Решение № 2116 от 30.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2116 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

В.ена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100511741 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез процесуален представител юрк. М.К., ищец в първоинстанционното производство срещу решение № 16 783/15.09.2025 г. на СРС, 64 състав, постановено по гр.д. 25 420/2024 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 59 ал.1 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД срещу В. Н. Б. за признаване за установено, че същият дължи сумата от 1 523, 48 лв. – стойност на топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м.04.2022 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, сумата от 347, 49 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 31.10.2020 г. – 10.10.2023 г., сумата от 16, 40 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. – 30.04.2021 г. и лихва в размер на 4, 65 лв. за периода 31.10.2020 г. – 10.10.2023 г., които суми се претендират по отношение на топлоснабден имот – кабинет, находящ се в гр. София, бул. ****, абонатен номер 367937, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В жалбата са наведени възражения, че решението в обжалваната част е неправилно.

1

Заявени са твърдения, че от приетата по делото СТЕ се установявало наличието на два броя радиатори в топлоснабдения имот като за периода, процесен по делото, не бил осигурен достъп от ответника. Била начислена служебна топлинна енергия за БГВ „на брой лица“ – 140 лв. за денонощие.

Твърди се, че въпреки, че между страните няма подписан договор, наредбата за топлоснабдяването била приложима за отчитане на ТЕ, а единствената възможност за установяване на количеството консумирана топлинна енергия е да се приложи Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – ЕС респ. реално доставена топлинна енергия за отопление на имота е определена, съобразно Наредба 16-334 и Наредба Е-РД-04-1 за топлоснабдяването.

Твърди се, че неколкократно въззивникът изпращал покани за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди, но ответникът не приел предложението. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете в тази част да бъдат изцяло уважени. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство В. Н. Б., чрез процесуален представител адв. М.

П.. В същия са наведени твърдения, че СРС е постановил правилно, мотивирано и обосновано решение. Заявено е искане първоинстанционното решение, в неговата обжалвана част, да бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.

Конституираното трето лице помагач на страната на ищеца в първоинстанционното производство „Техем Сървисис“ ЕООД не е заявило становище.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на първоинстанционното производство са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Възникване на правото по чл. 59 от ЗЗД е обусловено от наличието на няколко кумулативни предпоставки, а именно: обогатяване, изразяващо се в настъпване на благоприятна промяна в имуществото на даден правен субект чрез неговото увеличаване или чрез спестяване на разходи, при което се избягва намаляване на 2 имуществото; обедняване на друго лице, изразяващо се в намаляване на имущественото право на друго лице; връзка между обогатяването и обедняването; липса на основание за обогатяването. Следва да се държи сметка и за обстоятелството, че искът по чл. чл. 59 ал.1 от ЗЗД е субсидиарен т.е. обеднялото лице няма друго средство за правна защита.

Разпоредбата на чл. 149 т. 3 от ЗЕ, предвижда продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. В случая ответникът – въззиваема страна има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1 т. 33в от ДР на ЗЕ /пред. т.33а/ , поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ писмена форма.

Страните не са формирали спор, че между тях не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149 ал. 1 т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.59 ал.1 ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В случая това е единствения иск, въз основа на който ищецът - въззивник може да претендира обезщетение за стойността, с която се е обеднил.

При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва облигационно правоотношение, ответникът ако е потребявал топлинна енергия без да заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатявял-получавал е услуга, чиято стойност не е платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна енергия.

В настоящия случай се твърди ответникът – въззиваема страна да е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот – топлоснабден кабинет в режим на етажна собственост, на който той е собственик, видно и от представения нотариален акт № 95, дело 97/2000 г. на нотариус С.М. с рег.

№ 50 и район на действие - СРС.

Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост е многокомпонентно задължение, което включва топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, за битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия за 3 отопление на имотите.

Видно от изслушаната по делото СТЕ, изготвена от вещото лице инж. А.И.Ж., което настоящият състав също кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, както и от представената от третото лице – помагач индивидуална справка за дялово разпределение се установява, че през процесния период поради липса на предоставен достъп на фирмата за ДР за отчет, топлинната енергия за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване е начислена служебно на база. Вещото лице е посочило, че е извършило оглед на имота като същият е топлоснабден като ТЕ за отопление на имот понастоящем не се потребява и липсват достоверни данни за потребена такава енергия през процесния период. Обективиран е и извод, че отчет на водомера за топла вода е невъзможен, поради недостъпност до същия в помещението баня и вкопаване в стената под ъгъл. Само с оглед тези изводи на вещото лице не се установява разместване на имуществени блага и исковете в тяхната обжалвана част се явяват неоснователни, както правилно е преценил и състава на СРС.

За пълнота на мотивите и предвид заявените възражения във въззивната жалба, следва да се посочи, че в разпоредбите на чл. 69 ал. 2 т. 2 пр.4 Наредба 16-334 /отм., но релевантна за част от заявения процесен период/ респ. в чл. 69 ал.2 т.2 пр.5 от последващата Наредба Е-РД-04-1 за топлоснабдяването е предвидено, че изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие, когато не е осигурен достъп за отчитане. Т а з и хипотеза о б ач е касае неизпълнение на договорни задължения на потребителя на топлинна енергия, предвид използваната от законодателя словесна конфигурация – „клиентите“ какъвто ответника – въззиваема страна в случая не се явява по изложените в рамките на решението съображения. При липса на облигационно правоотношение между страните тези разпоредби са неприложими, ответникът би могъл да отговаря за спестените разходи за заплащането й само съобразно реално доставената и отчетена енергия, а не съобразно нормата за потребление, приложима при договорно неизпълнение на клиента. Идентично е положението по отношение на установената в двете Наредби норма за потребление на топлинна енергия за отопление на имота поради неосигурен достъп за отчет, определяна въз основа на максималния специфичен разход. Ето защо, при липсата на доказателства за реална доставка на топлинна енергия, претенцията на ищеца за топлинна енергия и за битово горещо водоснабдяване в процесния имот се явява неоснователна.

Предвид изложеното, исковете за топлинна енергия за отопление на имота и за горещо водоснабдяване, поради недоказана реална доставка и от която именно е възможно ответникът да се е обогатил спестявайки разходи /за ползваната услуга/, то исковете в тази им част се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне. С оглед акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва и предвид неоснователността 4 на главния, същият отново подлежи на отхвърляне.

Неоснователна се явява и претенцията на ищеца - въззивник за заплащане на начислените суми за дялово разпределение. При липсата на сключен между страните писмен договор Общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената на извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват ответника. Освен това не са представени доказателства ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме, че ищецът е обеднял с извършването на този разход. Претенцията за лихва върху тази главница е също неоснователна предвид нейния акцесорен характер.

При липсата на други заявени възражения и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора право на разноски има ответника – въззиваема страна.

Неговият процесуален представител е поискал определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА в депозирания списък по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в нарочната му молба от 11.03.2026 г. В представения договор за правна помощ е посочено изрично, че процесуалното представителство е осъществено по сочения ред, поради което такова следва да се определи. При съобразяване фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия по него, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 150 евро.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 783/15.09.2025 г. на СРС, 64 състав, постановено по гр.д. 25 420/2024 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 422 от ГПК вр. с чл. 59 ал.1 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86 ал.1 от ЗЗД срещу В. Н. Б. за признаване за установено, че същият дължи сумата от 1 523, 48 лв. – стойност на топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м.04.2022 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, сумата от 347, 49 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 31.10.2020 г. – 10.10.2023 г., сумата от 16, 40 лв. – главница за дялово разпределение за периода 01.09.2020 г. – 5