Решение № 11173 от 11.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11173 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20241110151559 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД срещу К. Г. К. и Д. К. К., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца солидарно задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с абон. № 238284, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62816/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 749.23 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2020 г. до м. 06.2021 г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до окончателното плащане; 182.04 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 30.10.2023 г.; 4.76 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 05.2021 г. до м. 06.2021 г., ведно със законната лихва от 15.11.2023 г. до окончателното плащане; 1.17 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 30.10.2023 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил през процесния период топлинна енергия за имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена. Излага, че ответниците са изпаднали в забава. Твърди, че дяловото разпределение в сградата, където се намира имотът, е извършвано от „*********“ ООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. Г. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.

1

В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба от ответницата Д. К.

К..

Третото лице – помагач на страната на ищеца „*********“ ООД не изразява становище по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 62816/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката на чл. 415, ал.

1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност, изискуемост на вземането. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.

По правило източник на договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал.

1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

В случая от неоспорения от ответниците Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че К. Г. К. е придобил собствеността върху процесния имот на 01.03.1989 г., а от Акт за граждански брак № 157/16.04.1989 г. е видно, че той е сключил брак с Д. К. К. след това – на 16.04.1989 г., от което следва, че имотът е придобит от ответника К. в индивидуална собственост. Този извод не се променя от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 94, рег. № 14652, дело № 1276/2021 г. по описа на нотариус ************, с рег. № 039, с район на действие СРС, с който двамата ответници са продали имота на 16.06.2021 г. на трети лица, щом по делото липсват доказателства ответницата К. да е придобила 2 собственост върху имота. При тези факти съдът намира, че само ответникът К. в качеството си на единствен собственик на процесния имот е материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в него през исковия период.

Предвид изложеното съдът приема, че между „***********“ ЕАД и ответникът К. е възникнало и съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с абон. № 238284. Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото не се доказа възникването и съществуването през исковия период на договорно правоотношение между ищеца и ответницата К., поради което всички предявени срещу нея искове са неоснователни.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в имота на ответника К. в обем, съответстващ на претендираната цена, са представени съобщения към фактури от ищеца и писмени доказателства от третото лице – помагач и е прието заключение на съдебно-техническата експертиза.

От заключението на вещото лице Л., което съдът кредитира като обективно, компетентно, обосновано и корелиращо с представените от третото лице – помагач писмени доказателства и със съобщенията към фактури, се изяснява следното: За процесния период редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата.

Топломерите в абонатната станция през исковия период са били изправни, тъй като са преминали проверки, приключили със заключение за съответствие. За исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на процесния имот е определяна по отчетените показания на индивидуалните разпределители на разход за отопление и при служебно определяне на ползваната топлинна енергия от 1 бр. щранг лира въз основа на максимален специфичен разход на сградата. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е определена по отчетените показания на индивидуалните водомери за топла вода в имота. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е определяна по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Всички изчисления са правилно извършени.

Вещото лице Л. счита, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Следователно в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот. Ответникът К. дължи цената на реално потребената топлинна енергия в неговия имот през исковия период, поради което при определянето й следва да се вземат предвид 3 стойностите, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е отчетено именно реално доставеното количество топлинна енергия през периода, чиято стойност възлиза на сумата от 1 128.44 лв., т.е. надвишава размера на претендираната от ищеца главница.

По възражението на ответника К. за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Според чл. 33, ал. 1 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.

Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

С оглед датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.11.2023 г., погасени по давност са вземанията за цената на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 15.11.2020 г., т.е. тези за периода от м. 05.2020 г. до м. 08.2020 г. включително. Срокът за плащане на задължението за м. 09.2020 г. е бил до 14.11.2020 г. включително, респ. давностният срок за него е започнал да тече на 15.11.2020 г. и е прекъснат с подаденото на 15.11.2023 г. заявление.

Дължимата цена на доставената топлинна енергия за периода, за който не е изтекла погасителната давност – от м. 09.2020 г. до м. 06.2021 г., се установява от заключението на съдебно – техническата експертиза и възлиза на сумата от 1 089.26 лв., която надхвърля претендирания размер на тази главница.

Предвид изложеното искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да бъде уважен срещу ответника К. в пълен размер, но за периода от м. 09.2020 г. до м. 06.2021 г., като върху главницата той дължи и законната лихва, считано от 15.11.2023 г. до окончателното плащане, респ. искът за цената на топлинната енергия срещу този ответник подлежи на отхвърляне за периода от м. 05.2020 г. до м. 08.2020 г., който е обхванат от погасителната давност.

Основателността на иска за мораторна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му.

В случая е установено наличието на главен дълг на ответника К. в размер на 749.23 лв. за част от исковия период.

Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е 4 определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Именно тази разпоредба следва да намери приложение в случая предвид клаузите в приложимите общи условия. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-дневен срок. Предвид изложеното изпадането в забава в случая не е обвързано с получаването на покана. Началото на забавата е 15.09.2021 г. по отношение на главницата за периода от м. 09.2020 г. до м.