Определение № 870 от 16.12.2025, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1544/2025
- Вид
- Определение № 870
- Подписан
- 16.12.2025
- В сила
- 23.01.2026
- Състав
- Пламена Колева Недялкова
Цитирани разпоредби
- чл.21 т.2 · Закон за правната помощ
- чл.23 · Закон за правната помощ
- чл.23 ал.2 · Закон за правната помощ
- чл. 25 ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.144 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.144 ал.3 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 4, предл.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.94 ал.1 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 870 гр. Шумен, 16.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламена К. Недялкова като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Наказателно дело от общ характер № 20253630201544 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, предл.2 от НПК.
Делото е образувано по внесено споразумение между ШРП и Д. М. М., ЕГН ********** за извършени престъпления по чл.144 ал.1 от НК и чл.144 ал.3 т.1 от НК.
В досъдебното производство и пред първа инстанция е взел участие адв.Х. С. от ШАК, назначен за служебен защитник на обвиняемия М.. С решение № ШМ – 400 – 26859 от 29.10.2025 г. на НБПП гр.София на адв. С. е определено възнаграждение в размер на 980 лева. Копие от решението е изпратено и заведено в ШРС на 04.12.2025 г. с искане за присъждане на разноските за изплатеното адвокатско възнаграждение.
Депозираното до ШРС искане е процесуално допустимо, а разгледано по същество и основателно. Съгласно ТР №4/2010 год. на ВКС по тълкувателно дело №4/2009 год. на ОСНК, подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.
Съгласно чл.23 от ЗПП, в редакцията й след изменението с ДВ бр. 102 от 2022г., системата за правна помощ по чл.21 т.2 от ЗПП /процесуално представителство/ обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство.
Обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това като в тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ, съгласно ал.2 на чл.23 от ЗПП.
Според разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗПП, в редакцията й след изменението с ДВ 1 бр. 102 от 2022г., в случаите по чл.21 т.2 от ЗПП /процесуално представителство/ решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, по молба на заинтересованото лице, или по силата на закона, като на лицето се разяснява писмено с декларация по образец, утвърден от НБПП, че в случай на осъдително решение или присъда лицето дължи възстановяване на разноските за правна помощ, освен в случаите по чл.23 ал.2 от ЗПП, а именно когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.
В конкретният случай на осъденото лице е назначен служебен защитник на основание чл.94 ал.1 т.6 от НПК, поради обстоятелството, че по отношение на обвиняемия е било направено искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Касае се за случай, при който по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, не попада в хипотезата на чл.23 ал.2 от ЗПП, поради което лицето дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.
По отношение на обвиняемия с определение от 30.07.2025г. е одобрено споразумение. Обстоятелството, че разноските за адвокатско възнаграждение са определени в един по-късен момент, а именно след приключване на съдебното производство по делото се налага съдът да се произнесе с допълнително определение в горния смисъл.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.306, ал.1, т.4, предл. второ от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН ********** да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – София направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 980 /деветстотин и осемдесет/ лева /501.06 евро/ и 5 лева в полза на Районен съд гр.Шумен за издаване на изпълнителен лист.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест по реда на глава XXII пред ШОС в 7-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Копие от определението да се изпрати на осъденото лице и на ШРП.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
2