Решение № 3875 от 07.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3875 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20241110105983 по описа за 2024 година

Производството е по иск с правна квалификация чл. 59 от КТ.

Предявени са осъдителни искове от ищците А. С. Т. и Л. Л. Т. срещу „Е.С.О.“ ЕАД, както следва: искове с правно основание чл. 59 КТ за осъждане на ответника да заплати: на А. С. Т. сумата от 62 896,32 лв. , представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие неизпълнение на КТД и представляващи разликата между дължима застрахователна сума по задължителна застраховка „Трудова злополука“ (съгласно КТД) и полученото обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск с правно основание чл.

200 КТ (40 000,00 лв.); на Л. Л. Т. сумата от 62 896,32 лв. , представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие неизпълнение на КТД и представляващи разликата между дължима застрахователна сума по задължителна застраховка „Трудова злополука“ (съгласно КТД) и полученото обезщетение за неимуществени вреди по предявен иск с правно основание чл. 200 КТ (50 000,00 лв.); искове с правно основание чл. 59 КТ за осъждане на ответника да заплати: на А. С. Т. сумата от 10 000,00 лв. , представляваща дължимаеднократна помощ при настъпила смърт на работник съгласно КТД; на Л. Л. Т. сумата от 10 000,00 лв. , представляваща дължима еднократна помощ при настъпила смърт на работник съгласно КТД; искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати: на А. С. Т. сумата от 23 959,35 лв. , представляваща мораторна лихва за периода от 09.02.2021 г. до 01.02.2024 г.; на Л. Л. Т. сумата от 23 959,35 лв. , представляваща мораторна лихва за периода от 09.02.2021 г. до 01.02.2024 г.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са наследници по закон на С.А. Т., полагал труд при ответното дружество и починал на 21.03.2021 г., вследствие на трудова злополука, настъпила на 09.02.2021 г., която с влязло в сила Разпореждане № 5104-03-63 от 28.04.2021 г. на ТП на НОИ гр. В., е призната за такава. Сочи се, че заеманата от наследодателя им длъжност е била с висок риск от трудова злополука, както и че съгласно чл. 52, ал. 1 ЗЗБУТ, работодателят е бил задължен да сключи застраховка за своя сметка за риска „трудова злополука“ при условия и ред, определен с акт на МС, конкретно разписани в Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука, приета с ПМС № 24 от 06.02.2006 г. Идентично задължение се твърди, че работодателя е имал и на основание Колективен трудов договор от 21.01.2020 г. В изпълнение на нормативното и договорното си задължение се сочи, че ответникът е сключил 1

Договор № 0155-ЦУ/12.11.2018 г. със ЗАД „Б.В.И.Г.“ с предмет „Застрахователно покритие на рисковете по задължителна застраховка за риска Трудова злополука“. На 29.03.2021 г. ищцата Л. Т., твърди, че е подала заявление за изплащане на застрахователно обезщетение до застрахователя, който обаче отказал да изплати такова, доколкото наследодателят им не бил включен в списъка на работниците и служителите, подлежащи на задължителна застраховка за риска „Трудова злополука“, въпреки че към момента на настъпване на злополуката се е намирал в трудово правоотношение с ответника. Впоследствие след настъпване на злополуката, на 18.02.2021 г. между ответника и застрахователя бил сключен Анекс № 1, с който наследодателят им бил добавен като застраховано лице по риска „Трудова злополука“. Ищците аргументират, че ответникът не е изпълнил нормативните си задължения, в частност разпоредбите на ЗЗБУТ, Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука, приета с ПМС № 24 от 06.02.2006 г., както и тези по колективния трудов договор. Цитират чл. 70, ал. 2 от КТД, който предвиждал, че „Застрахователната сума по застраховката Трудова злополука не може да бъде по-малка от 8-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител за 12-те месеца, предхождащи момента на сключване на застрахователния договор.“ Сочат, че изчислената към 31.01.2021 г. застрахователна сума възлиза на 215 792,64 лв. Твърдят, че с влязло в сила решение на РС В., ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди – на ищцата А. Т. 40 000 лв., а на ищцата Л. Т. 50 000 лв. Аргументират, че в случая претендират разликата междузастрахователна сума, която е следвало да получат, в случай че за наследодателя им беше сключена застраховка, и обезщетението за неимуществени вреди, което са получили с оглед посоченото по-горе съдебно решение. Позовават се на чл. 71, ал. 1 от КТД, съгласно който при летален изход, работодателят следва да изплати на наследниците еднократна помощ в размер на 20 000 лв., която сума също претендират. Претендират и мораторна лихва. При тези твърдения молят съда да уважи предявените искове. Претендират разноски.

С уточняваща молба с вх. № 59183/22.02.2024 г. /л.69/ ищците са посочили, че претендират сумите в условията на разделна отговорност, в частност ищцата А. С. Т. претендира 72 896,32 лв. главница и 23 959,35 лв. мораторна лихва от която след изпълнение на указанията е посочено, че се разделя на сумите 20 672.59лв върху главницата от 62 896.32лв. и мораторна лихва в размер на 3 286.77 върху главницата от 10 000лв. за периода от 09.02.2021г. (деня на настъпване на трудовата злополука) до 01,02.2024г.(датата на депозиране на исковата молба в СРС) по отношение, и на двете главници;, ищцата Л. Л. Т. претендира също 72 896,32 лв. главница и 23 959,35 лв. мораторна лихва от която след изпълнение на указанията е посочено, че се разделя на сумите 20 672.59лв върху главницата от 62 896.32лв. и мораторна лихва в размер на 3 286.77 върху главницата от 10 000лв. за периода от 09.02.2021г. (деня на настъпване на трудовата злополука) до 01,02.2024г.(датата на депозиране на исковата молба в СРС) по отношение, и на двете главници;.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът оспорва пасивната си процесуална легитимация и развива подробни съображения в насока, че доколкото е изплатил обезщетение за неимуществени вреди на ищците, вследствие настъпилата трудова злополука на техния наследодател, то искът следва да се предяви срещу застрахователя, който отговарял в рамките на застрахователната сума. Сочи, че с решение, постановено по гр.д. 13736/2021 г. по описа на РС В., съдът приел, че наследодателят на ищците е пренебрегнал основни правила за безопасност при работа с електрически уредби и действията му се характеризирали като груба небрежност. Твърди, че съгласно ОУ на застрахователния договор, при проявена груба небрежност от страна на работника, не се изплащало застрахователно обезщетение, поради което счита и че не дължи процесните суми. Поради аналогични съображения счита, че не дължи и претенцията на ищците, представляваща еднократна помощ съгласно КТД, като сочи, че в чл. 71, ал. 3 КТД е предвидено помощите да не се изплащат, ако събитието е настъпило в резултат на виновно поведение от страна на пострадалия. Оспорва наследодателят на ищците да не е бил включен в списъка на застрахованите лица и сочи, че за да попадне едно лице в обхвата на 2 застраховката е необходимо същият да е в трудови правоотношения с „Е.С.О.“ ЕАД и длъжността, която заема да е определена от работодателя след консултации със службата по трудова медицина и с комитета по условия на труд в дружеството като такава, предполагаща завишен риск от трудова злополука. Твърди, че посочените условия са били налице по отношение наследодателя на ищците към момента на настъпване на злополуката. Излага, че сключеният застрахователен договор, няма за предмет застраховане на конкретни лица и твърди, че броя на застрахованите служители, общата месечна брутна заплата и общата застрахователна сума на служителите, подлежащи на застраховане, са посочени единствени индикативно в Таблица 1 към Техническите спецификации. На последно място сочи, че С.

Т., е попадал сред кръга от подлежащи на застраховане лица към момента на сключване на договора, като заеманата от него длъжност била взета предвид при определяне на индикативния брой на застрахованите лице – 3289 на брой, като С. Т. фигурирал на ред 1894 от списъка, представенпри сключване на договора със ЗЕАД „Б.В.И.Г.“АД. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С уточняваща молба с вх. № 322136/11.10.2024 г. ищците са посочили, че претендираната от тях сума в размер на 125 792,64 лв. (или по 62 896,32 лв. за всяка), представляваща разлика между дължима застрахователна сума в размер на 215 792,64 лв. по задължителна застраховка „Трудова злополука“ и получено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000,00 лв., е за имуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от неизпълнението на задължението на ответника по чл. 70 КТД и Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука, приета с ПМС № 24 от 06.02.2006 г. Досежно претенцията в общ размер на 20 000,00 лв., са посочили, че същата се основава на чл. 71, ал. 1 от КТД и представлява еднократна помощ при настъпила смърт. Посочили са, че правният им интерес от предявяване на иска срещу настоящия ответник, произтича от обстоятелството, че към момента на настъпване на злополуката, наследодателят им не е бил включен в списъка на застрахованите лица.

Ответникът е взел становище по уточняващата молба на ищците с вх. № 322136/11.10.2024 г., като отново е развил съображения за недопустимост на иска при твърдения, че неговата отговорност е вече реализирана. Оспорил е отново и дължимостта на претенцията в размер на 20 000 лв. поради съображения аналогични на тези изложени в отговора на исковата молба.

По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ АД. В писмен отговор-становище третото лице-помагач дава становище за неоснователност на предявените искове. Заявява, че доколкото наследодателят на ищците не е бил включен в списъка със застрахованите от ответното дружество лица, за дружествотозастраховател не е било възникнало задължение да изплати застрахователно обезщетение в посочените размери. На самостоятелно основание заявява, че на наследниците на почиталия С. Т. не следва да се изплати обезщетение, доколкото в влязло в сила решение е прието, че е налице груба небрежност при настъпване на трудовата злополука, което по естеството си представлява основание за неплащане на застрахователо обезщетение Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Обявени за безспорни и ненуждаещи от доказване по делото са следните обстоятелства: че ищците са наследници по закон на С.А. Т., полагал труд при ответното дружество и починал на 21.03.2021 г., вследствие на трудова злополука, настъпила на 09.02.2021 г., която с влязло в сила Разпореждане № 5104-03-63 от 28.04.2021 г. на ТП на НОИ гр. В., е призната за такава; че полаганата от наследодателя им длъжност е била с висок риск от трудова злополука, поради което работодателят е бил задължен да сключи застраховка за своя сметка за риска „трудова злополука“; че по отношение на наследодателя им, към момента на настъпване на трудовата злополука, е действал КТД, страна по който е бил и настоящият ответник, част от съдържанието на който е клауза, предвиждаща, че „Застрахователната сума по застраховката Трудова злополука не може да бъде по-малка от 8кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител 3 за 12-те месеца, предхождащи момента на сключване на застрахователния договор.“, в това число и че към 31.01.2021 г. застрахователна сума възлиза на 215 792,64 лв.; че част от съдържанието на КТД е и клауза, която предвижда изплащане на еднократна помощ в размер на 20 000 лв. при настъпила смърт, вследствие трудова злополука; че с решение, постановено по гр.д. 13736/2021 г. по описа на РС В. ответникът е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди – на ищцата А. Т. 40 000 лв., а на ищцата Л. Т. 50 000 лв, както и обявеното в съдебно заседание обстоятелство, че е налице съпричиняване от пострадалия наследодател на ищците С. Т. за настъпване на трудовата злополука, поради груба небрежност, което е възприето в решение по гр.дело 13736/2021г. по описа на РС-В..