Определение № 2841 от 31.10.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2841 гр. София, 31.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502811 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от адвокат В. Ф. С. против определение № 417 от 02.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 540/2023 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, I състав, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 3615/13.08.2024 г., с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК – за изменение на въззивното решение в частта относно разноските, чрез присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за осъщественото от него процесуално представителство на С. З. в рамките на първоинстанционното производство, на основание чл. 38 от ЗА.

Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение. Твърди, че е представлявал ответницата С. З. в производството пред първоинстанционния съд, като адвокатската дейност е била осъществена при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. В подкрепа на това по делото са представени договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно. Сочи, че горното дава основание , при съобразяване на частичното отхвърляне на предявената претенция от въззивния съд, в негова полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Твърди, че доколкото титуляр на горното право е адвокатът осъществил процесуланото представителство, същият е легитимиран да поиска изменение на въззивното решение в частта за разноските, въпреки че не разполага с валидно учредена представителна власт по отношение на страната за водене на въззивното производство Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на депозираната молба.

Ответникът по частната жалба не изразява становище по същата.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

С решение № 506 от 03.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1249/2023 г. по описа на Районен съд –Дупница, ГО, V-ти състав, е прието за установено иск с правно основание чл.

422 ГПК, че С. С. З. дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК“ сумата от общо 5 027.22 лв., включваща 4 183,71 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 7053228007/25.11.2021 г. и законната лихва за периода от 25.08.2022 г. до 31.01.2023 г. в размер на 843,48 лв., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение 24.02.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение № 160/24.02.2023 г. по ч.гр.д. № 288/2023 г. по описа на Районен съд Дупница.

От справка по делото се установява, че препис от исковата молба на „ТИ БИ АЙ“ ЕАД е връчен на ответницата и в срок същата е подала отговор чрез упълномощения от нея адвокат В. Ф.. Към отговора е приложен и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Ответницата и процесуалният й представител не се взели участие в единственото проведено по делото открито съдебно заседание, но последният е подал становище по съществото на спора и е направил искане за присъждане на разноски с оглед изхода на спора, включително в полза на адвоката да се присъди възнаграждение в размер на 1 262,04 лв., за което е представен и списък по чл. 80 ГПК.

Ответницата С. С. З. е обжалвала неизгодното за нея съдебно решение, постановено по гр.д. № 1249/2023 г. по описа на Районен съд –Дупница, ГО, V-ти състав, като в производството пред въззивният съд е представлявана от друг адвокат - Н. И..

Производството е приключило с постановяване на решение № 186 от 22.07.2024 г. по в. гр.д.

№ 540/2023 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, ГО, I-състав, с което е отменено решение № 506/03.11.2023г. по гр.д.№1249/2023г. от Дупнишкия районен съд, в частта, с която се признава за установено по отношение на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, че С. С. З. дължи на ищеца суми, в общ размер над 4183.74 лв. до 5027.22 лв., т.е за сумата 843.48 лв, представляваща дължима Договорна лихва за периода 25.08.2022г. до 31.01.2023г. по Договор за потребителски кредит № 7053228007/25.11.2021г. и вместо това е отхвърлил иска за сумата над 4183.74 лв. до 5027.22 лв. т.е. за сумата от 843,48 лв. като неоснователен, като решението е потвърдено в частта, с която е установена дължимостта на главницата по договора за кредит в размер на 4183.74 лв. В решението е разпределена и отговорността за разноските, направени за водене на въззивното производство, като в полза на въззивницата С. З. е присъдена сумата от 507,65 лева - деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по делото е постъпила молба с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК от адвокат В. С., за изменение на решението в частта за разноските, като с оглед отхвърлянето на иска по чл. 86, ал.2 ЗЗД да му бъде присъдено, на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство в рамките на първоинстанционното производство. Молба по чл. 248, ал.1 ГПК е постъпила и от адвокат И., който е представлявал страната във въззивното производство с искане да му се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА за осъществената адвокатска работа в рамките на заповедното производство.

С определение № 198 от 19.03.2025 г., постановено по в. гр.д. № 540/2023 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, ГО, I - състав, съдът е изменил решение № 186 от 22.07.2024 г. по в. гр.д. № 540/2023 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, ГО, I-състав като е осъдил „ТИ БИ АЙ“ ЕАД да заплати на адвокат И. сумата от 200 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА за осъщественото процесуално представителство в рамките на заповедното производство. С това определение съдът е указал на адвокат В. С. в едноседмичен срок да представи пълномощно за учредена в негова полза представителна власт пред въззивния съд от страна на С. З..

В предоставения от съда срок адвокат В. С. е депозирал молба, в която е изложил, че притежава учредена представителна власт по отношение на С. З. единствено за първоинстанционното производство. Посочил е, че когато процесуалното представителство се осъществява при условията на чл. 38 ЗА, титуляр на вземането за адвокатско възнаграждение е именно упълномощеният адвокат, а не страната, която се представлява. С оглед горното, с определение № 417 от 02.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 540/2023 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, ГО, I-състав съдът е оставил молбата с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК, подадена от адвокат В. Ф. С. без разглеждане, като е приел, че той не е процесуално легитимиран да иска изменение на въззивното решение в частта за 2 разноските, тъй като няма представителна власт по отношение на страна във въззивното производство.

Така постановеното определение е незаконосъобразно.

Съгласно трайната практика на Върховния касационен съд (например определение № 60338 от 07.10.2021 г. по ч. т. д. № 1226/2021 г., I т. о. на ВКС и др.), адвокатът, предоставил правна помощ на страна на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, има право да получи възнаграждението си от насрещната страна, когато са налице две кумулативни предпоставки – първо, страната има право на разноски по чл. 78, ал. 1, ал. 3 или ал. 4 ГПК, и второ, по делото е доказано, че е предоставена правна помощ при условията на безвъзмездност, удостоверено с представен договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че между страната и нейния процесуален представител е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ. Независимо от това, че редът за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на това адвокатско възнаграждение е този по чл.

78 – 80 ГПК, титуляр на вземането по чл. 38, ал. 2 ЗА е самият процесуален представител, а не представляваната от него страна (в този смисъл и определение № 174 от 31.03.2021 г. по ч. т. д. № 1900/2019 г., ІІ т. о. на ВКС и др.).

Тъй като по делото е установено по несъмнен начин, че молителят адвокат В. С. е представлявал ответницата С. З. в рамките на първоинстанционното производство при условията на чл. 38 ЗА, съдът намира, че същият е легитимиран да иска изменение и допълване на въззивното решение в частта за разноските, чрез разпределяне на отговорността за разноските, направени от страните за водене първоинстанционното производство , както и лично да претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в своя полза, предвид изхода от спора пред въззивната инстанция. Обстоятелството, че адвокатът не разполага с валидно учредена представителна власт по отношение на същата във въззивното производство, е ирелевантно, тъй като подадената молба не се отнася до присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, а касае единствено разноските, направени пред първоинстанционния съд. Вън от изложеното, горното е и единствения правен способ осъществилият процесуалното представителство адвокат по реда на чл. 38 от ЗА да получи реално заплащане на дължимото възнаграждение при пропуск на въззивния съд да разпредели отговорността за разноските, направени за водене на първоинстанционното производството, или при неправилно разпределяне на същата отговорност.

С оглед на приетото обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на подадената от адвокат В. С. молба по реда на чл. 248, ал.1 ГПК по същество. В тази връзка съдът не следва да разглежда наведените с жалбата доводи по размера на дължимото адвокатско възнаграждение, тъй като това са въпроси по съществото на молбата, които не са предмет на настоящето производство.

Водим от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 417 от 02.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 540/2023 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, I състав, в частта, с която е оставена без разглеждане молба вх. № 3615/13.08.2024 г., от адвокат В. Ф. С., ЕГН ********** за допълване на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на С. З. в рамките на първоинстанционното производство на основание чл. 38 ЗА в размер на 400 лева.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Кюстендил, I състав за произнасяне по съществото на молба с вх. № 3615/13.08.2024 г., депозирана от адвокат В. Ф. С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4