприемала като унизително към нея, изживявайки го болезнено в емоционален аспект и това от своя страна довело до трайно безпокойство от последващите му действия спрямо личността и.

Отношенията се влошили през последните години на брака между бившите вече съпрузи Б. и П., вследствие и на зачестилата употреба на алкохолни напитки от страна на подсъдимия Б. Б., който в състояние на алкохолно опиване вследствие и на занижените му по този начин морално-волеви задръжки и при отсъствието на каквото и да било вербално протипоставяне от страна на П. проявявал все по-негативни емоции, съпроводени с унизително за личността и отношение.

На 17.09.2023 година подс. Б. и ЧО П. планирали съвместно пазаруване за следващия ден - 18.09.2023 г. сутринта в град Плевен, като Б. употребил алкохолни напитки до късно през нощта.

На 18.09.2023 г. сутринта, ЧО П. възприела, че подс. Б. бил все още под влияние на алкохолните напитки, употребени от него късно вечерта, което обективно водело до невъзможността му според за управление на моторно превозно средство. Поради това ЧО К. П. решила самостоятелно да изпълни предварително планирания им ангажимент за снабдяване с определени продукти от гр.Плевен и в изпълнение на намерението си, се отправила към град Плевен. Около 9.30 часа в близост до обособения кооперативен пазар „***“ в същия град К. П. получила телефонно обаждане по мобилния си телефон от страна на подс. Б. Б.. Същият, на висок гневен тон изискал от К. П. обяснения за причините, поради които не е подготвила облеклото му в цялост за през деня, тъй като следвало преди да отидат на пазар, той да отиде на 2 снимки за предизборно участие, като съчетаят по този начин двата ангажимента в град Плевен. Без да изчака какъвто и да било отговор от нейна страна, подс.Б. отправил с категоричност в тона си следното изявление спрямо ЧО П.: „Като се прибереш вкъщи ще ти отрежа главата и краката и ще те убия и след това ще те изхвърля с лопата на поляната“.

ЧО К. П. изпитала неприятно усещане от отношението на подсъдимия, което от една страна възприела като несправедливо и неадекватно към нея.

Същевременно обаче изпитала и основателен страх от осъществяването на отправената `и закана и в състояние на силно безпокойство и разтревоженост се свързала с *** си – св.В.Б.а, на която споделила случилото се. Този страх ЧО П. обвързала и с неконтролируемото поведение на подсъдимия Б. Б. и негативната му ескалация в отношението му към нея през последните месеци от семейното им съжителство. След този разговор К. П. се притеснила за здравето и живота си, в резултат на което взела решение по никакъв повод да не се прибира в съвместно обитавания им жилищен имот в ***. С оглед предотвратяване на бъдещи усложнения във връзка с горното, ЧО депозирала жалба до РП-Плевен, която станала повод за образуване на настоящето наказателно производство, а също така инициирала и образуването на бракоразводен процес спрямо подсъдимия.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на ЧО К.

П. и свидетелите В. Б.а И. и В. Г. и отчасти от тези на св.В. С., както и от показанията на св.П., Н. и Н., както и от оценените с доверие писмени доказателства, описани и анализирани по-долу, а също и от цененото като обективно, неоспорено и компетентно изготвено заключение на вещото лице д-р Н. Л. по назначената в хода на досъдебното производство съдебно – психиатрична експертиза.

Съдът кредитира като обективни показанията на ЧО К. П. П., видно от които на процесната дата в сутрешните часове се придвижила с автобус от с.Садовец, където живеела с подсъдимия, до гр.Плевен с оглед закупуване на стоки за дома. Твърди, че се били уговорили с него да дойдат заедно, но тъй като той употребил до късно през нощта алкохолни напитки и се прибрал в дома си около 02:00-02:30 часа, а и все още не се бил събудил, когато следвало да тръгнат, предположила, че няма да има възможност да управлява семейния автомобил, за да не бъде санкциониран от органите на КАТ. Поради това тръгнала сама с автобуса. ЧО твърди още, че се били разбрали предния ден да му приготви и дрехи с оглед снимки за участие в предизборна кампания, но била забравила да добави вратовръзката. ЧО установява още в показанията си, че когато вече се намирала в района на кооперативен пазар „***“ подсъдимият `и се обадил по телефона и разгневен от пропуска в приготвеното му облекло, свързан с липсата на подготвена вратовръзка, започнал да я обижда по вулгарен начин, както и да `и се заканва, че ще я убие. Така видно от 3 показанията на ЧО К. П.:“…. Бях някъде към пазара. Той ми звънна, почна да ме обижда. Аз му казах… „Кажи“ – „Къде си, ма…?“, по най-циничен начин.

„Нали се бехме разбрали да…“ – нали, говоря както той говори – „..да отидем заедно на Плевен да пазаруваме? Какво правиш, ма?“. Почна да ме обижда по вулгарен начин….. „*** смотана, боклук с боклук, не си ми приготвила костюма, вратовръзката“. Викам: „Ей, човек, виж на закачалката. Погледни, там ти е костюма, ризата. Но вратовръзката забравила съм я горе, в гардероба е. отвори го, ще видиш, там е вратовръзката.“. Той не изчака, нали, да му кажа. Чул ме е за вратовръзката, защото след това я е намерил. Ама ми каза така: „Виж какво ще ти кажа, боклук с боклук, *** смотана, ще те намеря където и да си в Плевен! Знай! Ще ти отрежа краката, ръцете, главата и ще те изхвърля на поляната с лопатата и ще те закопая!“.. Видно от показанията на ЧО К. П. същата се почувствала много зле физически и психически, с чувството че „ нещо ме изсмуква така отдолу. Погледнах. Видях се, че съм стъпила така на земята. От неговите закани, нали по телефона, имах чувството, че земята ме изсмуква и се разтреперих. …“ След което и тъй като се почувствала в безизходица, се обадила на *** си за съдействие. След като св.Б.а, видно отново от показанията на ЧО, пристигнала, `и споделила, че е много изплашена и не може повече да се прибере вкъщи, тъй като се страхува за живота си, като и доверила още и, че той е способен “да направи такова нещо“. Пострадалата сочи още, че *** `и останала при нея на място докато се успокои, а след това я придружила да депозира жалба за случилото се и съответно в по-късен момент молба за развод. По нататък в показанията си пострадалата П. твърди, че и друг път е чувала от съпруга си думи, с които се е заканвал към нея, като например: „шъ тъ пр`ибия“, „шъ тъ майна от света“, както и обидни и с вулгарен характер/“***“/ като това започнало от средата на съвместния им живот. Твърди също така и че никога не си е позволявала връзка с друг човек през време на брака им. Установява още, че заканване с такава категоричност, каквото усетила на процесната дата, при това без да е бил налице съществен повод, никога не е получавала, поради което същото довело до още по-голяма уплаха в нея. Споделя пред съда още, че въпреки че е била свидетел на изневери от страна на Б. и постепенно да се била отдръпнала от него, никога не си е позволявала да го обиди или изостави, но в конкретния момент действително се изплашила за живота си, а и доколкото живеели в близост до поляна, връзката с това място придало още по-голям реализъм и вероятност в съзнанието `и той да изпълни заканата си. Така отново видно от показанията: „…Да, да, да. Нямаше как. Аз тези думи ги чувам за първи път по телефона и звучаха много… /недоизказва/….. Да. Главата, краката, че ще ме убие, ще ме закопае и ще ме изхвърли с лопатата на поляната. Ние живеехме там до поляната….“ ЧО К. П. установява още в показанията си, че и след като приключил разводът, подсъдимият отново я пресрещал с автомобила си и я заплашвал, като многократно посещавала психолог и психиатър. По-нататък в показанията си пострадалата твърди, че не обръщала внимание и през годините се опитвала да отговаря на изискванията на партньора си, за да може 4 да намали агресията и да осигури за себе си относително спокойствие, а също и да отгледат и задомят децата си. Но в същото време набляга и на опасността, която усетила в конкретния случай и както пред съда, така и пред вещото лице, споделено от последната, а именно, че тя прави разграничение между поведението на подсъдимия, когато е в трезво състояние и когато е в нетрезво състояние, изрично подчертава, че тези прояви са по-силно изразени тогава, когато е под въздействието на алкохола, както било в процесния случай. Тук показанията кореспондират напълно със заключението на вещото лице д-р Н.Л., която посочва причините за омаловажаване на понесеното насилие през годините от страна на ЧО, което от своя страна не само, че не противоречи на емоционалните реакции, за които К. П. споделя, а именно безпокойства, подозрителност, страхливост, изводими от натрупване на стрес, но и обяснява състоянието й на висока тревожност в криминализиранага ситуация и макар негативните мисли да са били неподвластни на здравия разум по принцип, в такова състояние е логично заплахата в съзнанието да се преекспонира, а увереността за контрол на ситуацията да се загубва, тъй като в хипотезата отправените й закани с убийство са уязвили чувството й защитеност и К. П. действително според експерта е преживявала заплаха за живота си. В този смисъл като достоверни и в пълен синхрон не само с кредитираните по-долу гласни доказателства, но и със заключението на вещото лице, професионално и компетентно изготвено, съдът цени напълно показанията на ЧО К. П..