Протокол № 1602 от 24.09.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 844/2025
- Вид
- Протокол № 1602
- Подписан
- 24.09.2025
- В сила
- 24.09.2025
- Състав
- Ненка Цветанкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.153 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 290 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 1602 гр. Пазарджик, 24.09.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ненка Цветанкова при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело № 20255220100844 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищцата А. Х. М., редовно призована чрез процесуалния си представител адв. И. П., се явява лично и се представлява от адв. П. от АК-П - надлежно упълномощен с пълномощно приложено към исковата молба.
Ответникът С. Д. Д., редовно призован чрез процесуалния си представител адв. Ч. Ч., не се явява лично. За него се явява адв. Ч. от АКПазарджик – надлежно упълномощен с ОИМ.
АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Ч.: Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основА.е чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.
АДВ. П.: Поддържам исковата молба, уважаема госпожо председател.
На този етап нямаме допълнения към исковата молба. Водим допуснатия свидетел. Поддържаме доказателственото искане за изискване на преписката от РУ МВР В. Уточнявам, че коректната година на преписката е 2024 г., номерът е същият, който сме цитирали в исковата молба, а годината е 2024-та.
АДВ. Ч.: Поддържам подадения писмен отговор. Водим само един от свидетелите. Допуснали са ни двама, но желаем да се разпита само единият.
СЪДЪТ приканва стрА.те към спогодба.
1
АДВ. П.: На този етап нямаме възможност за постигане на спогодба.
АДВ. Ч.: Нямаме възможност за постигане на спогодба.
Спогодба не се постигна.
СЪДЪТ на основА.е чл. 146, ал. 1 от ГПК пристъпи към излагане на ДОКЛАДА си по делото, в следния смисъл:
Предявена е искова молба от ищцата А. Х. М., с ЕГН:********** с адрес: гр. **, чрез адв. И. П. П., с адрес в гр. **, против ответника С. Д. Д., с адрес: гр**1, с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата вследствие на извършен деликт от него, изразяващ се в счупване на входната врата на имота й, обезщетение за имуществени вреди в размер на 313 лв.
В исковата молба се твърди, че на 30.12.2024 г. синът на ищцата И. м пристигал със семейство си на гости в къщата, на която е собственик ищцата в гр. В, находяща се на ул. **, както и че И. паркирал личния си автомобил марка, „* с peг. номер ** на свободно място на улицата, след което със семейството влезли в къщата. Сочи, че сред семейството била и внучката й, която била на три години. Твърди, че часове по-късно, вечерта в 21:08 часа, те чули трясък, и майка й, която била на 92 години станала, защото се стреснала от силния шум. На камерите се виждало как ответникът счупил стрА.чното огледало на колата на И.. Твърди, че ответникът псувал, заплашвал и ритал, както и, че като бил ритнал, ответникът С. изкъртил и счупил заключената входна врата на имота на ищцата, непровокиран от никой. Посочва, че след това И. и жена му излезли на терасата, за да ги попит какво се случва, а ответникът С и брат му започнали да канят И. да слезе и да го заплашват със саморазправа. Твърди, че И. извикал оргА.те на реда, тъй като ответникът и брат му според ищцата били неадекватни и много агресивни. Сочи, че затова синът й се обадил на телефон 112 и извикал оргА.те на МВР. Твърди, че всичко това било възмутително понеже у тях, по това време, освен майка й, за която сочи, че била жена на 92 години, била и дъщеричката на И. и нейна внучка, на 3 години. Когато служителите на МВР дошли двамата братя С и В продължили да се държат агресивно и арогантно, отправяйки заплахи към И. и цялото им семейството, без да се притесняват от присъствието на полицаите. Твърди, че започнала саморазправа между двамата братя и полицаите, което наложило полицейските служители да употребят сила и помощни средва и да ги задържат. След това заплахите за бъдеща саморазправа към И. продължили. Твърди, че всичко това е било заснето на камери, които И. бил предоставил по полицейска преписка. Заплахите и обидите, които били отправили към И. са следните - С. Д. „Недей много да знаеш, мишка!“, „Наркоман“, В Д. „Ти с наркоман човек разбирал ли си се“ „Ей язък, че имаш деца!“ „Наркоман и НаркомА.“ „Да те еба в педераста“,а от 2 баща им Д Д. „Хаир да не видиш бе, копеле“, „Баща си не знаеш кой е“. Тези обиди били отправени пред повече от три лица - полицейски служители, пред майката на ищцата и жената на И., като твърди, че най-вероятно са били чути от други съседи, намиращи се в околните жилища.
Посочва, че вследствие на тези, установени от надлежни оргА., неправомерни действия вратата на имота й била счупена. Поради това били налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно неправомерно виновно поведение на ответника, вреда, изразяващи се в счупване на входната врата на имота на ищцата и повреждане на бравата и други елементи от нея. Тези вреди били в пряка причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на ответника, както и било налице виновно извършване на деликта от негова страна. Вследствие деликта ищцата била претърпяла имуществени вреди, счупена входна врата на имота й от ответника С. Д., чиято поправка била остойностена в размер на 313 лева съгласно дадена й оферта от фирма „Сарафов Хранкомплект“ ООД.
Сочи доказателства.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Ч. Ч. – от Адвокатска колегия-Пазарджик, с адрес за призоваване гр. Пазарджик, ул. „И.
Вазов” № 18, ет. 2, в качеството на пълномощник на ответника С. Д. Д., с който заявява, че оспорва изцяло предявения иск, както по основА.е, така и по размер, както и че счита същия за неоснователен, като излага съображения в следния смисъл:
Оспорват се обстоятелствата, изложени в исковата молба, като се твърди, че ответникът не бил извършвал, каквито и да било противоправни действия спрямо ищцата и нейната собственост. Описаната от ищцата фактическа обстановка не отговаряла на обективната истина. Оспорва ответникът да е унищожавал или повреждал визираната в исковата молба врата, собственост на ищцата и в тази връзка оспорва и по същество представената от ищцата по делото оферта от 08.01.2025г., изготвена от управител на „Сарафов Хранкомплект“ООД.
ФормулирА. са доказателствени искА.я.
Правна квалификация:
РС Пазарджик е сезиран осъдителен иск с правно основА.е чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от ответника.
Доказателствени искА.я:
По доказателствените искА.я на стрА.те предходният съдебен състав, 3 разглеждащ делото, се е произнесъл с Определение № 1502/12.05.2025 г., което настоящият състав счита, че не следва да бъде ревизирано.
Доказателствена тежест:
На основА.е чл.146, ал.1, т.5, вр. ал.2 ГПК съдът следва да укаже на стрА.те, че съгласно чл.153 и чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искА.я или възражения, както и връзките между тези факти.
За основателността на иска в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, причинено от ответника: наличие на противоправно деяние /действие или бездействие/ на ответника, причинените имуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите, размера на имуществените вреди. Вината се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже наличието на правоизключващи и правопогасяващи вземането факти.
Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
АДВ. Ч.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
С оглед изявлението на стрА.те, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА изготвения в днешното съдебно заседА.е доклад за окончателен по делото по делото.
СТРА.ТЕ /ПООТДЕЛНО/: Да се приемат представените преписи на писмени документи с исковата молба, като писмени доказателства по делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото представените с исковата молба писмени доказателства.
АДВ. П.: Да пристъпим към разпит на свидетелите.
АДВ. Ч.: Да пристъпим към разпит на свидетелите. На по-късен етап ще взема становище по заличаване на втория допуснат свидетел.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
4
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ ДОПУСНАТ ПО
ИСКАНЕ НА ИЩЦОВАТА СТРАНА, КАКТО СЛЕДВА:
И. Д. м: - роден на ** г. в гр. П, живущ в гр. **, българин, български граждА.н, неженен, неосъждан, ищцата е моя майка.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да откаже да дава свидетелски показА.я.