Решение № 343 от 16.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Русе, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Катина Кавърова при участието на секретаря Димана С.а като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20264500500686 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Специализирано звено „Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ - Община Русе, представлявано от Й. С. Д., чрез пълномощник юрисконсулт П. Д., против решение №926/22.06.2026г., постановено по гр.д.№3124/2025г. по описа на Районен съд-Русе, с което са уважени исковете на Д. С. Д. по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ, признато е уволнението му за незаконно и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения и и неправилно приложение на материалния закон. Иска се решението да бъде отменено от въззивния съд и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна Д. С. Д. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК, чрез пълномощник адвокат Т. В., с който се застъпва становище за нейната неоснователност и се иска решението да бъде 1 потвърдено. Претендира присъждане на разноските за въззивната инстанция.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на решението с оглед посоченото в жалбата, Окръжният съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Решението е валидно и допустимо.

Спора по делото е концентриран върху това дали при прекратяване на трудовото правоотношение на Д. С. Д. на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ от СЗ „ Инспекторат, охрана, обществен ред и сигурност“ Община Русе, с процесната заповед №7/14.03.2025г., работодателят е действал добросъвестно и дали е налице осъществена пряка и непряка дискриминация спрямо Д..

По делото е безспорно установено, че с трудов договор №375/08.12.2020г., сключен между ОП „Комунални дейности“ – Община Русе и Д. Д., е назначен на длъжност „к.д.“, с допълнително споразумение от 01.08.2022г. е назначен на длъжност „р.о. „П.п.р.“, а с допълнително споразумение №9/05.02.2024г. между Специализирано звено“ ИООРС“ при Община Русе и Д., последния е назначен на длъжност „н.с. „П.п.р.“ в Специализираното звено. Установено е от представеното разпореждане за отпускане на пенсия, че Д. е придобил и упражнил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст преди възникване на процесното трудово правоотношение. Установено е от събраните по делото доказателства, че на 07.08.2024г. на връщане от работа, Д. Д. е претърпял ПТП, вследствие на което бил болнични за временна нетрудоспособност от 08.08.2024г. до 26.04.2025г.

С влязло в сила решение № 2577/25.09.2025 г. по адм. д. № 479/2025 г. по описа на Административен съд - Русе, инцидентът от 07.08.2024 г. е признат за трудова злополука. Декларацията за трудова злополука е подадена в ТП на НОИ-Русе от Д. Д. на 25.03.2025г. На 03.09.2024г. работодателят е изискал информация от ТП на НОИ-Русе относно упражнено от ищеца право на пенсия, като в писмото е посочено, че тя е необходима във връзка с пректатяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10б 2

КТ. С вх.№1681/01.10.2024г., ТП на НОИ е отговорило, че е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.10б КТ, Д. С. Д. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната на 28.12.2011г. От представена справка на служителите в СЗ“ИООРС“ придобили и упражнили право на пенсия към 14.03.2025г. е установено, че 26 служители, вкл. ищецът са придобили и упражнили правото си на пенсия. От заключението на вещото лице е установено, че към 14.03.2025г. в списъчния състав на СЗ „ИООРС“ са работили 163 лица, от които 35 лица са били придобили и упражнили право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към 01.04.2025 г. лицата с придобито и упражнено право на пенсия отново са 35, тъй като един служител е придобил право на пенсия на 01.04.2025г., а ищецът вече е бил освободен. Към 01.12.2025 г. лицата с придобито и упражнено право на пенсия отново са 35.

Експертизата установява още, че след 14.03.2025г. са сключени 15 трудови договора, като 4 от тях са с лица, които към датата на сключване на трудовите си договори вече са били придобили и упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От показанията на свидетеля С.П.-колега на ищеца, се установява знание, че последния катастрофирал през месец август, бил блъснат на прибиране от работа. На деня след катастрофата извикали ищеца, тъй като заместникът му бил в отпуск. Ищецът дошъл, кракът му бил много подут и му било много трудно, след това бил в болница и дошъл с гипс.

Не било тайна и се говорело между колегите, че Д. не харесвал ищеца, а след инцидента се гласяли да го махнат. Трябвало злополуката да бъде трудова, но те не му я признали и казали на ищеца, че е по-добре да напусне. Представили му Л. като заместник на Д. през м. август 2024г., а в началото на септември като н. на о. на неговото място, макар и последният да се е намирал в болничен отпуск. От показанията на свидетелката П . Д.а, с. на ищеца, е установено, че ищецът е поискал от работодателя инцидентът да бъде деклариран като трудова злополука, но му било отговорено, че няма такава практика и това не било направено. При разговор с д. на звеното Д., проведен в присъствие на свидетелката, последният казал на ищеца, че трудоватата злополука няма да му донесе нищо. Свидетелката установява, че лично носила болничните листове и питала дали ще признаят трудовата злополука и ще подадат документи за това, придвид напредване на срока, било и отговаряно, че работодателят няма такава практика. Нещата със здравето на ищеца се усложнили, ходили и в София, претърпял две операции. След инцидента се 3 обадили на ищеца докато бил в болнични и му представили новия му заместник, нов човек на негово място - Л.. Свидетелят Б.П., н. на отдел Специализирано звено „Инспекторат по охрана на обществения ред и сигурност“ и на ищеца, потвърждава, че ищецът му се е обадил след инцидента на 07.08.2024г. и му съобщил, че е бил застигнат и блъснат от автомобил. Установява, че ищецът е отсъствал продължително, че е ползвал множество болнични листове и че поради отсъствието му е било възложено на назначения за н. с. „Административнонаказателна дейност“ В. Л., да съвместява длъжността на ищеца. Това продължило до след Нова година, когато се овакантило мястото на Д.. Свидетелят установява, че е пенсионер и е бил пенсионер към момента на започване на работа, както и че човекът, който е замествал ищеца, също е пенсионер. Разбрали, че инцидентът е признат за трудова злополука почти година след това, Д. до тогава не бил предявявал никаква претенция, нито споменал каквото и да е.

В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че формалните предпоставки на чл.328, ал.1, т.10б КТ са налице. Приел е, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е действал недобросъвестно и при злоупотреба с права по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, презумпцията за добросъвестност е оборена от ищеца, поради което е уважил предявените трудови искове.

Въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение - правилно.

Според чл.8, ал.2 КТ се презумира, че работодателя действа добросъвестно при извършеното уволнение, а оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя - в този смисъл е решение № 232/13.06.2011 г. по гр. д. № 781/2010 г. на IV ГО на ВКС. Злоупотреба с права от страна на работодателя е налице, когато чрез законово допустими средства цели постиган е н а една-единствена цел: а именно-прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник.

Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че жалбоподателят-работодател при процесното уволнение осъществено на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, е действал недобросъвестно. Малко след изтичането на три седмици след като ищецът е претърпял пътен инцидент, на 03.09.2024г. в последния ден от ползването на първия болничен лист за 4 временна нетрудоспособност, работодателят е изискал от ТП на НОИ да му даде информация дали ищецът е упражнил право на пенсия, като е посочил, че тя му е необходима във връзка с прекратяване на ТПО по чл.328, ал.1, 10б КТ.

Този акт на работодателя сочи на негова нагласа непосредствено след инцидента да прекрати ТПО. В тази насока следва да бъде разгледан и отказът на работодателя да подаде декларация в НОИ за настъпилата трудова злополука по реда на чл.57 КСО. Липсват доказателства и да са предприети необходимите действия по чл.2, ал.2 и 3 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, а именно:

Незабавно след уведомлението за трудова злополука / безспорно е установено, че работодателя е уведомен за инцидента/, ръководителят на осигурителя/предприятието ползвател или упълномощеното от него длъжностно лице, организира разследване на обстоятелствата на злополуката.

При разследването задължително се канят представители на работниците и служителите от комитетите и групите по условия на труд и на синдикалните организации в предприятието. За резултатите от разследването се съставя протокол. Тези свои задължения работодателят не е изпълнил, което съставлява индиция за неговата недобросъвестност при осъществяване на намерението и стремежа му да прекрати трудовото правоотношение с ищеца.

Аргумент за това е, че впоследствие претърпения от ищеца инцидент е признат за трудова злополука по съдебен ред, с влязло в сила решение по адм.д.№479/2025г. на Адм.съд – Русе. Следва да се отбележи за прецизност, че от събраните по делото доказателства, се установява, че след инцидента на В.

Л. е възложено да съвместява своите функции на н. с. „Контролно-наказателна дейност“, с тези на ищеца, а е назначен на длъжността на ищеца от 01.04.2025г. Установено е от заключението на вещото лице, че към 14.03.2025г. от списъчния състав на работодателя, вкл. н.-отдели, 35 души са придобили и упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, аналогично е положението и към 01.04.2025г. и към 31.12.2025г., а след прекратяване на ТПО на ищеца от сключените 15 нови трудови договори, 4 са с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и реализирали това свое право. Всичко горепосочено в съвкупност води до извод, че работодателят е действал недобросъвестно, като е прекратил ТПО с ищеца поради ползването на продължителен отпуск от болест и е създал привидно правно основание за прекратяването му, като е използвал 5 предвидени в закона механизми за това. Следва да се отбележи и че болничните листове за временна нетрудоспособност не са обжалвани от жалбоподателя, поради което и доводите в тази връзка, че те били за различни заболявания, са неоснователни. Липсват доказателства работодателят е прекратил ТПО на още някой от работещите още 34 пенсионери в неговото предприятие, напротив, след процесното уволнение, към 31.12.2025г. са сключени още 15 трудови договори, 4 от които с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед изложеното, съдът намира, че е оборена презумпцията по чл.8, ал.2 КТ, както е прието и от първостепенния съд. Установеното от доказателствата по делото, води до извод, че при процесното уволнение спрямо Д. Д. е налице неравноправно третиране по признак възраст и здравословно състояние, съответно са осъществени признаците на чл.21 и чл.4 ЗЗДискр., с което е налице нарушение от страна на работодателя и на изискването на чл.8, ал.3 КТ. Предвид изложеното, настоящия състав намира, че уволнението на ищеца е незаконно и следва да бъде отменено и Д. Д. да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.