Определение № 318 от 21.03.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 37/2024
- Вид
- Определение № 318
- Подписан
- 21.03.2024
- В сила
- 21.03.2024
- Състав
- Захарин Панайотов Захариев, Светлин Иванов Иванов, Петя Кръстева Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 209 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 243 ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 318 гр. Бургас, 21.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Захарин П. Захариев
Членове:
Светлин Ив. Иванов
Петя Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600037 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.
Образувано е по повод жалба от адвокат С. К. от АК- Бургас в качеството му на повереник на пострадалата Д. И. Д. от гр. Бургас, ЕГН ********** против определение № 2769 от 08. 12. 2023г. по н. ч. д. № 49372023г. на Районен съд- Бургас, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура- Бургас от 22. 11. 2023г. , което е прекратено производството по ДП № 589/2019г. на 02 РУ- Бургас. В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение и се формулира искане за отмяна на решението, респективно връщане на делото на прокурора за допълнителни следствени действия със задължителни указания по приложението на закона. Не се сочат нови доказателства. Към жалбата служебно е приложено и самото н. ч. д. , ведно с атакуваното решение.
Бургаският окръжен съд, в предмета и в предените на въззивната проверка, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимно лице, пред компететентен съд и е процесуално допустима.
По същество:
Досъдебно производство № 589 /2019г. по описа на 02 РУ- Бургас е било образувано през 2019 година като в тази връзка на М. П. е било повдигнато обвинение по чл. 209 ал. 1 НК- за това, че през месец август 2017 година в гр. Бургас, с цел за набави за себе си или за другиго имотна облага е веела и поддържала заблуждение Д. Д. и с това и причинила имотна вреда в размер на 1 611 лева. Дотук следва да се подчертае ноторното още в 1 съдебната теория от към субективната страна на деянието, че текстът изисква наличие както на пряк умисъл за своене, така и конкретна цел. А целта е елемент от факултативните елементи извън вината, наред с наличие на мотиви и подбуди за извършване на деянието.
В процеса на следствените действия досъдебното производство веднъж е било връщано на прокурора за допълнителни следствени действия с влязло в сила определение на районния съд, но въпреки проведените такива, прокурорът не е намерил основание за внасяне на обвинителния акт и отново е прекратил производството с ново постановление. Именно това постановление е било предмет на атакуваното сега определение на първоинстанционния съд. При това съдът е обсъдил всички събрани по досъдебното производство доказателства. Като е изходил от безспорно необходимото да се докаже изначалното намерение на дееца да не изпълни поетите от него договорни задължения, съдът е анализирал събраните по досъдебното производство писмени и гласни доказателства. Така например е посочил безспорно доказаното, че след като по някакви причини екскурзията е била отменена, на нея е предложено от обвиняемата П. други дати и дестинации, но Д. отказала. Същевременно обаче на посочените дати на екскурзия в Рим са пътували други хора, т. е. обвиняемата не е имала изначално намерение да мами клиентите си. Във всички случаи към момента на сключване на договора между П. и Д. обвиняемата е имала обективна възможност да изпълни задължението си / което е и сторила на друга дата с други клиенти, които са приели предложението и/. Същевременно някои от разпитаните по делото свидетели са посочили в показанията си, че са ходили и на други екскурзии, организирани от фирмата на подсъдимата, но е имало и други неосъществени екскурзии, но пък в тези случаи заплатените от клиентите суми са били върнати. В този смисъл правните изводи на районния съд в атакуваното определение са законосъобразни и напълно се подкрепят от събраните по делото доказателства. И ако е вярно твърдението на повереника, че за получената от Петрова сума от Д. е следвало да бъде издадена фактура, това може да се дължи на множество причини, които във всички случаи са извън пределите на разпоредбата на чл. 209 ал. 1 НК. Още повече, в самия край на обстоятелствената част на жалбата е посочено, че е увредено търговско дружество, а не персонално физическото лице Д. Д..
Ето защо настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.
Действително се касае до граждански- правен спор, а не за основание за наказателно председване на обвиняемата.
Мотивиран от горното и на основание чл.243 ал. 8 НПК, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2769 от 08. 12. 2023г. по НЧД № 2
4937- 2023г. на Районен съд- Бургас, с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура- Бургас от 22. 11. 2023г. , с което е било прекратено производството по ДП № 589/2019г. па 02 РУ- гр. Бургас.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3