Решение № 414 от 03.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000501427 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение №9 от 04.03.2022г., постановено по гр.д. №99/2020г.

Окръжен съд-Враца е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на Н. А. К. сумата 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра С. Т. С., загинала в резултат от ПТП, настъпило на 20.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от 19.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в останалата част като неоснователен и недоказан. С решението ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 1 000лв., както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 250лв. С решението ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н. Н. Д. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 536лв. с включен ДДС. С решението Н. А. К. е осъдена да заплати на ЗАД „Армеец“ АД разноски по компенсация в размер на 1 037лв.

Срещу решението в осъдителните му части е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство - ЗАД „Армеец“ АД с възражения з а неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

1

Релевира се оплакване, че ищцата Н. А. К. не е активно материалноправно легитимирана да търси и получи от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра. В жалбата се поддържа, че в постановеното решение са посочени и обсъдени принципните положения, легитимиращи сестра да претендира обезщетение от смъртта на своята сестра, но съдът неправилно е приел, че в конкретния случай е налице изключение от правилото, че са били налице отношения, надхвърлящи по близост обичайно близките и традиционни за българското семейство отношения между сестри.

На следващо място, се поддържа, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че между ищцата Н. К. и пострадалата С. С. приживе е била установена типична за съответната родствена връзка близост в отношенията, като в случая не е доказано „изключение“, каквото е предвидено като основание за търсене и получаване на обезщетение за неимуществени вреди от разширения кръг лица, очертан с Тълкувателно решение № 1 от 2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Прави се оплакване, че от страна на ищцата не е доказано, при условията на пълно и главно доказване, наличието, вида и степента на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от нея болки и страдания в резултат смъртта на нейната сестра С. С.. В жалбата се релевира довод, че в заключението по изготвената съдебно-психологична експертиза вещото лице не е направило разграничение между търпените от страна на ищцата неимуществени вреди, свързани с претърпените тежки травматични увреди, обездвижване, промяна на мястото и начина на живот и неимуществените вреди, породени от загубата на нейната сестра С. С., и загубата на нейната братовчедка. Поради изложените съображения, жалбоподателят счита, че доколкото вредите, които се твърди да се търпят от ищцата, като последица от смъртта на нейната сестра С. С., не са установени по категоричен начин, не са отграничени от болките и страданията, които ищцата търпи в резултат на тежките травматични увреди, които самата тя е претърпяла в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие (и за които вече е обезщетена), исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана. На следващо място, се релевира възражение, че дори да се приеме, че в случая е налице основание да се направи изключение и да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Н. К. за претърпени от нея болки и страдания в резултат смъртта на нейната сестра С.

С., то същото не следва да надвишава размера от 5 000 лв., съгласно 2 разпоредбата на чл. 493а, ал. 4, ал.2 от Кодекса за застраховането, § 96 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на КЗ, обн. ДВ, бр. 101 от 07.12.2018 г. до влизането в сила на Наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2. Поддържа се твърдение, че не е налице противоречие на § 96 ПЗРЗИДКЗ с чл. 9, ал.1, б. „а“ от Директива 2009/103/ЕО. Релевира се възражение, че незаконосъобразно първостепенният съд е присъдил законна лихва, без да вземе предвид текста на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. В жалбата се поддържа, че жалбоподателят, който е частноправен субект, не дължи законна лихва за периода 13.03.2020г. - 08.04.2020 г. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните му части и да присъди сторените разноски по делото в първоинстанционното и въззивно производства.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата в първоинстанционното производство – Н. А. К., чрез пълномощника й, с който се поддържа неоснователност на жалбата. В жалбата се сочи, че по делото е установено пълно и главно, че ищцата е активно материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра, тъй като претърпените болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Прави се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендират се направените по делото разноски.

В о.с.з. пред въззивния състав жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Въззиваемата, чрез пълномощника си, оспорва жалбата и поддържа отговора.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството пред ОС-Враца е образувано по предявен иск с правно 3 основание чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени противоправно при пътно-транспортно произшествие от водач на лек автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована по този риск в ответното застрахователно дружество. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че по делото е установена материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди като последица от смъртта на своята сестра. В решението е прието, че между ищцата и починалата й сестра е съществувала особено здрава и дълбока емоционална връзка и привързаността между тях е била толкова силна, че внезапната смърт на по-голямата сестра е причинила на ищцата болки и страдания, надхвърляща по интензитет и продължителност нормално присъщите. Посочил е, че от събраните по делото доказателства и в частност - заключението на повторната САТЕ, възражението на ответника по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, е основателно, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗДвП тя е пътувала без поставен предпазен колан. Определил е приносът на 50%, поради което е редуцирал следващото се на ищцата обезщетение от 50 000 лв. на 25 000лв., за която сума е уважил претенцията, а в останалата част е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Приел е за неоснователно и другото възражение на ответника, основаващо се на §96, ал.1 ПЗРЗИДКЗ, предвиждащ лимит на обезщетенията за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 КЗ в размер на 5 000лв., като е посочил, че тази разпоредба не следва да намери приложение, тъй като противоречи на основни разпоредби, уреждащи общите правила на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и въвежда недопустимо подлимитиране на отговорността на застрахователя. Допълнил е, че тази разпоредба противоречи и на общностното право на ЕС и конкретно на Директива 2009/103/ЕО и Директива 2012/29/ЕС. С решението в обжалваната част върху сумата от 25 000лв. първостепенният съд е присъдил и законна лихва, считано от 19.03.2019г. до окончателното плащане.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.

Решението като необжалвано е влязло в сила в отхвърлителната част за 4 разликата над 25 000 лв. до претендираните 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2019г. до окончателното плащане.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първостепенния съд както относно правилно установените факти, въз основа на събраните по делото доказателства, така и досежно привеждането на същите към приложимите правни норми. Ето защо и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба въззивният състав намира следното:

По делото е безспорно установено, предвид наличието на влязла в сила присъда за процесното деяние и разпоредбата на чл.300 от ГПК, че виновен за процесното ПТП, настъпило на 20.07.2016г., около 16:25 часа на Главен път Е-79, на пътен възел „Враца-Мездра-София“, е водачът Л. К .В., който при управление на МПС - товарен автомобил „Форд-Транзит“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение - чл.38, ал.3 ЗДвП, чл. 63, ал.3 ППЗДвП. Не се спори, че гражданската отговорност на водача е застрахована със застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 06.04.2016г. до 05.04.2017г. при ответното застрахователно дружество.

Първият спорен въпрос е за наличието на активна материалноправна легитимация на ищцата по предявения иск в качеството й на сестра на пострадалото от ПТП лице. За преценка основателността на възражението, изходящо от ответното застрахователно дружество, съдът изхожда от разрешението, дадено в решението на ОСГТНК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., съгласно което „материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.

ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му 5 вреди. За целта е необходимо от доказателствата по делото да може да се направи несъмнен извод, че ищецът е провел пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Тъй като според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, когато бъде установено, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия“.

Разпечатката съдържа 28 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cde403c7-4f25-408f-b367-f74bcfb3e54f