Решение № 2237 от 21.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2237 гр. София, 21.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110218292 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по възражение с характер на жалба от „*****“ ЕООД, ЕИК:

********** представлявано от управителя З. З. Б. срещу Наказателно постановление № 22-2400345/19.11.2024 г., издадено от И. Х. Й. - Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – София, с което на дружество „*****“ ЕООД, на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекс на труда /КТ/ във вр. с чл. 415, ал.

1 от КТ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 500/ хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице, което го атакува с искане за отмяна. Във възражението с характер на жалба от управителя на дружество „*****“ ЕООД З. З. Б. се поддържа, че задължението за представяне на платежни документи било несъразмерно и неотговарящо на действителното финансово състояние на дружеството-жалбоподател. Твърди се, че подобни изисквания създавали административна тежест, която възпрепятствала оперативната дейност на санкционираното юридическо лице. Посочва се, че към момента, в който обжалваният акт бил връчен на представител на дружествотожалбоподател, дължимите възнаграждения са били изплатени. Навежда се, че дружеството-жалбоподател било предприело действия насочени към обезпечаването на паричните му задължения. Обръща се внимание на това, че дружеството-жалбоподател оказало пълно съдействие на контролните органи, предоставяйки им цялата изискуема информация и документи, независимо от утежненото си финансово състояние и намаляване на административния му капацитет. Акцентира се върху това, че не били причинени вреди, тъй като 1 дружеството-жалбоподател било изплатило всички дължими от него суми. В тази връзка се сочи, че наложената имуществена санкция е нецелесъобразна, тъй като не води до защитата на правата на работниците, а единствено допълнително утежнява икономическото състояние на санкционираното юридическо лице. Твърди се, че при издаването на обжалвания акт са били допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в това, че при индивидуализацията на отговорността на дружеството не са били отчетени неговото финансово състояние и това, че задълженията на дружеството са били погасени. В тази връзка се сочи, че допуснатото нарушение обуславяло отмяната на наказателното постановление. Поддържа се, че налагането на дружеството на множество имуществени санкции за неизпълнение на едно и също задължение противоречало на принципа на единство на санкционната политика, водело до непропорционално утежняване на положението на дружеството и създавало двойна административна тежест. Твърди се, че в съдебната практика било прието, че след издаване на предписанието, при навременно изпълнение на задълженията, санкциите могат да бъдат отменени като несъразмерни и излишни. По изложените съображения се иска обжалваното наказателно постановление да бъде отменено и се претендира възстановяване на направените административни разходи ако е приложимо.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество дружеството жалбоподател „*****“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - Директора на Дирекция „Инспекция по труда“София /ДИТ-гр. София/, редовна призована, се представлява от юрисконсулт М. М., която пледира жалбата на дружеството да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Поддържа, че от събрания доказателствен материал безспорно се установява нарушението, вменено в отговорност на дружествотожалбоподател. Твърди, че контролният орган в рамките на своите правомощия е установил нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, изразяващо се в неизпълнено вляло в сила задължително предписание т.5, дадено с протокол за извършване на проверка от 29.07.2024 г. за изплащане на трудовото възнаграждение за месец февруари 2024 г. на работника А. Б.. Навежда доводи, че приложените към жалбата доказателства за наложени на дружеството запори са ирелевантни за настоящото производство, тъй като са били наложени по искане на други работници на дружеството-жалбоподател. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

В периода от 21.06.2024 г. до 29.07.2024 г. компетентни длъжностни лица при Дирекция „Инспекция по труда“ – София извършили проверка на дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД по спазване на трудовото законодателство, в хода на която констатирали множество нарушения, допуснати от дружеството, включително такова по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, изразяващо се в това, че работодателят е начислил, но не е изплатил на 2

А. Г. Б. уговореното трудово възнаграждение за извършената от него работа за месец февруари 2024 г. Поради констатираното нарушение, проверяващият екип дали писмено предписание в т. 5 на съставения Протокол за извършена проверка № ПР 2424042/29.07.2024 г. в срок до 15.08.2024 г. дружествотожалбоподател да изплати на А. Г. Б. (чиста сума за получаване в размер на 471,68 лева) уговореното трудово възнаграждение за извършената от него работа за месец февруари 2024 г., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ.

На 17.09.2024 г. и на 19.09.2024 г. компетентни длъжностни лица при ДИТ-гр. София, сред които и свидетелят Р. А., заемаща длъжност „главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“-гр.София, извършили последваща проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството-жалбоподател „*****“ ЕООД, в хода на която констатирали, че същото, в качеството му на работодател, не е изпълнило предписание т.5 в указания срок до 15.08.2024 г., дадено му на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ с ПИП № ПР 2424042/29.07.2024 г., а именно: „Работодателят „*****“ЕООД да изплати на А. Г. Б. (чиста сума за получаване в размер на 471, 68 лева) уговореното трудово възнаграждение за извършената от него работа за месец февруари 2024 г., съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.“.

До приключването на последващата проверка от страна на дружествотожалбоподател не били представени платежни документи, посредством които да бъде удостоверено, че е изпълнило даденото му предписание, като е изплатило уговореното трудово възнаграждение за извършената през месец февруари 2024 г. работа от А. Г. Б. (чиста сума за получаване в размер на 471,68 лева). След като преценили, че срокът за изпълнение на предписание т.5 е изтекъл на 15.08.2024 г., проверяващите приели, че на 16.08.2024 г., в предприятието на работодател е извършено административно нарушение.

Длъжностните лица при Дирекция „Инспекция по труда”-гр. София отразили констатациите от извършената последваща проверка по спазване на трудовото законодателство в Протокол за извършена проверка № ПР 2433404/19.09.2024 г.

С призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК от ДИТ-гр. София било изискано управителят на дружеството „*****” ЕООД, ЕИК: **********, а именно З. З.

Б., или упълномощено от него лице, да се яви на 19.09.2024 г., в 10:00 часа, в Дирекция „Инспекция по труда“-гр. София с адрес: ******************, при Р. А. – главен инспектор, за да представят документи или за даване на сведения и обяснения. На основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН до дружествотожалбоподател била изпратена покана за съставяне на АУАН, с която то било поканено да се яви на 19.09.2024 г., в 13:00 часа, в Дирекция „Инспекция по труда“-гр. София с адрес: ******************. Призовката и поканата за съставяне на АУАН били получени на 17.09.2024 г. лично от управителя на дружеството-жалбоподател.

На 19.09.2024 г. законен или упълномощен представител на дружествотожалбоподател „*****“ЕООД не се явил в Дирекция „Инспекция по труда“ София, за което бил съставен констативен протокол.

На 19.09.2024 г. свидетелят Р. А., в присъствието на двама свидетели, съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 223 2400345 на „*****“ЕООД, в качеството му на работодател, за извършено от дружеството нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, изразяващо се в това, че не е изпълнило предписание под т.5, дадено му на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ, с протокол за извършена проверка от 29.07.2024 г., а именно:

„Работодателят „*****“ЕООД да изплати на А. Г. Б. (чиста сума за получаване в размер на 471,68 лева) уговореното трудово възнаграждение за извършената от него работа за месец февруари 2024г., съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.“. Актосъставителят посочил, че нарушението било извършено на 16.08.2024 г. в предприятието на работодателя, и било констатирано на 19.09.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда“-гр. София, при извършване на последваща проверка и докогато работодателят не представил платежни документи, удостоверяващи изпълнение на даденото предписание. АУАН бил съставен в отсъствието на законен или упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. Актът бил изпратен с писмо с обратна разписка за връчване на адрес по управление и седалище на дружеството-жалбоподател.

Изпратеният екземпляр от процесния АУАН се е върнал с отбелязване, че пратката била „непотърсена“. До управителя на дружеството-жалбоподател било изпратено писмено съобщение, в което била разяснена възможността за депозиране на писмени възражения срещу АУАН. Срещу АУАН №222400345/19.09.2024 г. не постъпили писмени възражения.

Въз основа на направените констатации в АУАН, Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-София /ДИТ-гр. София/ издал Наказателно постановление: 22-2400345/19.11.2024 г., с което, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ, наложил на дружеството-жалбоподател „*****“ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 1 500/ хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетеля Р. А., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – Заповед 3-0693/15.08.2022 г., Заповед ЧР1744/20.12.2022 г., длъжностна характеристика за длъжност „Директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище София, Заповед ЧР852/11.04.2018 г., длъжностна характеристика за длъжността „Главен инспектор“ в отдел „Трудови правоотношения и правно осигуряване“, Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище София, Протокол за извършена проверка №ПР 2433404 от 19.09.2024 г., Протокол за извършена проверка № ПР2424042 от 29.07.2024 г., писмена справка от „*****“ЕООД за неизплатени суми по трудови правоотношения, разчетно-платежна ведомост на „*****“ЕООД,

ЕИК

**********, писмено съобщение с вх.

№24109002/30.08.2024 г., призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, покана за явяване за съставяне на АУАН и др.

При изграждането на изводите си по фактите настоящата съдебна инстанция възприе с доверие показанията на свидетелката Р. В. А.. От заявеното от свид. А. съдът извлича информация относно обстоятелствата, свързани с извършената последваща проверка по спазване на трудовото 4 законодателство от дружеството-жалбоподател „*****“ЕООД, в хода на която било констатирано нарушението, предмет на настоящото производство. От съобщеното от свидетелката А. се установява, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател, е извършило нарушение, изразяващо се в неизпълнение на предписание по т.5, дадено му с протокол от 29.07.2024 г., съгласно което то било задължено до 15.08.2024 г. да изплати уговореното и начислено възнаграждение за месец февруари 2024 г. на работника А. Б..

Видно от показанията на свидетелката, до приключването на проверката от страна на дружеството-жалбоподател не са били представени платежни документи, удостоверяващи това, че то е изпълнило даденото му задължително предписание като е изплатило на работника А. Б., полагащото му се трудово възнаграждение за месец февруари 2024 г.