Решение № 459 от 14.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Варна, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110110859 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД от Н. В. П.,ЕГН********** от гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик № 208, вх.3, ет.7, ап.88 срещу Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А за осъждане на ответника да заплати сумата от 5000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на болки и страдания вследствие настъпило на 09.11.2021г. ПТП на пешеходна пътека на бул. Васил Левски до ул. Дунавски лебед №6 в гр. Варна, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда - 11.08.2022г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 383.33 лева - мораторна лихва за забава върху претендираната главница за неимуществени вреди, за периода от датата на увреждането - 09.11.2021г. до депозиране на исковата молба в съда 10.08.2022г., сумата от 101.09 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди представляващи стойността на заплатено медицинско лечение, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда - 11.08.2022г. до окончателно изплащане на задължението, ведно със законната лихва считано от депозиране на исковата молба в съда 11.08.2022г. до окончателно изплащане на задължението, които обезщетения представляват покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, оформен в застрахователна полица № *************** В исковата молба се излагат твърдения, че на 09.11.2021г., в гр. Варна 1 на пешеходна пътека на бул. Васил Левски и ул. Дунавски лебед №6 е реализирано ПТП, при което водач на МПС марка „Рено", модел „19", рег. № ******** не пропуска движещата се по пешеходна пътека ищца в следствие, на което я блъска. Управлявания от водача Й.Й. МПС е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника в качеството му на застраховател, оформен в застрахователна полица № ***************

С оглед реализирания инцидент с участие на ищцата, на същата са нанесени увреждания изразяващи се в контузия на двете бедра, контузия на лицето, разкъсно-контузна рана на лицето, разкъсно - контузна рана на лявото бедро, с последващи травматични отоци. На ищцата е предписано медикаментозно лечение, като същата се е намирала в временна неработоспособност общо 28 календарни дни.

Преживения инцидент е допринесъл до възникване на стрес у ищцата, същата многократно е преживявала ситуацията, като се е страхувала да пресича пътното платно за движение. У последната се наблюдавало чувство, че е подтисната, силна тревожност, както и нарушение на съня. Твърди, че това й състояние е продължило за период от около 2-3 месеца, за който период се е налагало да бъде придружавана от други лица по време на отиване и връщане от работното й място.

На 14.01.2022г. е депозирала искане да ответника за изплащане на обезщетение, като от последния е получила предложение за изплащане на такова за причинените й неимуществени вреди в размер на 500 лева, който размер посочва, като неприемлив.

За медицинското си лечение е сторила разходи в размер 101,09 лева, които претендира да й се заплатят. Посочва, че за периода на временна неработоспособност е получила обезщетение от НОИ в размер на 602,82 лева, а размера на дължимото й трудово възнаграждение, което е следвала да получи възлиза на 789,60 лева, като разликата от 186,78 лева са явява причинена имуществена вреда.

Претендира заплащане на лихва за забава върху обезщетението за причинени неимуществени вреди, считано от датата на увреждането до депозиране на исковата молба в съда.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не ос порва съществуването на валидно застрахователно правоотношение, което е възникнало и по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на МПС марка „Рено", модел „19", рег. № ********, обективирано в застрахователна полица № ***********Не оспорва механизма на осъществяване на самото ПТП, както и причинно -следствената връзка с получените от ищцата увреждания, така, както са посочени в исковата молба. Не оспорва, че ищцата е сторила разходи по лечение в размер на 101,09 лева.

Намира за прекомерно завишен по размер предявения иск за заплащане 2 на обезщетение под формата на неимуществени вреди. Възразява в следствие на инцидента ищцата да е търпяла болки и страдания, като намира, че на същата са причинени леки по степен увреждания, които в своята съвкупност били причинили временно разстройство на здравето, което не е опасно за живота. Посочва, че е осъществен кратък възстановителен период. Оспорва, че стресовото състояние в следствие на инцидента е продължило 2- 3 месеца.

Счита, че справедливото обезщетение възлиза в размер на 500 лева, като за разликата над посочената сума до пълно предявения размер от 5000 лева оспорва предявения иск.

Оспорва предявения иск за заплащане на лихва за забава, като излага, че началния период, от който такава се дължи не е свързан с датата на настъпване на увреждането, а от момента на уведомяване на застрахователя, който момент в случая е 17.01.2022г. Оспорва предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на разлика между полученото обезщетение за временна неработоспособност и дължимо трудово възнаграждение.

С ъ д ъ т , след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *********** г, че на 09.11.2021г., в гр. Варна на пешеходна пътека на бул.

Васил Левски и ул. Дунавски лебед №6 е реализирано ПТП, при което Й.Й., водач на МПС марка „Рено", модел „19", рег. № ********, не пропуска движещата се по пешеходна пътека ищца в следствие, на което я блъска.

Видно от Постановление от 02.03.2022 г. на Районна прокуратура – Варна за отказ от образуване на досъдебно производство по преписка № ********* г. по описа на Районна прокуратура – Варна.

От лист за преглед на пациент в Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД от 09.11.2021 г. и фиш за спешна медицинска помощ от 09.11.2021 г се установява, че е извършен медицински преглед на ищцата.

Констатирано е, че същата е получила кръвонасядания и ожулвания по лицето, контузия на лявото бедро, кръвонасядания и подкожни хематоми в областта на долните крайници.

Като писмено доказателство е приет амбулаторен лист от 10.11.2021 г., издадени от д-р Силвия Балтиева – Илиева, болничен лист 10.11.2021 г. и болничен лист 18.11.2021 г., от които се установява настъпване на временна неработоспособност на ищцата, поради травматични увреждания, за периода 10.11.2021 г. – 07.12.2021 г..

Представени по делото са и четири броя касови бонове, от които е видно след ПТП са закупени медикаменти и санитарни материали на обща стойност 101,09 лева.

3

До ответното дружество е отправена претенция за заплащане сумата от 5 000 лева, представляваща претъпени от ищцата неимуществени вреди Искането е достигнало до знанието на ответника на 17.01.2022 г., видно от представеното по делото известие за доставяне.

Във връзка с отправеното искане, от страна на застрахователя е определено обезщетение в размер на 500 лв., видно от приложеното на л. 18 писмо.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно - медицинска експертиза се установява следното: в резултат на претърпяното на 09.11.2021 г. произшествние Н. П. е получила следните увреждания - кръвонасядания и ожулвания по лицето, контузия на лявото бедро, кръвонасядания и подкожни хематоми в областта на долните крайници, обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота и обичайно отзвучават за срок от 2 до 3 седмици; описаните травми са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, като биха могли да бъдат получени при удари от детайли на лек автомобил; налице е причинно – следствена връзка между уврежданията и ПТП; не са налице данни за възникнали усложнения във връзка с травматичните увреждания.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно психологична експертиза, се установява следното: към момента на провеждане на експертизата са налице проблеми в емоционалното и социално функциониране, без да е засегната когнитивната сфера; процесното ПТП е обусловило промяна в стереотипа на функциониране в ежедневието на ищцата – отказ да излиза от дома си за период от около месец, а към настоящия момент - промяна в начина на придвижване от и до работното място; към настоящия момент психична травма в тесния смисъл на думата към момента не се установява, а функционирането при ищцата е в рамките на нормалните психологически реакции при преживян стресов инцидент; към настоящия момент ищцата е възвърнала своето функциониране в ежедневието съобразно периода преди инцидента, като същевременно е налице тревожност и притеснителност при пресичане на улиците.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, посредством разпита на лицето Ж.М.Ж. В показанията си свидетеля излага, че се намира във фактическо съжителство с ищцата. Присъствал е на място по време на осъществяване на ПТП. Сочи, че ищцата е блъсната на пешеходна пътека. Уточнява, че физическите травми са отшумели за около 2-3 месеца, като около месец след инцидента е накуцвала.Психичните увреждания все още не са отшумели. Като такива посочва липса на пълноценен сън, нежелание да излиза от дома, ограничаване на социалните контакти, страх да върви сама по улиците. Във връзка с последното често молила свидетеля или други лица да я придружават навън.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

4

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя на причинителя на вредата .

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно: 1.) наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответникът - застраховател и причинителя на вредата (деликвентът) по договор за застраховка на МПС; 2. ) Д.ие, осъществено от застрахованото лице; 3.) настъпване на твърдените вреди; 4.) причинно – следствена връзка между произшествието и настъпване твърдяните вреди; 5.) размерът на претенцииите.

В настоящата хипотеза, между страните липсва спор относно обстоятелството, че към момента на осъществяване на процесния инцидент л.а. марка „Рено", модел „19", рег. № ********** е с валидна застраховка „Гражданска отговорност" при ответника в качеството му на застраховател, обективирана в полица № *************. Не се спори и относно механизма на осъществяване на самото произшествие, както и относно причинно следствената връзка с получените от ищцата увреждания - изразяващи се в контузия на двете бедра, контузия на лицето, разкъсно-контузна рана на лицето, разкъсно - контузна рана на лявото бедро, с последващи травматични отоци, както и че ищцата е заплатила сумата от 101,09 лева за медицинско лечение.

Ето защо, в предвид липсата на възражения за наличие на някоя от визираните в чл. 408 КЗ хипотези, следва да се приеме, че за ищцата е възникнало правото да получи застрахователно обезщетение.

Изложеното обуславя извода, че че фактическият състав на чл. 432, ал. 1 КЗ е осъществен, поради което и са налице представките за ангажиране отговорността на застрахователя.