Решение № 3268 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3268 гр. ......., 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110147720 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

20.02.2026 г., гр........

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №47720 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. I ЗЗД, вр. чл.150, вр. чл.139 ЗЕ и по чл.86 ЗЗД.

1

Образувано е по искова молба, изпратена по подсъдност от РС- гр.Елин Пелин, подадена от ........, ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр....... представлявано от П. П. и М. Ц. – Изп. директори, срещу О. Т. Б., във връзка с указания по реда на чл.415, ал. 1, т.1 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на суми за доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за обект, в гр.........., аб. №....., за следните суми: сума от 1 314,68 лв., представляваща задължение за доставена ТЕ, за отчетен период: 01.05.2021г.- 30.04.2023г., сума от 120,77 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2022г.- 08.08.2024г., сума от 9,04 лв., представляваща цена за дялово разпределение, за периода: 01.01.2023г.- 30.04.2021г. и сума от 1,22 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.10.2021г.- 08.08.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №1398/2024г. на РС- гр.Елин Пелин, 5 състав. Иска се присъждане на разноски.

В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответника, чрез адв.Р.

М. от САК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и да е била доставяна ТЕ до имота.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноски.

Като трето лице помагач на страната по искане на ищеца е конституирана фирмата за дялово разпределение, /ФДР/, „......., което представя 2 бр. индивидуални изравнителни справки за използвана ТЕ на името на ответника и 2 бр. формуляри за отчет, подписани от абоната.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за частично основателни. Съображенията за това са следните:

По реда на чл.192 от ГПК е изискан от СО, р-н „Красна поляна“ Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.01.1988г. сключен между Председателя на ИК на Димитровски РНС от една страна и от друга страна О. Т. Б. и П. Я. Б., с предмет: прехвърляне правото на собственост върху ап.........

Приложени към исковата молба са преписи на 2 бр. общи фактури, издадени на името на ответника, както и протокол от 15.10.2012г. на ОС на ЕС за избор на ФДР, неподписан от отв. страна.

Съгласно заключение по СТЕ, в имота не са налице радиатори с уреди за отчет, като е начислена ТЕ за отопление за щранг- лира в банята с мощност от 450 W, на база на проектни данни, като уред, без възможност за монтиране на индивидуален разпределител на ТЕ. ТЕ за БГВ е начислена по данни на 2 бр. водомери за топла вода, по реален отчет. ТЕ за сградна инсталация е начислена на база пълен отопляем обем от 138 куб.м.

Съгласно заключение по ССч.Е, установяват се плащания по партидата, чрез ел. канал ...., на сума от общо 193,34 лв., които суми са съотнесени за погасяване на задължения, извън предмета на делото. Посочени са стойностите на начислената ТЕ за отопление в имота, както и размера на задължението за забава. В о.с.з. вещото лице уточнява, че прогнозните фактури №......г., със срок на плащане до 15.07.2021г. и №.........г., със срок на плащане до 14.08.2021г., са на стойност от по 34 лв.

Съдът достигна до следните правни изводи:

На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди. В тълкувателната си практика ВКС приема, че изброяването в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ не е изчерпателно. Титулярите на 2 ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабден имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди, при липсата на договорно правоотношение между ищеца и трето лице- ползвател. От изисканото от СО писмено доказателство, се установява основание за възникване на качеството „потребител на ТЕ“ на ответника по делото, който се е явявала задълженото лице на договорно основание по партидата за процесния имот. С оглед на горното отв. О. Б. следва да се приеме за потребител на ТЕ за проц. имот.

От представените по делото доказателства се установява, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена. Съгласно разпоредбата на чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение по реда на чл.139- 148 от ЗЕ и съгласно действащите за процесния период подзаконови нормативни актове, вкл. Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради- етажна собственост, приложение към чл.61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г., като с разпоредба на § 3 й е придадено обратно действие по отношение на отоплителен сезон 2019/2020г. Определянето на размера на месечните задължения на потребителя се извършва по реда на ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. Отчетената от средствата за търговско измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя между отделните имоти на база предоставени от ФДР прогнозни данни въз основа на средния месечен разход между две отчитания. От своя страна ТЕ, отдадена от сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени в съотв. методика математически формули. С Решение №7276/03.07.2023г. по адм.д. №746/2021г. на ВАС, II отд., потвърдено с Решение №1037/10.02.2025г. по адм.д. №85/2024г. на ВАС, 5- членен състав, II кО.ия, е отменена т.

6.1.1 от Методиката, Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от ПЗР на Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. на Министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството ТЕ, отдадена от сградна инсталация и включените в нея компоненти. Прието е, че с разпоредба на т.6.1.1 от Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба №Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020г. незаконосъобразно и в противоречие с разпоредби на ЗЕ са въведени допълнителни критерии за отчитане на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. С оглед на горното не следва да се вземат предвид задълженията за начислена ТЕ за сградна инсталация в имота. Не следва да се възлага в тежест на абоната ТЕ за отопление, отдадена от щранг- лира, изчислена по прогнозни данни, като отоплително тяло без уред, което представлява по същество наказателен отчет. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ. С оглед на горното в тежест на ищеца следва да се възложат задълженията за ТЕ за БГВ, отчетени по 2-та монтирани водомера в имота, съобразно приетите заключения по делото.

С оглед на приетото заключение по ССч.Е и установените плащания по партидата следва да се приеме за основателно направено възражение за изтекла погасителна давност до сумата от общо 68 лв., съобразно горните прогнозни фактури, за периода: м.05-м.06.2021г.

Съгласно ТР №3 от 18.05.2012год. по т.д. №3/2011год. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика вземанията на топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението, са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в случая от изтичането срока за плащане по всяка прогнозна фактура. С оглед на това следва да се уважи исковата 3 претенция до сумата от 468,18 лв., представляваща разликата от сумата от 771,56 лв., приета за дължима за ТЕ за БГВ съобразно заключението по ССч.Е, минус намаляването, извършено с двете общи фактури за периода от общо 42,04 лв., съобразно заключението по ССч.Е, минус заплатеното от ответника от общо 193,34 лв. и минус сбора на стойността на двете горепосочени прогнозни фактури от по 34 лв., явяващи се погасени по давност с оглед датата на съдебно сезиране- 16.08.2024г.

С оглед разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от ОУ на ищеца и предвид установяване по делото, че е начислявана ТЕ по прогнозен дял, като общи фактури са издавани след изтичане на предвидения в ОУ срок за плащане и при липсва на възможност да се приложат ОУ на ищеца следва да се приеме, че приложимост намира разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, в който случай задължението става изискуемо след покана, каквато нее налице, в какъвто смисъл е налице съдебна практика на въззивната инстанция. Досежно задълженията за мораторна лихва в съдебната практика по приложението на чл.18 от ЗЗК ВАС е имал възможност да се произнесе, че начисляването й при неизпълнение върху прогнозни стойности, които не отразяват точния размер на задължението за потребената ел. енергия, може да доведе до кредитиране на продавача. В полза на потребителите не е предвидена възможност за пропорционално възстановяване на размера на заплатените лихви за забава за периодите, в които не се извършва отчитане, ако на края на отчетния период се окаже, че прогнозната сума е по- висока от реално дължимата. По аналогия с правоотношението за доставка на ТЕ, по което се изготвят прогнозни сметки, следва да се приеме, че претендираните мораторни лихви са недължими, в който смисъл е налице съд. практика на въззивната инстанция. При това положение искът за мораторна лихва е изцяло неоснователен

По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена ФДР, поради което не може да се приеме за обоснован извода за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и съотв. възникването на право на регрес спрямо ответника. Не се установява дължимата цена за извършване на услугата по дялово разпределение на ТЕ за имота. Искът за мораторна лихва има акцесорен характер и поради това подлежи също на цялостно отхвърляне.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска заплащане на разноски за заплатени държ. такси в двете производства, депозити за експертизи от общо 550 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца за двете съдебни производства в размер общо на 291,46 лв., като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. Ответникът е сторил разноски за частично заплатен депозит за експертиза от 50 лв. и адв. хонорар по представен договор за правна защита и съдействие от 500 лв. С оглед изхода на спора следва да се присъдят в негова полза разноски от 371,89 лв.