Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 325 от 12.08.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 521/2025
Вид
Решение № 325
Подписан
12.08.2025
В сила
10.09.2025
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.264, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 70 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 70, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 70, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 270, ал.1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Пазарджик, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220200521 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. С. П., ЕГН **********,чрез адв. Г. Ц. против Наказателно постановление(НП) № 2024-1818-01-139 / 25.11.2024г. на началник сектор ОП към ОДМВР Пазарджик, , с което на жалбоподателя е наложена по чл.264, ал.1 ЗМВР - глоба в размер на 500 лева.

С жалбата се заявява незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа жалбата и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез писмено становище на своя процесуален представител , оспорва жалбата като настоява да се потвърди НП , прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар и претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение..

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 04.08.2024г. жалбоподателят бил в дома си в с. Церово. На гости били дъщеря му и зет му св. В. и Й. Т.и заедно с двете им деца.

1

Около 20.30 часа жалбоподателят тръгнал с лекия си автомобил до къщата на другата си дъщеря. По пътя бил спрян за проверка от полиц. служители свидетелите Б. и С. (л. 68 и сл.), които му поискали документите за водач и МПС. Жалбоподателят признал, че не ги носи и Б. му разпоредил да остане в автомобила, за да бъде извършена проверка чрез станция за отдалечен достъп (таблет , в ел. база данни). Докато св. Б. отишъл по патрулния автомобил (не повече от 7-8 м), за да въведе в устройството регистрационния номер на автомобила, жалбоподателят видях случайно минаващ от там свой съсед, затова спонтанно слязъл от колата и тръгнал към него , с цел да го помоли да отиде и каже на близките му да донесат липсващите документи.

Виждайки, че напуска автомобила, св.Б. му разпоредил да се върне , докато приключи полицейската проверка, а С. тръгнал към него. Жалбоподателят посочил преминаващия съсед и обяснил с каква цел е тръгнал към него, но тъй като не спрял да се движи , св. С. бързо се приближил до него, силно извил лявата му ръка назад към гърба му.

Жалбоподателят се опитал да се освободи от хватката и тогава двамата полицаи го повалили на земята по лице. Той продължил с опитите да се освободи и С. го ударил в гърба . Поставили му белезниците, притискайки го към земята.

След известно време на място пристигнали на място съпрузите Т. с децата. Дъщерята В. Трошанова донесла и предоставила на полиц. служители документите.

Последвала проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол с Алкотест Дрегер , установил отрицателен резултат.

Поради задържането жалбоподателят бил откаран с патрулния автомобил в МБАЛ Пазарджик, където бил прегледан.

След това бил отведен в РУ Пазарджик и оставен в мястото за задържане, където получил и заповед за такова.

Впоследствие в Управлението пристигнали дъщеря му и зет му В. и Й.

Т., като последният също бил задържан за възпрепятстване на полицейските органи.

Образуваното на 05.08.25г. ДСП 745/2024 г. за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК било прекратено с прокурорско постановлението от 13.11.2024 година и същото изпратено на РУ Пазарджик „за преценка за реализиране на 2 административно-наказателна отговорност“.

Резултат от тази преценка е обжалваното НП, издаването на което е частично процесуално изправно, предвид:; процедурата и основанието за издаването му - чл. 36, ал.2 от ЗАНН; компетентността на издаващия орган ( л.15). Съдържанието на постановлението обаче, от гледна точка на съдържимите факти по извършване на приписаното нарушение и тяхната правна квалификация , за които се изисква съответствие , позволява извод, че НП не отговаря на това изискване. В НП се твърди, че жалбоподателят „противозаконно попречил на орган на властта - полицейските служители Ат.

С. и Вл. Б. - да изпълнят служебните си задължения , във връзка с правомощията им по чл. 70, ал. 1 ЗМВР и чл. 64, ал.4, във вр. с ал. 2, във вр. ал.1 от ЗМВР , защото в качеството си на водач на МПС при извършването на полицейска проверка от тях е отказал да изпълни отдадените му полицейски разпореждания, да остане в автомобила , да не слиза от него и да не им пречи да изпълнят функциите си по противодействие на престъпността и опазване на обществения ред , като е избутал с ръце пол. Б., след което се е насочил към колегата му мл. инсп. А. Б. ( б.м. има се предвид С.) , който също се е опитал да избута, държал се агресивно, ръкомахал към полицейските служители в опит да ги удари.“ . Става ясно това, че на жалбоподателя е приписано от една страна противозаконно пречене на орган на власт, доколкото и санкционната норма е по чл. 264, ал.1 от ЗМВР,, предвиждаща глоба за такова нарушение и съдържаща и състава на нарушението. От друга страна - се вменява неизпълнение на дадено устно разпореждане ( „да остане в автомобила и не слиза от него „) , което е правилно квалифицирано -по чл. 64, ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 ЗМВР . При това съдържание на НП дори Съдът е в невъзможност да прецени воля на наказващия орган какво нарушение вменява.

Констатираното съставлява непреодолимо в рамките на съдебния контрол съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна.

Въпреки, че това е достатъчно за крайното решение, за пълнота и при условие, че евентуално не се сподели горната позиция, ще се изложат и доводи за материално-правна незаконосъобразност на обжалваното постановление.

Отразените в него фактически обстоятелства по извършване на нарушението са спорни, а приетите с настоящия акт за установени следват от 3 дължимия задълбочен анализ на събраните за тях доказателствени средства.

Резултат от него е решението да не се кредитират изцяло показанията на св. С. и Б., респ. тези досежно твърденията, че жалбоподателят напуснал автомобила и се отдалечил, за да избегне проверката, демонстрирайки това решение с цитираните реплики ( л. 69, г) и последващите си опити да се освободи от уловилите го полицаи.

Възпроизведената чрез показанията на полицейските служители ситуация, в която са присъствали само те и жалбоподателят е онагледена от наличния върху приетото веществено доказателства видеозапис без звук.

Същият не само не е оспорен от въззиваемата страна, но е представен от нея ( запис от т.нар бодикамери). Видно от него , жалбоподателят остава в автомобила след устно разпореждане на пол. служител, който се отива при служебния, взема таблет и започва да въвежда нещо в него; жалбоподателят излиза от автомобила и се насочва в посока, различна към тази на патрулния автомобил, говорейки към някого и махайки към него, при което полиц. служители му казват нещо и когато той продължава движението си, го спират и употребяват сила, като единият от тях , вкл. и несъответна на съпротивата му и разследвана в друг процес.Следва задържане чрез оставяне на белезници.

От така възпроизведената ситуация от значение за настоящото решение са онази представени от записа действия, които потвърждават заявеното от Т. жалбоподателят е напуснал автомобила само за да помоли свой случайно преминаващ съсед да отиде до дома му и предаде да му донесат документите.

Фактически има неизпълнение на даденото разпореждане, но то не е с цел да се саботира проверката или се пречи на органите й, а единствено с цел да се осигурят липсващите документи-. Ситуацията щеше да бъде само едно недоразумение, ако не бе последващото й развитие, но то е извън обсега на настоящия предмет.

Нито правомощията на полицейските служители по чл. 64 от ЗМВР , нито тези по чл. 70 ЗМВР, нито които да са от предвидените в раздел І глава І на ЗМВР са самоцелни. Във всяка една норма, която ги урежда е посочена и причината и в чл. 64 ЗМВР е „за изпълнение на възложените им функции“, каквито наказващият орган с НП твърди, че в случая са тези по чл. 70, ал.1 от с.з. - за установяване на самоличността на жалбоподателя. А тя, предвид установената процесна ситуация , предвид намиращия се в близост съсед или 4 дори възможността той да уведоми близките да донесат документите, е могла да се установи и по чл. 70, ал.2 от ЗМВР ( „Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни „).

Горното позволява извод, че с действията си жалбоподателят не е пречил на проверката полицейските органи и не е отказал да изпълни разпореждането им по начин, по който да я осуетява или се отклонява от нея.Затова и неоснователно е подведен от административно-наказателна отговорност с процесното, НП , което следва да се отмени.

Преценката за незаконосъобразност на НП влече и основателност на претенцията на жалбоподателя за разноски, каквито са сторени по представените писмени доказателства в размер на 450 лева за адвокатски хонорар, против които се прави основателно възражение за прекомерност.

Възнаграждението следва да се редуцира по размер , предвид възможността за намаляване под нормативно -предвидения с национален нормативен акт минимален размер - и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“ АД) и се определи в размер на 350 лева, предвид липсата на фактическа и прана сложност на делото, обема на доказателствата, реализирания процесуален ресурс. То се дължи в полза на жалбоподателя на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал.

1 ГПК .

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление(НП) № 2024-1818-01-139 / 25.11.2024г. на началник сектор ОП към ОДМВР Пазарджик, с което на Й. С.

П., ЕГН **********, е наложена по чл.264, ал.1 ЗМВР - глоба в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати Й. С. П., ЕГН **********, сума в размер на 350 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдгр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за 5 изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 6