Протокол № 16320 от 08.11.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 16320 гр. София, 01.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20221110114775 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:41 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ: [ЮЛ] – редовно призован, не се представлява.

ОТВЕТНИЦИТЕ: В. Л. С., М. Г. С. и С. Г. С. - редовно призовани за днешното съдебно заседание, не се явяват, представляват се от адв. Г. с пълномощно от днес.

Адв. Г. - Да се даде ход на делото.

Съдът, като съобрази липсата на процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА производството съгласно свое определение от 14.09.2022 г., с което е изготвен и проектът за доклад по делото.

Адв. Г.: Поддържам отговора на исковата молба, както и доказателствата, предоставени с нея. Нямам възражения по проекта за доклад.

Моля да бъде приет.

В залата в 13:44 ч. влезе адв. Б., процесуален представител на ищеца, с днес представено пълномощно.

Адв. Б.: Поддържаме исковата молба. Нямаме възражения по проекта за доклад. В изпълнение на указанията на съда, да дадем становище по отношение на плащанията, подготвили сме и нарочна молба, тъй като ще уточним размера на дълга, който е формиран след извършените погасявания.

В изпълнение указанието на съда сочим, че съгласно данните в системата на банката на 28.07.2022 г. ответникът В. С. е извършила три идентични по размер плащания, с различни основания, съответно сме посочили подробно в представената днес молба разликата в основанията е, че като задължено лице е посочен всеки един от тримата ответници. Сумата, която е била заплатена 1 от името на всеки един от тях е в размер на 139,01 лв. за М. С., 139,02 лв. от С. С. и 139,01 лв. от името на В. С.. В молбата, която представих има техническа грешка, от името на В. С. е 139,01 лв. това е разликата, която беше в платежните. В резултат на така постъпилите плащания и тъй като плащанията не са били достатъчни да покрият лихви и разноски и главница по кредита, задълженията са били погасени в реда, предвиден в чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, а именно погасени са първо разноски, а след това лихви. Посочили сме в представената молба размерите на вземанията, които са погасени – 345,03 лв. съдебни разноски, 10,99 лв. разходи за уведомяване и 61,01 лв. представляващи лихва върху пресрочена главница, така е според системата в банката. Размерът на задължението, което ни беше предоставено от банката е към 03.10.2022 г. и с оглед прецизността на дължимата законна лихва сме го посочили към тази дата. Главница в размер на 306,91 лв., лихва в размер на 54,91 лв. Тук размерът на лихвите съдържа и дължимата законна лихва върху главницата, считано до 21.03, датата на подаване на исковата молба.

Вземането за разходи за уведомяване е останало непогасено в размер на 61,01 лв. Непогасените съдебни разноски в размер на 84,97 лв. Това е в изпълнение на указанията на съда. Бихме искали да вземем становище и по изложеното в отговора на исковата молба по отношение на факта, че се твърди, че ответниците не са знаели за задълженията, които са имали в качеството си на наследници на кредитополучателя. Информацията, която ни е предоставена от ЧСИ Р.М., при връчване на поканата-уведомление, с която банката е целяла да уведоми кредитополучателя за размера на задълженията е, че уведомлението е залепено по адрес на кредитополучателя, който е посочен в банката на 03.01.2021 г., когато е залепено на входната врата, съгласно отбелязване на служителя. На 18.02.2021 г. има отбелязване, че се е обадила съпругата на Г. Г. и е казала, че е починал. Това е информацията, която ние имаме съгласно документите за връчване на поканата за уведомление.

Съгласно тази информация считаме, че към февруари 2021 г. информацията, че има задължение е достигнала до съпругата на кредитополучателя. Ето защо и предвид факта, че плащанията са направени едва в резултат на настоящото производство считаме, че не е налице хипотезата на чл. 76, ал. 2, предложение 1, а именно да не са дължими разноските поради факта, че ответниците не са дали повод за завеждане на настоящото производство.

Адв. Г.: Както казах поддържаме отговора на исковата молба с аргументите в нея, както и доклада, без възражения. Съобразно разпределената в доклада доказателствена тежест сме предоставили доказателства за плащанията, както и актуалните адреси на доверителите ми, от които е видно, че същите живеят на този друг адрес, посочен в удостоверението от 2005 г. Тоест недобросъвестността на ищеца, че не си е направил труда да провери в [ЮЛ] причината, поради която не получава, считаме за обстоятелство, което не може да е вменено във вина на доверителите ми. Аргумента, който изтъкна представителя на ищеца, че са възложили на ЧСИ , което закона предвижда като възможност призоваване 2 през съдебен изпълнител и това, че е записано, че се е обадила съпругата, за да уведоми, че е починал е обстоятелство, което не е доказано от каквото и да е било. По-скоро е в контекста на това, че самият съдебен изпълнител също не е направил проверка в [ЮЛ], за призоваване на лица. Обстоятелството изразено и посочено в текста на преписката, приложена от ищеца, че е удостоверен такъв факт е без доказателство. По отношение на предявяване на иск, въпреки изискуемостта на паричната сума, въпреки, че по принцип не отричат тази дължима сума, с основание предоставените доказателства. В исковата молба от самият ищец е направено признание, удостоверяване на факта, че хипотетичната възможност „може да“ удължи срока на договора за кредит, основния и правопораждащ от 2017 г. между наследодателя на доверителите ми и банката, е казано, че в раздел 6, т. 6.1, че банката еднократно, автоматично и едностранно може да увеличи правото на ползване и на възобновяване на кредитния лимит за следващите 24 месеца, което видно от исковата молба е направено, и за това е написано, че той е подновен със срок до 31.05.2021 г. Не е уточнен исковият период правилно, съобразно обстоятелства, изложени от ищеца. Самата претенция е неуточнена по основание и размер, кога е прекратен договора, от кога е изискуем и кой е отговорен по този договор към настоящия момент. Ако банката е решила да прекрати заемното правоотношение с първоначалния падеж, това е трябвало да стане към 2019 г. Ако това е трябвало да стане не е било необходимо да изчака още две години, през което време са се натрупали някакви лихви. Това е коректното поведение между страните. Смятам, че са налице обстоятелствата по чл. 76, ал. 2. Доверителите ми не са дали повод за завеждане на процеса и не са били уведомени, за дълга, останал от наследодателя и в момента, в който това им е станало известно са го заплатили в размера, в който е бил упоменат. Това е обобщение от нашата гледна точка на доказателствата, приложени по делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да приеме доклада за окончателен.

Към момента не са налице пречки изготвения проекта за доклад да бъде приет, предвид липсата на изрично възражение от страните в тази връзка.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за окончателен проекта за доклад по делото, инкорпориран в Определение от 14.09.2022 г.

ПРИЕМА представените от страните писмени документи като писмени доказателства по делото.

Адв. Б.: В случай, че ответната страна оспорва размера на задължението в така посочената от нас молба ще по искане ССЕ, която да установи какъв е размера на дълга при банката.

Адв. Г.: Аз не оспорвам размера във вида, в който сте анализирали 3 впоследствие обстоятелствата. Казвам, че този размер не съответства на изложеното в стр. 2, последния абзац в исковата молба, където лично от ищецът е упоменато, че тези 24 месеца право на заемодателя, фиксирано от заемния договор са дадени на наследодателя на доверителите ми. В този смисъл периодът е от 31.05.2021 г.

Адв. Б.: Към датата на подаване на исковата молба, този срок, който сочи колегата – 31.05.2021 г. е бил настъпил. При всички положения договорът за кредит е бил с изтекъл срок. Удължаването по реда на разпоредбата 61, ние сме го посочили изрично в исковата молба. Към датата на предявяване на исковете, вземанията с изцяло изискуеми, както твърдим в исковата молба и считаме, че тук няма противоречие.

Адв. Г.: По отношение на връчването от страна на

ЧСИ, не удостоверява с нищо повече връчването, отколкото от призовкар към СРС.

Това е една облекчена това, малко по-бърза и за това я ползват страните по договорите. Това, че е попълнен по определен начин формуляра само по себе си не означава нищо.

Адв. Б.: Изрично в констативния протокол съдебният изпълнител е посочил, че след като е узнал, че кредитополучателя е починал е извършил справка в [ЮЛ]Н. При положение, че за лицето, за което му е възложено връчване има информация, че е починал и той няма повече правомощия да прави проверки и да действа, ако не е упълномощен. Едва в настоящото производство, по силата на съдебно удостоверение ищецът се е снабдил с необходимата информация, кои са наследниците на кредитополучателя, въз основа на съдебното удостоверение и в настоящото производство сме се снабдили с удостоверение за наследници и по този начин сме уведомили, едва с исковата молба наследниците. Към онзи момент не сме имали правна възможност, изключение правят случаите, в които наследниците са добросъвестни и представят удостоверение за наследници в колона на банката, която е била предоставила кредит на техния наследодател. Тогава вече имаме документ, въз основа на който да инициираме такова производство. В настоящата хипотеза ние нямаме правна възможност да търсим адресите на наследниците, както и да действаме спрямо тях.

Адв. Г.: Не оспорвам казаното от Вас като представител на ищеца, казвам, че написаното удостоверение според Вас, с голяма тежест обстоятелство „Обади се съпругата и съобщи, че ответникът е починал“ е недоказано обстоятелство, защото връчването от страна на ЧСИ нямат никакви по-голяма стойност от който и да било държавен служител на СРС или което и да е друго съдилище. Аз няма да Ви поучавам, но ми се струва, че когато един длъжник го няма се търси по всички бази, както правим ние. Не разбрах от какво произтича остатъка от дълга.

Адв. Б.: От начина на погасяване на задълженията, първо разноски, след това лихви и тъй като сумата не е била достатъчна, за да достигне до главница към момента е дължима в цялост главницата и частично лихви и разноски.

4

Адв. Г.: Аз го оспорвам в смисъла на това, че моите доверители са заплатили което им е било известно към момента, който е било претендирано.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме други доказателствени искания.

С оглед липсата на доказателствени искания на страните, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. Б.: Моля да уважите предявения иск в размера, който уточнихме с молбата предвид постъпилото плащане в хода на процеса. Като вземете предвид вида на задълженията, които са погасени с плащанията, извършени от страна на ответниците. Моля да присъдите частта от разноските, която е останала непогасена в общ размер на 84,97 лв. Представям списък, който представлява остатъка от разноските за държавна такса, за предявяване на иска за съдебно удостоверение, за платена такса за издадени удостоверения за наследници. Представям платежното по сметка на [ЮЛ], както и заплатено адвокатско възнаграждение за което има доказателство към исковата молба, съгласно платежно нареждане от 18.03.2022 г.

Адв. Г.: Оспорвам разноските. Това удостоверение няма никаква връзка с актуалното дело, нито страните по него. В молбата, по чл. 80, разноските като заплатено адвокатско възнаграждение, за нас няма основание да бъде търсено ДДС. Него го търси страната, която кореспондира със страни по ДДС.

Това е една порочна практика, която започна да се формира. Оспорвам ги.

Квитанцията е приложена по преписката, а това, че те са издали фактури и прочие са по техния счетоводен ред.

Адв. Б.: Квитанцията от [ЮЛ] е приходна. В нея е посочен номера на удостоверението за наследници, което се намира по настоящото дело, така че възражението срещу тези разход считам за неоснователно. По отношение на ДДС, което е част от възнаграждението, сме представили копие на карта на адвокатска кантора „А. и И.нов“, от която е видно, че дружеството е регистрирано по ДДС. Считаме, че в пълния размер разноските са дължими така както са платени от ищеца.