Решение № 6972 от 16.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6972 гр. София, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110153093 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Д. М. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 1 865,06 лева (953,59 евро) – главница, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2023 г. до м.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.11.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 259,95 лева (139,91 евро), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода от 15.01.2024 г. до 29.10.2025 г.; сумата от 73,46 лева (37,56 евро), представляваща стойността на услугата дялово разпределение на имота, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Дианабад“, блок № 31, вх. 2, ет. 8, ап. 47, за периода от м.011.2023 г. до м.04.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.11.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата 10,24 лева (5,24 2 евро) – мораторна лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2024 г. до 29.10.2025 г.

Ищецът извежда съдебно предявените си материални права при твърденията, че ответникът бил клиент на топлинна енергия за битови нужди, като собственик на жилище в сграда – етажна собственост – топлоснабден имот, присъединен към абонатна станция.

Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката за периода м.011.2023 г. до м.04.2025 г., като ответникът използвал 1 същата за процесния период. Твърди, че не е заплатена дължимата цена за доставена топлинна енергия, както и услугата дялово разпределение за посоченият период, ведно с обезщетения за забава. При тези съображения, намира исковете си за доказани, както по основание, така и по размер и в този смисъл моли същите да бъдат в цялост уважени.

Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който признава претенциите на ищеца, като сочи, че страните са сключили споразумение, с което е уговорено как ще става плащането по разсрочен път. Претендира разноски за юрисконсулт в минимален размер.

Третото лице – помагач на страната на ищеца не взема отношение по предявените искове.

В откритото съдебно заседание, проведено на 09.04.2026 г. съдът е задължил ищеца да посочи дали и, ако да, кои от претендираните вноски на разсрочено плащане, падежирали до момента на приключване на устните състезания пред СРС /а именно 09.04.2026 г./ са платени от страна на ищеца. Видно от вписаното в съдебния протокол от проведеното открито съдебно заседание, ищецът е заявил, че ответникът е заплатил до момента първите три вноски, дължими по споразумението, в това число третата вноска, дължима към 21.03.2026 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, 2 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал.

1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот – обект с абонатен № 177200, представляващ апартамент № 47, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 31, вх. 2, ет. 8.

По делото е представено споразумение от 21.02.2026 г., сключено между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, от една страна – като ищец, и Д. Д. М., от друга – като ответник. Споразумението е сключено на основание чл. 365 от ЗЗД, като страните са се споразумели, че ответникът дължи на ищеца общо сумата 1 216,96 евро, включваща 991,15 евро – главница, 138,15 евро – лихва за забава върху главницата за периода от 15.01.2024 г. до 29.10.2025 г., 17,33 евро – лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на подписване на процесното споразумение – 21.02.2026 г. и 70,32 евро – съдебни разноски, извършени от ищеца.

Съгласно чл. 365, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, с договора 3 за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. В приложение на правилото по чл. 175 от ГПК, съдът приема, че на практика спорни по делото факти и обстоятелства не съществуват с изключение на факта дали и какви суми са дължими към настоящия момент, т.е. към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд.

По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска.

Доколкото в съдебния протокол по делото от 09.04.2026 г. ищецът е признал, че към датата на приключване на устните състезания пред СРС непогасени вноски от ответната страна на практика няма, тъй като е направено плащане на всички дължими до момента вноски, т.е. до момента са погасени първата авансова вноска при подписване на договора, както и втората (платима към 21.02.2026 г.) и третата вноска (платима към 21.03.2026 г.), съдът приема, че исковите претенции насочени към ответника в настоящото производство са неоснователни. Следващата четвърта вноска е платима чак към 21.04.2026 г., но тази дата е последваща датата на приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция и не може да бъде взета предвид, тъй като на практика тя е недължима към релевантния за преценка момент по делото.

Следва да се отбележи, че съдебният протокол се ползва с материалната доказателствена сила, която е свързана със съдържанието на документа.

Законът в чл.

179

ГПК предоставя такава сила единствено за официалните свидетелстващи документи – тези, които удостоверяват определени правнорелевантни факти. Доколкото съдебният протокол, съставен по установения в закона ред и форма, е именно такъв официален документ, съдът приема, че описаните в него факти отговарят на обективната истина и в приложение на правилото по чл. 175 ГПК, приема, че ответната страна е погасила всички падежирали до момента вноски, така както са описани в Споразумението от 21.02.2026 г., сключено между страните.

В обобщение на всичко по-горе съдът намира, че исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. С оглед неоснователността на главните искове, акцесорните искове също следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно чл. 13 от същия закон.

По разноските: