Решение № 290 от 04.11.2021, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Перник, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20211720102204 по описа за 2021 година

Производството е иск с правна квалификация чл.124 вр. чл.415 вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба, предявена от

ИР. В. ВЛ. ЕГН ********** постоянен адрес гр.***** ул.******** ** бл.**/ ** А ет.** ап.**

И чрез адв.И.И. съд.адрес гр.***** ул.******** ** - ** ет* офис ** тел. ********** СРЕЩУ

ЗДР. Й. Д. ЕГН 4303183823 постоянен адрес гр.***** кв.***** ул.К.М. бл.* Б ет.* ап.**

С пр.основание чл.124 ГПК вр.415 ГПК вр.240 ал.1 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗД- За сумата 10 000лв. дадени по Договор за заем от 10.12.2018г. ведно със законната лихва от предявяване на иска12.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по установителния иск и заповедното производство.

Ищцата твърди, че е предоставила на ответника в заем сумата от 10 000 лв. представя договор с подписи и имена на двама свидетели, като срокът за връщане е 9 месеца, и е приложен РКО за сумата

1

Ответникът не е издължил сумата, поради което ищцата е завела заповедно производство по чл.410 ГПК – чгд №6605/2020 ПРС

Издадена е Заповед за изпълнение № 260905 от 22.12.2020г. по чгд № 6605/2021г.

Длъжникът е бил уведомен при условията на чл.47 ал.5 ГПК, като заповедният съд е дал 1 мес. срок на взискателката да заведе установителен иск за вземането си, което е сторено – с настоящия установителен иск.

Ответникът е депозирал саморъчен ОТГОВОР в законния срок със следните възражения :

-не отрича, че на 10.12.2018г. е проведена среща с ищцата за отпускане на заем, като тогава е обсъден ПРОЕКТ на договор

-на срещата е присъствала и Т.И. – майка на ищцата

-проектът за договор е бил в 1 екз. и той именно се представя по делото като оригинален екз., но е проект.

-за ответника е пълна мистерия как като свидетел под този документ се подписва и лицето П.Т. – която не е била на място на срещата

-към този проект на договор е приложен РКО за сумата 10 000лв. дадена на ответника – като върху него има печат на фирма на ответника, а заемът е даден като на ФЛ на ответника, освен че са вписани обстоятелства с друг почерк.

-ответникът е в затруднено здравословно състояние, поради което е поискал делото да се гледа в негово отсъствие.

Като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото, намери за установено следното:

Искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е докаже, че е предоставил в заем на ответника определена сума пари, която последният се е задължил да върне.

За установяване на посочените обстоятелства ищецът следва да ангажирал гласни и 2 писмени доказателства.

В случая се касае за сумата 10 000лв. – която е предмет на доказване с писмени доказателства , съгласно правилата на ГПК за суми над 5000лв. не се допускат гласни доказателства.

От представените по делото писмени доказателства се установява следното :

Налице е Договор за заем с предмет –„Предоставяне на персонален заем от лични средства „ от 10.12.2018г. между ищцата- заемодател и ответника който е заемател.Действително, най-отгоре пише ПРОЕКТ, а на втора страница има подписи на заемодател, заемополучател и подписи на две жени записани с три имена – Т.И. К. и П.Ц.Т.

Освен Договора за заем е представен и РКО № 100 от 10.12.2018г. по който ищцата брои на ответника сума по договор за заем 10 000лв. , следват подписи и печат на ДКМК ЕООД

Други доказателства по делото не са приложени.

Съдът е указал доказателствената тежест на страните, но няма искания за графологична експертиза / по повод възраженията на ответника / нито други писмени доказателства, поради което съдът е ограничен да разсъждава само върху наличните два документа.

На първо място – съгласно последните изменения на финансовите закони, за суми от 10 000лв. и над тях се изисква задължително банков превод, налице е забрана за плащане „на ръка“.

Дори да се приеме, че сумата е дадена не на ФЛ, каквото е ответника и както е вписан в Договора за заем, а на ЮЛ – фирма, какъвто е печатът върху РКО-то, то тогава, след като тези 10 000лв. са с характер на заем, тогава ще е относима разпоредбата на чл.50ал.1 т.5 ЗДДФЛ

Съгласно чл.240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемополучателя пари или други заместими дв.вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или др.вещи от същия вид, количество и качество.

Следователно, ищцата има задължение по чл.50 ал.1 т.5 ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация за предоставения заем от 10 000лв.- като даден заем, като непогасен щом до края на 2018 и респективно до края на договора този заем не е бил върнат / погасен.

Ищцата е трябвало да подаде такава декларация до 30.04.2019г., като тя служи и като индиция / доказателство за наличие на такъв заем, т.е. че е действително даден.

3

Друг е въпросът, че ищцата като ФЛ е следвало да спази разпоредбите на ЗОПБ / Закона за ограничаване плащанията в брой /

Съгласно чл.3 ал.1 от ЗОПБ – плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка когато са – по т.1 - на стойност равна или надвишаваща 10 000лв. – какъвто е настоящия казус

Ограниченията на ЗОПБ се отнасят за всички плащания между ФЛ между ЮЛ и между ФЛ и ЮЛ

Действително, върху РКО-то има печат на ДКМК ЕООД – като съдът служебно провери чия е тази фирма и установи , че е с ЕИК 203810869 с управител – ответника и седалище гр.***** ул.“Цар Ал. Втори“ 3 ет.* ап.68,като ответникът е направил възражение, че заемът не касае фирмата му, а него като ФЛ и че е бил обсъждан в проект / които обстоятелства не бяха оборени с доказателства от ищцата /, но дори и в такъв вариант, сумата 10 000лв. ако въобще е била реално предоставена от ищцата на ответника като ФЛ на ФЛ или като ФЛ на ЮЛ, то пак ищцата е в нарушение на ЗОПБ, защото ограниченията за даване на суми равни или над 10 000лв. на ръка, се отнасят както за гражданския така и за търговския оборот – това са ограничения на всички плащания в гражданския и стопански оборот, поради което от правно значение е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършеното плащане.

Изключения се правят само ако това е предвидено в някой специален закон, но по делото няма данни за такава хипотеза.

ЗОПБ е приет при логиката за изсветляване на паричните потоци с оглед опасността от пране на пари, както и ограничаване големи парични наличности в каса, както и елиминиране на лихварство.

В този смисъл, ищцата, давайки заем на тази стойност, е следвало да спази посочените разпоредби и да ги даде по банков път, както и да декларира това обстоятелство д год. си декларация.

Няма данни това да е сторено

Дори и когато заемът се дава на части и всяка част е под 10 000лв. следва да се разглежда от позицията дали същите са част от уговорено финансиране по договор, което е над посочения размер. В приложното поле на Закона попадат и плащания под 10 000лв. когато са част от парична престация по договор на обща стойност 10 000лв. и над 10 000лв.

Съдът като краен извод счита, че е налице проекто –договор / както и пише върху представения екз./,за който не се доказва дали е произвел действие, въпреки че фигурират три имена и подписи на две свидетелки, за едната се установи че е майка на ищцатазаемодателка, а за другата ответникът оспорва, че въобще е присъствала, и в тази насока нито една от страните не представя доказателства, но дори и да представя – с оглед горното изложение, тези свидетели не могат да докажат сума над 5000лв. По този проекто-договор е 4 издадено РКО от ФЛ на ЮЛ, каквото не е било предвидено в самия договор или проект . ФЛ и фирмата, на която е управител , са два различни субекта по смисъла на ТЗ, поради което между тях не настъпва релация само заради фиксираната сума като заем.

Що се касае до останалите възражения на ответника , те също не бяха оборени с доказателства.

Поради изначалната липса на доказателства и пасивност на ищцата, при наличните доказателства, съдът счита, че следва да приеме, че така предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан.

Разноски:

Предвид изхода на делото разноски на ищцата не се присъждат, а ответникът не е направил разноски, поради което и на него не се присъждат.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявеният иск от ИР. В.

ВЛ. ЕГН ********** постоянен адрес гр.***** ул.******** ** бл.**/ ** А ет.** ап.** И чрез адв.И.И. съд.адрес гр.***** ул.******** ** - ** ет* офис ** тел. ********** СРЕЩУ

ЗДР. Й. Д. ЕГН 4303183823 постоянен адрес гр.***** кв.***** ул.К.М. бл.* Б ет.* ап.**

С пр.основание чл.124 ГПК вр.415 ГПК вр.240 ал.1 ЗЗД вр.чл.86 ЗЗДЗа сумата 10 000лв. дадени по Договор за заем от 10.12.2018г. ведно със законната лихва от предявяване на иска12.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по установителния иск и заповедното производство.