Решение № 152 от 24.09.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Бургас, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20262000500245 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 360 от 20.05.2026 г., постановено по гр.д. № 1432/ 2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас, е отхвърлен искът на Т. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. К., област Бургас, ул. Н.Б.“ № 30, с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6, - адв. П. В., против „ЗД „Бул инс““ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов - заедно, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 15 338,76 € (30 000 лв.), като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, резултат на нанесените му телесни увреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 14.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение е отхвърлен искът на Т. Т. М., ЕГН **********, адрес гр.К., Бургаска област, ул.“Неофит Бозвели“ №30, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ №18, ет.3, офис 6, чрез адв.П.В., против „ЗД „Бул инс““ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов - заедно, за осъждане 1 на ответника да му заплати сумата от 1838,09 € (3595 лв.), като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени импланти, съгласно фактура №**/28.03.2025 г., и сума в размер на 48,57 € (95 лв.), представляваща заплатени образни изследвания, съгласно фактура №**/12.08.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Присъдени са разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Т. Т. М., в която същото се обжалва като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и неправилна преценка на доказателствата. Моли се за отмяна на обжалваното решение.

Въззивникът поддържа, че безспорно по делото е било установено, че автомобилът, в който той се е придвижвал, е напуснал платното за движение и се преобърнал, вследствие на което той е получил тежки увреждания, наложили оперативно лечение. Оспорва се, като неправилен, изводът на първостепенния съд за недоказано противоправно поведение на водача на автомобила. Претендира се, че фактът на напускане на платното за движение и последващото преобръщане представляват обективен резултат, сочещ на загуба на контрол върху автомобила, в нарушение на предписанията на Закона за движението по пътищата.

При позоваване на заключението на вещото лице, се изтъква, че от наличните материали не се установяват достатъчно обективни данни, които да позволят категоричен технически извод, че първопричината за пътнотранспортното произшествие (ПТП) е предхождащо произшествието спукване на задна дясна гума. Вещото лице не установява с категоричност наличието на спукана гума, като причина за произшествието, но дори и подобна техническа неизправност по време на движение представлява покрит риск, по смисъла на чл.493 КЗ, сочи въззивника.

Лансира се тезата, че съдът неправилно е приел, че механизмът на произшествието сочи на случайно събитие, по смисъла на чл.15 НК. Изтъква се нарушение на правилата за възлагане на доказателствената тежест в процеса, като въззивникът оспорва възлагането изцяло върху него тежестта на доказване на всички елементи на деликта, без да се съобрази презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД.

2

Оспорва се изводът на съда, че ищецът е бил превозван без поставен предпазен колан, като се сочи, че тялото му не е напускало автомобила след инцидента.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ЗД „Бул инс““ АД, с адрес за връчване: гр. Ямбол, ул. „Бузлуджа“ № 15, ет.3, офис 16 – адв. Г. Д., в който същата се оспорва, като неоснователна, и се претендира потвърждаване на обжалваното решение.

Изразява се позиция за обоснованост и законосъобразност на атакувания съдебен акт.

Релевират се доводи, че фактическата обстановка, установена от първостепенния съд, и правните му изводи са извършени при пълен и прецизен анализ на събраните по делото доказателства.

Подчертава се, че функционалната обвързаност на отговорността на застрахователя с тази на водача на МПС изисква, за уважаване на иска, да се установи наличието на деликтен фактически състав, по отношение на всеки един от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС, доказателства за каквито по делото липсват, предвид наличието на случайно деяние, тъй като причина за настъпване на ПТП е спукването на задна дясна гума.

Застъпва се позиция, че съставеният констативен протокол представлява писмено доказателство за отразените в него обстоятелства, като съставен от надлежен орган, в момента на настъпване на ПТП и при непосредствен оглед на местопроизшествието, като самият ищец в исковата молба не е оспорил, че причината за загуба на управление на автомобила е спукване на задна дясна гума.

Акцентира се, че при липса на вина от водача, няма основание за ангажиране отговорността на застрахователя за покриване на вредите.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

3

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция e претенция за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, претендирани от въззивника, като следствие от пътен инцидент, против застрахователя на прекия причинител на увреждането.

При определяне естеството и характера на страданията, които следва да бъдат възмездени, както и размера на обезщетението за произлезлите от увреждането неимуществени вреди, съдът следва да се ръководи от общите схващания за справедливост – чл.52 от ЗЗД.

Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, покриващо фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с дружеството – въззивник – ответник, като застраховател, по повод автомобила, управляван от прекия причинител на увреждането – С.М.Ч..

Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя на разположение на увреденото лице от пътно-транспортно произшествие – чл.478, ал.2, вр.чл.477, ал.1 КЗ, възможността да търси репариране на претърпените вреди директно от застрахователя на причинителя на увреждането, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента за престъпване на забраната да се вреди другиму.

Установено е в производството, че въззивникът е отправил до застрахователното дружество на 14.05.2025 г. писмена застрахователна претенция по чл.498, ал.1, вр. чл.380 КЗ за изплащане на застрахователни обезщетения, по повод настъпилото застрахователно събитие, и, тъй като не e получил плащане от застрахователя, e инициирал настоящото исково производство – чл.498, ал.3 КЗ, и исковете му са допустими за разглеждане по същество.

Оспорва се от пострадалия пред настоящата инстанция изводът на 4 първостепенния съд за отсъствие на основание за ангажиране отговорността на застрахователя, по причина, че не е установено поведението на застрахования водач да е противоправно, доколкото механизмът на деянието сочи на случайно събитие, по смисъла на чл. 15 НК, при което липсва вина у лицето, причинило увреждането. Претендира се обезщетяване на настъпилите, вследствие пътния инцидент, имуществени и неимуществени вреди, като застрахователят противопоставя и възражение за принос на пострадалия към собственото му увреждане, поради неупотребата на предпазен колан.

По отношение механизма на увреждането, от данните по делото става ясно, че на 23.03.2025 г., около 21 часа, на път III-7007, в участъка между гр. С. и с. Лозенец, е настъпило самостоятелно ПТП, при което лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, рег.№ **, управляван от С.М.Ч., е напуснал платното за движение и е реализирал преобръщане извън него, при което на въззивника, като пътник на задна лява седалка, са причинени телесни увреждания.

Срещу прекия причинител на увреждането е било образувано досъдебно наказателно производство, което е изпратено на Районна прокуратура Ямбол, с мнение за прекратяване, тъй като е установено, че причина за настъпилото ПТП е случайно деяние, по смисъла на чл.15 НК, става ясно от представената пред настоящия съд справка № 814000-2992 от 18.08.2026 г., издадена от Областна дирекция на МВР Ямбол, Районно управление С..

От заключението на изпълнената в производството съдебна автотехническа експертиза, почиваща на данни, събрани в досъдебното производство, и поясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява следната динамика на произшествието: процесният автомобил „Опел Зафира“ е напуснал платното за движение, след което е реализирано преобръщане през таван в крайпътна територия. Механизмът на произшествието, по мнение на експерта, се изразява в загуба на устойчивост и управляемост на автомобила, отклоняване от нормалната му траектория на движение, напускане на платното и последващо преобръщане извън него, при което автомобилът е осъществил контакти с терена чрез покривната, страничните, предната и задните си части, без от наличните материали да 5 може категорично да се установи точната първопричина за настъпване на загубата на управление. Изразено е становище за липса на достатъчно обективни технически данни, които да позволят несъмнен извод, че причината е именно спукване на задна дясна гума, както се твърди и в исковата молба, като такава възможност не може да бъде изключена, още повече предвид установена на пътното платно дъговидна тъмна следа, насочена към външния край на платното, която по своя характер е съвместима със следа от гума, при странично приплъзване.

Съдът възприема заключението на вещото лице, като обосновано и компетентно.

Предвид изложеното, следва да се заключи, че е налице хипотезата на чл.493, ал.2, т.5 ТЗ, а именно – задължението на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ да покрие вредите, причинени на трети лица, вследствие използването на моторно превозно средство, и когато са причинени в резултат на повреда на моторното превозно средство, довела да настъпване на ПТП и причиняване на вреди. Гаранционно обезпечителната отговорност на застрахователя се поражда, в конкретния случай, и при проявлението на обективни фактори, които могат да се окачествят като случайно събитие, неизводимо от поведение на застрахования водач, но които правната норма предвижда, че следва да бъдат възмездени, поради безвиновния характер на тази отговорност. Аргумент в този аспект може да се почерпи и от съпоставката на основанията по чл.493, ал.2, т. 1 КЗ, изрично реферираща към отговорността на виновния водач, и следващите точки на ал.2, които, по аргумент за противното, регламентират хипотези на безвиновна отговорност.

Гореизложеното позволява формирането на становище, че в конкретния случай са установени в пълнота и кумулативна даденост реквизитите от фактическия състав за възникване отговорността на застрахователя за чуждите противоправни действия.

По отношение на претърпените от въззивника вреди, вследствие пътния инцидент, от ангажираните в производството доказателства – съдебномедицинска експертиза, писмени доказателства и свидетелски показания, се установява, че той е получил спираловидно многофрагментно счупване в средна трета на лявата раменна става, с дислокация на 6 фрагментите, което реализира медико – биологичния критерий за трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок от 1,5 – 2 месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес. Счупването е довело до необходимост от оперативно лечение, проведено на 27.03.2025 г., включващо открито наместване, с вътрешна фиксация на мишничната кост. Били са проведени рехабилитационни физиотерапевтични процедури. Актуалният преглед на пострадалия е показал запазен обем на движения в лявата ръка, като експертът е уточнил, че усещаното изтръпване на крайника е преходно и отшумява при раздвижване. Изтъква се в експертизата, че непосредствено след травмата и преди имобилизацията на ръката интензитетът на болката е бил голям, като по –късно нейното третиране е съставлявало съществена част от цялостната терапевтична схема.