Решение № 2 от 12.01.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Варна, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Мария Кр. Маринова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20223000500502 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. В. М., чрез процесуалния му представител адв.В., против решение № 907/11.07.2022г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2658/2021г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивника /погрешно посочен в диспозитива на решението с фамилното име М./ иск с правно основание чл.23, ал.1 СК за признаване за установено в отношенията му с ответницата В. П. С., че е едноличен собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Карамфил“ бл.11, вх.1, ет.13 и съставляващ самостоятелен обект в сграда – жилище с идентификатор *** по КК на гр.Варна, ведно с прилежащите му таванско помещение и ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж за горницата над уважения размер от 21 100/57 000 ид.ч. до 100 % ид.ч. от описания недвижим имот.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и с установеното от събраните по делото доказателства.

Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаната по делото свидетелка К.А., без да отчете нейната заинтересованост и противоречията в изложеното от нея, не ги е обсъдил в съвкупност с останалия доказателствен материал, необосновано е приел, че в представеното извлечение от банковата сметка на въззивника не се съдържат данни за изтегляне на сумата от 26 000 евро, както и че същата е открита на 1

23.03.2007г. Оспорват се и фактическите и правни изводи на съда относно действителната придобивна цена на процесния апартамент и начина на нейното заплащане. Изложени са доводи по съществото на спора.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт в обжалваната му част и уважаване на предявения иск в пълния му размер, евентуално до размер на 47 100/57 000 ид.ч.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна – въззиваемата В. С., в който се излага становище за неоснователност на жалбата. Сочи се, че изводите на съда относно действителната цена на придобиване на процесния апартамент са в съответствие с ангажираните по делото доказателства и при непроведено от въззивника доказване на твърдяната от него цена. Счита за правилни и изводите на съда, че приетото като доказателство извлечение от банковата сметка на въззивника не доказва извършено плащане в брой на сумата от 26 000 евро. Излагат се доводи, че това доказателство не доказва и твърденията на въззивника, че изтеглените на 26.07.2007г. 26 000 евро, както и преведените на същата дата 21 100 евро са част от получените суми от продажбата на наследствения му имот, както и че с ангажираните от нея гласни доказателства е доказала твърденията си за вложени средства в придобиването на апартамента, получени по дарение от нейните родители.

Наред с въззивната жалба е подадена и частна жалба от въззивника К.

М. срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 3327/09.09.2022г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото в полза на процесуалния представител на ответницата адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв. По подробно изложени аргументи за неправилност на същото поради липса на доказателства за осъществена безплатна правна помощ се иска неговата отмяна.

Срещу частната жалба не е депозиран отговор.

В с.з., чрез процесуалните си представители страните поддържат, съответно оспорват подадените жалби. Претендират се разноски за въззивното производство.

При извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

ОС – Варна се е произнесъл по предявен от въззивника К. В. М. против В. П. С. иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.23 СК, основан на твърдения, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака си, с нот.акт № 128, том ІV, рег. № 6667, д. № 591/2007г. на нотариус с рег. № 224 са закупили недвижим имот – апартамент № 61, находящ се в гр.Варна, ул.“Карамфил“, бл.11, ет.13, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК, одобрена със Заповед № РД-1892/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащото му таванско помещение № 11 и 1.6812% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, за посочена в нот.акт цена от 41 254.60 лева, платена с изцяло лични средства на въззивника. Твърди се, че на 27.03.2007г. с нот.акт № 48/2007г. въззивникът, заедно с майка му и сестра му са продали 2 наследствен недвижим имот – нива с идентификатор *** за сумата от 287 507 лева, от която цена по общо съгласие той и сестра му получили по 122 000 лева, а майка му останалата част. В деня на получаване на сумата същата била внесена от него по открита на 26.03.2007г. банкова сметка в евро /внесената сума била в размер на 62 000 евро/ и от която сметка в полза на продавача на закупения впоследствие от него и съпругата му процесен апартамент е бил извършен банков превод на 21 000 евро, равняващи се на 41 102.80 лева. Останалата част от 151.80 лева до покриване на продажната цена – 41 254.50 лева е доплатена от него в брой. С оглед на това твърди, че е налице пълна трансформация на лично имущество, поради което е едноличен собственик на така придобития по време на брака недвижим имот.

С депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор въззиваемата В. С. е оспорила иска с възражения за неговата неоснователност. Навежда доводи, че процесният апартамент действително е закупен по време на брака им, но за сумата от 57 000 евро, както и че средствата, с които е заплатена тази цена са изцяло семейни – спестявания и получени от семейството дарения както от нейните родители, така и от майката на въззивника. Твърди, че в периода 1999г. – 2003г. нейните родители ежегодно са им дарявали сумата от по 3 000 лева, а от 2004г. до 2006г., вкл. – по 7 000 лева с цел закупуване на жилище, че получената от въззивника сума от 122 000 лева надхвърля стойността на наследствения му дял, възлизащ на 95 835.67 лева и с оглед на което горницата от 26 164.33 лева има характер на извършено от свекърва й дарение в полза на семейството и като израз на благодарност за полаганите към нея грижи от страна на въззиваемата. Оспорва твърденията, че извършеният превод на сумата от 21 000 евро от банковата сметка на въззивника е част от полученото от него от продажбата на наследствения му имот, както и че така получените средства въобще са били внесени по процесната банкова сметка.

Наведени са твърдения за дарствени намерения от страна на бившия й съпруг – същият заявявал пред трети лица, че апартаментът е закупен като подарък за нея, което изключвало претенцията му за еднолична собственост.

По повод наведените от въззиваемата оспорвания досежно действителната придобива цена в първото по делото с.з., по реда на чл.143, ал.2 ГПК въззивникът е направил признание, че уговорената и заплатена цена не е тази по нотариалния акт като е навел твърдения, че същата е в размер на 47 000 евро, плащането й е извършено отново изцяло с негови лични средства – получената продажна цена от наследствения имот като 21 100 евро са заплатени по банков път от посочената в исковата му молба банкова сметка, а останалите са платени в брой, в деня на покупко-продажбата с изтеглени в същия ден от същата банкова сметка 26 000 евро.

По съществото на спора, съобразно предметните предели на настоящото производство и наведените във въззивната жалба оплаквания, въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор, че са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 24.10.1998г. е прекратен с развод съгласно влязло в сила на 18.12.2020г. решение по гр.д. № 9080/2020г. на РС – Варна, че по време на брака си същите са закупили недвижим имот – апартамент № 61, находящ се 3 в гр.Варна, ул.“Карамфил“, бл.11, ет.13, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КК, одобрена със Заповед № РД-1892/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с прилежащото му таванско помещение № 11 и 1.6812% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и че посочената в договора за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 128, том ІV, рег. № 6667, д. № 591/2007г. на нотариус с рег. № 224, придобивна цена в размер на 41 254.60 лева е симулативна.

Спорните въпроси, във връзка с които са и наведените във въззивната жалба оплаквания са каква е действителната цена, както и произхода на средствата, с които същата е заплатена.

Процесната сделка е сключена при действието на отменения СК от 1985г. и съгласно който паричните влогове са част от СИО, независимо от това кой от съпрузите е титуляр. Когато заплащането на цената на придобит по време на брака имот е извършено със средства от такъв влог презумпцията за съвместен принос се счита за опровергана, ако сумите по влога съставляват имущество по см. на чл.20 СК /отм./, т.е. ако са придобити преди брака, получени по наследство или дарение, съответно ако техният източник е отчуждено лично имущество на съпруга. В тази хипотеза е налице трансформация на лично имущество, поради което новопридобитият имот ще бъде лична собственост на този съпруг съобразно размера на вложените от него лични парични средства. Именно трансформацията изключва приноса на другия съпруг, поради което и ирелевантно е участието на последния /материално или нематериално/ за общото благосъстояние и грижа на семейството.

Ето защо основателността на настоящия иск предпоставя установяването на посочените като спорни обстоятелства относно действителната цена, заплатена от съпрузите за придобиването на процесния апартамент, както и произхода на средствата, с които е извършено плащането й.

Доколкото и двете страни по спора признават, че заплатената от тях цена е различна от посочената в нот.акт, навеждайки конкретни твърдения относно действителния размер на същата, то съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест всяка една от тях следва да докаже тези си твърдения. В тежест на въззивника като ищец по предявения иск за трансформация е да проведе главно и пълно доказване на твърденията си за влагане на лични средства, т.е., че сумите по сочения от него банков влог са получените парични средства от продажбата на лично имущество по см. на чл.20 СК от 1985г. /отм./, както и че тези средства са вложени в заплащането на цената за придобиването му. Тази доказателствена тежест не освобождава въззиваемата от необходимостта за провеждане на главно и пълно доказване на въведените от нея обстоятелства за произхода на средствата, с които твърди, че е заплатена цената – предоставени от родителите й и от майката на въззивника парични суми с дарствена цел за семейството.

Съобразно така изведените релевантни факти и разпределена доказателствена тежест, съдът приема за установено следното:

4

Видно от приетото като доказателство извлечение от банкова сметка № 13728158 в Банка ДСК, с титуляр К. В. М. е, че на 26.07.2007г. /датата на закупуване на процесния апартамент/ от тази сметка е извършен банков превод по сметка на М.К. – единия от продавачите, в размер на 21 100 евро с посочено основание „покупка на недвижим имот/. На същата дата са извършени и две тегления в брой – на сумата от 61.25 лева /отразена операция преди превода на коментираните 21 100 евро/ и на сумата от 26 000 евро /след превода/.

Според показанията на св.Н.С.., св.Г. С. и св.К.А., трите ангажирани от въззиваемата, процесният апартамент е закупен за сумата от 57 000 евро.

Разпечатката съдържа 34 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cde6276f-dc76-4145-997d-204466eeb8c4