Решение № 211 от 01.06.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Варна, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело № 20213100900353 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 11162/09.06.2021 г. от СТ. ЯК. С., ЕГН **********, с местожителство в ******, с която е предявен иск за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ““ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, Бул. „Г.М. Димитров“, № 1, да заплати сумата 30000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди - болки, страдания и травматични увреждания, в резултат на ПТП, настъпило на 27.10.2020 г., на пешеходна пътека на ул. „Г.

Бенковски“ и ул. „Д-р Пюскюлиев“, по вина на Ц.А.Д. като водач на л.а.

„Пежо 206“, ДК № ******, ведно със законната лихва считано от 11.03.2021 г.

(датата на изтичане на срока за произнасяне на застрахователя) до окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл 429 КЗ.

Претендират се разноски, вкл. адв. Възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т.

2 ЗАдв.

Ищцата основава претенцията си на гражданската отговорност на застраховано при ответника лице, по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, с полица № BG/22/120002503061, чийто период на валидност обхваща и датата на ПТП. Излага, че при настъпване на произшествието е била пешеходка, пресичала е на пешеходна пътека, на зелен светофар и не е била пропусната от водача на автомобила. Сочи, че отговорността на виновния за произшествието е ангажирана като е одобрено споразумение по нохд № 1906/2021 г., на ВРС. В резултат на произшествието й били причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на долния край на лъчева кост, счупване на горния край на раменната кост, което наложило гипсова имобилизация на дясна предмишница, както и и синини и натъртвания по главата и тялото. Сочи, че първите няколко месеца след произшествието трудно можела самостоятелно да задоволява ежедневните си 1 нужди и се налагало да ползва чужда помощ. В резултат на произшествието продължавала да търпи болки, не се чувствала добре, нито физически, нито емоционално, изпитвала страх и притеснение, когато се налагало да пътува в автомобил или при пресичане. Обективирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД, оспорва предявеният иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, досежно л.а. „Пежо 206“, ДК № ******, обективирано в полица № BG/22/120002503061, с период на валидност 05.09.2020 г. – 04.09.2021 г.

Оспорва твърденията изложени в исковата молба. Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищцата във вредоносния резултат, изразяващо се в пресичане на платното за движение на бърз ход. Сочи, че твърденията на ищцата да е получила уврежданията описани в исковата молба са недоказани, поради липса на медицинска документация за проведени прегледи с оглед проследяването на състоянието й. Твърди, че ищцата не е провеждала рехабилитация и физиолечение с оглед получените увреждания. Твърди, че преди произшествието ищцата е страдала от заболяванията „остеопороза“, „остеопения“ и „остеомалация“, които са удължили възстановителния период Оспорва предявения иск по размер и счита, че претенцията не е съобразена с реално претърпяните болки и страдания. Оспорва акцесорния иск за лихва поради неоснователност на главния иск. Прави доказателствени искания.

Останалите твърдения и възражения, изложени в отговора са бланкетни и несъобразени с конкретиката на спора, поради което няма да бъдат коментирани.

В срока по чл. 372 ГПК , ищцата депозира допълнителна искова молба, в която от своята страна оспорва доводите въведени от ответника с отговора и ги счита за несъобразени с обективната дейвителност по спора. Сочи, че наказателната отговорност на водача е ангажирана именно за отнемане на предимството на пешеходец, на пешеходна пътека и при зелен светофар за пешеходци. Оспорва възраженията касаещи размера на предявения иск.

Изразява становище по доказателствените искания на ответника.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа релевираните в отговора твърдения, възражения и оспорвания и репликира доводите на ищеца, изложени по реда на чл. 372 ГПК.

В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат исковата молба, допълнителната такава, отговора и допълнителния такъв, по изложените в тях доводи и възражения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: - наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Пежо 206“, ДК № ******, обективирано в полица № BG/22/120002503061, с период на валидност 05.09.2020 г. – 04.09.2021 г.

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното нохд № 1906/2021 г., на ВРС, VI с., че на осн. чл. 384, вр. чл.

382, ал. 7 НПК е одобрено споразумение, по силата на което обв. Ц.А.Д., ЕГН 2

********** е призната за виновна за това, че на 27.10.2020 г., в гр. Варна, при управление на МПС – л.а. „Пежо 206”, ДК № В 3407 РТ, нарушила правилата за движение по ЗДвП – чл. 119, ал. 1 ЗДвП, чл. 119, ал. 4 ЗДвП, чл.

120, ал. 1, т. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил на СТ. ЯК. С., средна телесна повреда – счупване на лъчевата кост на дясна предмишница на типично място, обусловило трайно затруднение на движението на десния горен крайник, за период от около 1.5 - 2 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния процес като деянието е извършено на пешеходна пътека престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК.

Представен по делото е Лист за преглед на пациент в Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД от 27.10.2020 г., от който се установява, че на посочената дата е извършен преглед на ищцата и е поставена гипсова имобилизация на дясна ръка за 35 дни.

Представени по делото са амбулаторни листи за извършени прегледи на ищцата за периода 28.10.2020 г. – 18.12.2020 г.

Представена по делото е писмена застрахователна претенция, отправена от ищцата до ответника, вх. № 4473/11.12.2020 г. Не се спори, че по претенцията е образувана щета № 0801-005755/2020-02, по която на 11.03.2020 г. е постановен отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, се цени от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че пешеходката е била категорично видима за водача на автомобила преди потегляне при разрешителен сигнал, в малка дистанция под 20 м. а е стъпила на пътното платно, когато автомобила е бил на 9.1 м. преди точката на ПТП. Опасната зона на автомобила е била около 8.25 м., а видимостта от и към автомобила при стъпване на пешеходката на платното и точката на ПТП спрямо отдалечеността на автомобила е била 9.1 м. Експертът сочи, че автомобила се е движил от еднопосочната улица „Г. Бенковски“, крайна лява лента, към бул.

„Хр. Ботев“, по ул. „Д-р Пюскюлиев“, крайна дясна лента след извършена маневра ляв завой. Установява се още, че пешеходката е имала възможност да установи намерението на автомобила да извърши маневра ляв завой на разстояние 9.1 м. и по-малко, след отклонение на автомобила към лентата обект на пресичане на пешеходката. Категорична видимост за навлизащия автомобил без намерение да пропусне пешеходците е имало спрямо началото на пешеходната пътека. Светлинния сигнал за автомобила и пешеходците е бил зелен разрешителен, към момента на настъпване на ПТП и към момента на стъпване на пешеходците на платното. Автомобила се е намирал в изтеглено положение към средата на кръстовището, към момента на стъпване на пешеходците на платното. Експертът е установил, че кръстовището е регулирано от светофарна уредба, с ясно разположени при всеки ръкав пешеходни пътеки. Отделянето на пътните ленти преди навлизане в кръстовището е последством стоп-линии, следвани от пешеходни пътеки. При отсъствие на работеща светофарна уредба, ул. „Г. Бенковски“ пресича път с предимство по ул. „Д-р Пюскюлиев“.

По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, е прието от съда и се кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че 3 към момента на изследването ищцата е все още под влияние на преживяния стрес от ПТП, психичното й състояние е твърде емоционално като провокира различни мисли и анализи у нея. Произшествието не е преработено и към момента, което провокира усещането, че не е действала адекватно, изпитва чувство за вина и страхове. Вещото лице е установило, че към настоящият момент ищцата е ретардирана, двигателно потисната, говори с тих и равен глас и се диагностицират клинични симптоми, които могат да дадат основание за поставяне на диагноза – Смесено тревожно-депресивно разстройство. Тези клинични симптоми са омекотени, но се насищат емоционално при извършване на освидетелстването. Експертът сочи, че клиничните симптоми на диагностицираното Смесено тревожно-депресивно разстройство, при съответно специализирано лечение и психотерапия може да отзвучат изцяло, но съществува възможност за тяхното „зариване“ и актуализиране при последваща психотравма. Ищцата е провеждала „самолечение с медикаменти“, което е свързано с нейната професия. В с.з. уточнява, че ищцата е с висше фармацевтично образование, което е допринесло тя да приема правилните медикаменти, в коректни дози, за което притежава знания. Тези действия на ищцата са допринесли за установеното омекотяване на клиничната симптоматика.

По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, е прието и се цени от настоящата инстанция като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че на 27.10.2020 г., в резултат на ПТП като пешеходец ищцата е получила счупване на големия туберкул на дясна раменна кост, счупване на дясна лъчева кост на типично място, травматичен оток и кръвонасядания по лицето, кръвонасядания в областта на десните горен и долен крайници, лявото ходило, ожулване в областта на дясно коляно. Посочените травми експертът сочи да са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респ. удар от лек автомобил, с последващо прехвърляне през капака на същия, падане и удар в подлежащата повърхност. Установява се още, че счупването на дясна раменна става е обусловило трайно затруднение в движенията на десен горен крайник за период не по-малък от 3-4 месеца, а счупването на дясна лъчева кост на типичното място – за период не по-малък от 2 месеца. В съвкупност останалите травматични увреждания да обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът сочи още, че между уврежданията и процесното ПТП е налице пряка причинно-следствена връзка.

Ищцата е провела лечение с имобилизация, обезболяващи като към момента на извършения преглед функцията на десния горен крайник е възстановена, без дефицит като са извършвани системни контролни прегледи при специалисти по ортопедия и травматология, които са назначавали терапия и удължавали временната нетрудоспособност на ищцата. Във връзка с оздравителния процес на ищцата са били налице ограничения в двигателния режим и ежедневните дейности. След извършени справки експертът е установил, че е при ищцата е налице остеопороза на констната система, която спомага за по-бавното възстановяване, но не обуславя травматичните увреждания.

За установяване на претърпяните болки и страдания на страната на ищцата са събрани гласни доказателства посредством показанията на един свидетел – П. И. П., син на ищцата, чиито показания съдът кредитира в частите, които са резултат на непосредствени и лични възприятия, не противоречат на останалите възприети за установени факти и 4 обстоятелства по делото и отчитайки възможната му заинтересованост.