Решение № 1670 от 10.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1670 гр. Русе, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520103793 по описа за 2024 година

Ищецът “Профи кредит България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България” № 49, бл.53Е, вх.В, твърди, че на 19.04.2018г. сключил договор за потребителски кредит № 3030709910 с ответника при следните параметри: сума по кредита – 1 500.00 лева, 36 месеца срок за погасяване на кредита; 73.19 лева размер на вноската;

49.88% ГПР; 41.17% годишен лихвен процент; 0.11% лихвен процент на ден и общо задължение по кредита 2 634.84 лева. Към кредита кредитополучателят поискал и закупил пакет от допълнителна услуга при възнаграждение в размер на 1 488.60 лева, като размера на вноската по закупената допълнителна услуга възлиза на 41.35 лева. Така общото задължение по кредита е станало 4 123.44 лева, общ размер на месечната погасителна вноска от 114.54 лева и дата на погасяване – 15-ти ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към договора за потребителски кредит, неразделна част са Общи условия, които са предадени при подписване на договора и с които длъжника внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на процесния договор за потребителски кредит и Общите условия към него. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител в разбираема форма на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиента преценява доколко предлагания договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството. От своя страна длъжника поема задължение по договор за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г. да върне получения кредит за срок от 36 месеца със заплащане на погасителни месечни вноски в 1 размер на 114.54 лева и падежна дата 15-то число на всеки месец. „Профи кредит България” ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 19.04.2018г. е превел паричната сума в размер на 1 500.00 лева по посочена от длъжника П. М. банкова сметка. Съгласно чл.4 от Общите условия към договора за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г., длъжникът дължи на кредитодателя договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план. Страните по този договор за потребителски кредит се спорумели допълнителното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неплатеното договорно възнаграждение от страна на ответника е в размер на 1 134.84 лева, дължимо за периода от 15.06.2018г. до 15.05.2021г. – датата на изтичане срока на договора. Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и не е направил нито една погасителна месечна вноска – видно от приложеното извлечение по сметка към договора за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г. е изтекъл на дата 15.05.2021г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Към момента ответникът П. М. му дължи сума в общ размер на 1 880.12 лева, от които: договорно възнаграждение в размер на 1 134.84 лева дължимо за периода от 15.06.2018г. до 15.05.2021г.

– датата на изтичане срока на договора; лихва за забава в размер на 335.72 лева за периода от 16.06.2018г. – датата на изпадане на длъжника в забава, до 15.05.2021г. – датата на изтичане срока на договора; законна лихва в размер на 409.56 лева за периода от 15.05.2021г.

– датата на изтичане срока на договора до 03.07.2024г. – датата на подаване на исковата молба. Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключването на договора, така и с погасяването на кредита. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника по договора за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г., „Профи кредит България” ЕООД са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5044/2023г. по описа на РРС. По това дело съдът е прогласил нищожността на клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри” от договор за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г., която предвижда заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, възнаградителна лихва и лихви за забава, като е признал за установено, че съществува вземането на дружеството за сумата от 1 500.00 лева за главница от договора за потребителски кредит. Поради това и за ищеца възниква интерес да предяви осъдителни искове относно незаплатените суми по договора за възнаградителна лихва и лихви за забава. Договорът е прекратен, тъй като срокът, за който е бил сключен е изтекъл, за което ответникът е уведомен в предходното съдебно производство. Ищецът посочва и че с ответника П. М. са били страни по друго гр.дело № 2517/2019г. по описа на РРС, по което е постановено влязло в сила съдебно решение от 30.09.2019г., с което е било признато за установено вземането на кредитора по процесния 2 договор за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г. за главница в размер на 1 500.00 лева и отхвърлен иска в частта му за претендираната парична сума за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумите от 1 134.84 лева – договорно възнаграждение /възнаградителна лихва/ дължимо за периода от 15.06.2018г. до 15.05.2021г. – датата на изтичане срока на договора; 335.72 лева - лихва за забава за периода от 16.06.2018г. – датата на изпадане на длъжника в забава, до 15.05.2021г. – датата на изтичане срока на договора и 409.56 лева - законна лихва за забава за периода от 15.05.2021г. – датата на изтичане срока на договора до 03.07.2024г. – датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.79, ал.1 и чл.84, ал.1 от ЗЗД.

Ответникът П. Х. М. не се явява и не взема становище по предявените искове.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.04.2018г. ищецът сключил договор за потребителски кредит № 3030709910 с ответника при следните параметри: сума по кредита – 1 500.00 лева, 36 месеца срок за погасяване на кредита; 73.19 лева размер на вноската; 49.88% ГПР; 41.17% годишен лихвен процент; 0.11% лихвен процент на ден и общо задължение по кредита 2 634.84 лева. Към кредита кредитополучателят поискал и закупил пакет от допълнителна услуга при възнаграждение в размер на 1 488.60 лева, като размера на вноската по закупената допълнителна услуга възлиза на 41.35 лева и така общото задължение по кредита е станало 4 123.44 лева, общ размер на месечната погасителна вноска от 114.54 лева и дата на погасяване – 15-ти ден от месеца. „Профи кредит България” ЕООД е изпълнило в срок задълженията си по договора, като на 19.04.2018г. е превел паричната сума в размер на 1 500.00 лева по посочена от длъжника П. М. банкова сметка. Съгласно чл.4 от Общите условия към договора за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г., длъжникът дължи на кредитодателя договорно възнаграждение за изтегления кредит, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план, а неплатеното договорно възнаграждение от страна на ответника е в размер на 1 134.84 лева, дължимо за периода от 15.06.2018г. до 15.05.2021г. – датата на изтичане срока на договора. Длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и не е направил нито една погасителна месечна вноска – видно от приложеното извлечение по сметка към договора за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г., като крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г. е изтекъл на дата 15.05.2021г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на 3 задължението на длъжника в пълен размер. По делото не се спори, че към момента ответникът П. М. дължи на ищеца сума в общ размер на 1 880.12 лева, от които: договорно възнаграждение в размер на 1 134.84 лева дължимо за периода от 15.06.2018г. до 15.05.2021г.

– датата на изтичане срока на договора; лихва за забава в размер на 335.72 лева за периода от 16.06.2018г. – датата на изпадане на длъжника в забава, до 15.05.2021г. – датата на изтичане срока на договора; законна лихва в размер на 409.56 лева за периода от 15.05.2021г.

– датата на изтичане срока на договора до 03.07.2024г. – датата на подаване на исковата молба. Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника по договора за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г., „Профи кредит България” ЕООД са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5044/2023г. по описа на РРС, като по това дело съдът е приел, че договора за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на ЗПК, поради което длъжникът не дължи възнаградителна лихва и лихви за забава, като е признал за установено, че съществува вземането на дружеството само за сумата от 1 500.00 лева за главница от договора за потребителски кредит, на основание чл.23 от ЗПК и поради това за ищеца е възникнал интерес да предяви настоящите осъдителни искове относно незаплатените суми по договора за възнаградителна лихва и лихви за забава.

Ищецът и ответника П. М. са били страни по друго гр.дело № 2517/2019г. по описа на РРС, по което е постановено влязло в сила съдебно решение от 30.09.2019г., с което е било признато за установено вземането на кредитора по процесния договор за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г. за главница в размер на 1 500.00 лева и отхвърлен иска в частта му за претендираната парична сума за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

„Профи кредит България” ЕООД са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 5044/2023г. по описа на РРС, като по това дело съдът е приел, че договора за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на ЗПК, поради което длъжникът не дължи възнаградителна лихва и лихви за забава, като е признал за установено, че съществува вземането на дружеството само за сумата от 1 500.00 лева за главница от договора за потребителски кредит, на основание чл.23 от ЗПК. Така за ищеца е възникнал интерес да предяви настоящите осъдителни искове относно незаплатените суми по договора за възнаградителна лихва и лихви за забава.

Последователната практика на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било 4 направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 - чл.148 от ЗЗП. Настоящият състав на съда счита, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 3030709910/19.04.2018г. е недействителен, тъй като нарушава изискванията на ЗПК. На първо място нарушен е чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно която законова разпоредба договорът за потребителски кредит трабвя да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. В случая посочения в договора ГПР е неверен. Разпоредбите на чл.10б, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора за потребителски кредит между страните и сключено и споразуние за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които, според посочените в споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Въпросът, който се поставя, е дали посочените „допълнителни услуги” представляват действия по усвояването и управлението на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита /вж. легалната дефиниция по т.1, пар.1 от ДР на ЗПК/, или пък тези услуги действително не са свързани с усвояването и управлението му и тяхното заплащане не съставлява задължително условие за получаването на кредита. При извършването на тази преценка трябва да се изследва съдържанието на дължимото поведение от страна на кредитора, без съдът да кредитира декларираното в договора за потребителски кредит, което гласи: „Изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия”. Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т.15 от ОУ „услуги” налага категоричния извод, че те касаят именно усвояването /по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства/ и управлението /по отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата/ на кредита. Извеждането на тези „услуги” в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не поражда право на кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на споразумение – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. На следващо място потребителят заплаща възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му 5