Определение № 2202 от 09.09.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2398/2024
- Вид
- Определение № 2202
- Подписан
- 09.09.2024
- Състав
- Величка Борилова, Мария Райкинска, Зорница Гладилова
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2202 гр. София, 05.09.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Величка Борилова
Членове:
Зорница Гладилова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20241000502398 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по две частни жалби.
Частна жалба вх. № 68762/14.06.2024 г. по описа на СГС е депозирана от „Седем Осми“ АД против определение от 10.06.2024 г. по чл. 232 ГПК за прекратяване на производството по гр.д. № 2490/2023 г. на СГС, I-19 състав в частта на заявения иск за обезщетение от „Песен за К.“. Жалбоподателят поддържа, че посоченото определение е неправилно като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като оттеглянето на иска е предприето след първото заседание по делото – с молба от 09.05.2024 г., когато е налице изрично противопоставяне от страна на ответника.
Жалбоподателят сочи, че с исковата молба са претендирани вреди от излъчване, публикуване, разпространение на аудиовизуалното произведение „Песен за Л.“ и „Песен за К.“. С молба от 07.02.2024 г. ищецът е претендирал изменение на предявените искове, включително чрез уточнение, че „Песен за К.“ само доказва продължаващото противоправно поведение на ответника и че претедира вреди само от процесната „Песен за Л.“. В първото по делото заседание ищецът не формулирал изрично свое искане за оттегляне на иска, а на ответника била дадена възможност да вземе становище по направените изменения на иска. С молба от 08.03.2024 г. ответникът взел такова становище, като изрично се противопоставил срещу изменението на иска, направено с молба от 07.02.2024 г. Едва с молба от 09.05.2024 г. ищецът за първи път заявил оттегляне на претенцията си във връзка с т.нар. „Песен за К.“. След като оттеглянето било направено несвоевременно след първото по делото заседание, а ответникът заявил несъгласие с него, то постановеното прекратително определение било постановено в нарушение на процесуалния закон. Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното определение.
Ищцата Л. Б. е депозирала отговор на частната жалба на ответника, в който излага доводи за нейната неоснователност.
Частна жалба вх. № 69383/17.06.2024 г. по описа на СГС е депозирана от Л. З. Б. против определение от 10.06.2024 г., с което съдът неправилно квалифицирал уточнения по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК като недопустимо изменение на иска по реда 1 на чл. 214, ал. 1 ГПК и отказал да разгледа иска на посочените фактически основания.
Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено. Изложени са доводи относно допустимостта на частната жалба и преграждащия характер на обжалваното определение, тъй като ищецът нямало да може да предяви друг иск срещу същия ответник за вреди от същата песен, но вече в качеството му на продуцент, а не само на възложител на работата на сценаристите на предаването. Жалбоподателят сочи, че още в исковата молба посочил качеството на ответника на продуцент на процесното предаване, а още преди да му бил връчен отговора на ответника с молба от 07.02.2024 г. направил уточнения на исковите претенции досежно качеството на ответника на продуцент н а“Песен за Л.“ и на предаването „Шоуто на сценаристите“ по реда на чл.
143, ал. 2 ГПК. Тази молба била във връзка с доклада по делото и с нея се правели пояснения и допълнения на исковата молба – оттеглен бил иска досежно „Песен за К.“ и била уточнена формулировката на петитума на исковата молба, така че пълноценно да отразява претендираните от ищеца вреди. Излага подробни доводи защо не е направено изменение на иска нито в основанието, нито в петитума, а само е уточнена исковата молба. Направено е искане за отмЯ. на обжалваното определение ида бъде разпоредено делото да продължи съобразно направените уточнения от 07.02.2024 г.
Насрещната страна „Седем Осми“ АД е депозирала отговор на частната жалба, в който изразява становище за нейната недопустимост, поради депозирането й срещу неподлежащо на обжалване определение, а по същество за нейната неоснователност.
Сочи, че с молбата от 07.02.2024 г. е направено недопустимо изменение на иска, тъй като с исковата молба се търсели вреди от излъчване, публикуване и разпространение на процесната песен, а с посочената молба се добавяли вреди от създаване и продуциране продуциране на „Песен за Л.“. Освен това в исковата молба се твърдяло, че ответникът е продуцент на предаването „Шоуто на сценаристите“, а после допълнително се твърдяло и, че ответникът е продуцент на песента, което било различно нещо.
Настоящият състав, като обсъди оплакванията и доводите на страните и представените доказателства, намира следното:
Гр.д. № 2490/2023 г. на СГС, I-19 състав е образувано по искова молба на Л. З. Б. против „Седем Осми“ АД с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, които вреди били причинени от излъчването, публикуването и разпространението на аудиовизуално произведение „Песен за Л.“ и „Песен за К.“. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е продуцент на предаването „Шоуто на сценаристите“, където за първи път била излъчена „Песен за Л.; собственик на интернет страница и канал в YouTube, където също била излъчена увреждащата песен. Обругаването на ищцата продължило и в „Песен за К.“, излъчена в канала на ответника в YouTube. Изложени са твърдения за претърпените вреди, причинната им връзка с посоченото поведение на ответника и техния размер.
Исковата молба е изпратена за връчване на ответника с разпореждане от 08.03.2023 г., връчена на ответника на 13.03.2023 г.
На 12.04.2023 г. ищцата е депозирала уточнителна молба и с нея е поискано конституиране на още един ответник, което е оставено без уважение с определение от 13.07.2023 г. и делото е насрочено в открито съдебно заседание на 12.02.2024 г.
На 07.02.2024 г. ищцата е депозирала молба, с която е взела становище по проекта за доклад и отговора на исковата молба. Със същата молба в Раздел II, т. 1.5 и в раздел III е направено уточнение, че исковите претенции са предявени само и единствено а вредите, причинени от създаване, продуциране, излъчване, публикуване и разпространение само на процесната „Песен за Л.“ и съответно е изменен петитума на исковата молба.
2
В проведеното на 12.02.2024 г. открито съдебно заседание съдът, наред с други процесуални действия, е дал възможност на ответника да вземе становище по представените с молбата от 07.02.2024 г. доказателства и по направените с нея доказателствени искания.
С молба от 08.03.2024 г. „Седем Осми“ АД са взели становище, включително е заявено, че е недопустимо едновременно изменение на основанието и петитума на иска във връзка с направеното уточнение, че се претендират само вреди от „Песен за Л.“, но не и от „Песен за К.“ и е разширен обема на вредоносните действия на ответника. Посочено е, че съдът следва да разгледа иска такъв, какъвто е предявен с исковата молба.
С молба от 09.05.2024 г. Л. Б. е взела становище по молбата на ответника от 08.03.2024 г., като включително е посочила, че не е изменяла иска си, а само го е уточнила, а ако се приеме такова изменение по отношение вредите от „Песен за К.“, то на основание чл. 232, ал. 1 ГПК би било налице оттегляне на претенцията й във връзка с тази песен.
В откритото съдебно заседание, проведено на 10.06.2024 г., в което и двете страни са представлявани, съдът е намерил допустимо изменението на иска досежно „Песен за К.“, като доколкото същото е направено преди първото заседание не е необходимо съгласие на ответника и е прекратил производството по делото в частта за „Песен за К.“.
В същото открито заседание съдът е оставил без уважение искането за изменение на иска в частта относно добавяне на вреди от създаване и продуциране на „Песен за Л.“.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира следното от правна страна:
Частна жалба вх. № 68762/14.06.2024 г. по описа на СГС е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу обжалваем съдебен акт и е редовна, поради което е допустима.
Разгледана по същество частна жалба вх. № 68762/14.06.2024 г. е неоснователна, предвид следното:
Съгласно чл. 232, ал. 1 ГПК ищецът може да оттегли иска си без съгласие на ответника до първото открито съдебно заседание по делото. След посочения момент ищецът може да оттегли иска си, но само със съгласие на ответника. Наличието на последното е предпоставка за законосъобразност на прекратителното определение.
В същото време, когато ищецът изменя първоначалното си искане при условията на чл. 214, ал. 1 ГПК по неговия размер или като обем по друг начин, това изменение следва да бъде съчетано или с оттегляне на иска в съответната му част, или с отказ от иска в тази част. Ако ищецът не уточнява дали оттегля или се отказва от част от предявения иск, съдът следва да му даде указания да стори това.
Същото се изисква и когато ищецът е съединил два или повече искове срещу същия ответник и заяви, че не поддържа един от тях. Съдът следва да му укаже да уточни дали оттегля или се отказва от този иск, тъй като предпоставките и последиците на двете процесуални действия са различни.
В настоящото дело ищцата Л. Б. първоначално е предявила два обективно съединени иска срещу „Седем Осми“ АД – за заплащане на вреди веднъж от излъчването, публикуването и разпространението на „Песен за Л.“ и веднъж от същото вредоносно поведение спрямо „Песен за К.“. С молбата си от 07.02.2024 г., която предхожда първото открито съдебно заседание от 12.02.2024 г., ищцата е заявила, че не 3 поддържа иск по отношение вреди от „Песен за К.“ без да уточнява дали оттегля или се отказва от този иск. За първоинстанционният съд е възникнало задължение да изиска уточнение в посочения смисъл, но не е сторил това. Въпреки това ищцата е направила такова уточнение с по-късната си молба от 09.05.2024 г., като е посочила, че става дума за оттегляне на иска. Макар това изявление да е направено след първото открито заседание, то има характер на уточнение (изправяне на нередовност) спрямо вече направеното на 07.02.2024 г. първоначално изявление, че не се поддържа иска относно „Песен за К.“, поради което и следва да се приеме, че оттеглянето на този иск е направено на 07.02.2024 г. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че за така направеното оттегляне не е необходимо съгласие на ищеца по аргумент от чл.
232, ал. 1 ГПК. Изразеното от ответника несъгласие е поради изложеното ирелевантно по отношение прекратяването на делото в частта по иска за вреди от „Песен за К.“ и съответно частната жалба на ответника е поради посоченото неоснователна.
Частна жалба вх. № 69383/17.06.2024 г. по описа на СГС е депозирана от легитимирано лице, но срещу необжалваем съдебен акт, поради което е недопустима по следните съображения:
С обжалваното определение се оставя без уважение искане за изменение на предявения иск. Определението на първата инстанция, с което отказва изменение на иска, не е преграждащо, нито обжалването му е изрично предвидено в закона, поради което то не подлежи на обжалване. (Изключение е хипотезата на недопускане на увеличение на иск, който не е предявен като частичен - виж Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т. 7.б). В този смисъл е трайната съдебна практика (напр. определение № 67/28.03.2022 г. на ВКС по ч.грд. № 577/2022 г. на II г.о., определение № 226/14.06.2022 г. по ч.гр.д. № 2065/2022 г. на ВКС, III г.о., определение № 492 от 20.12.2017г. по ч.гр.д.№4754/2017г. на III г.о. на ВКС; определение № 77 от 01.03.2011 г. по ч. гр. д. № 427/2010 г., Г. К., ІІ г.о. на ВКС; определение № 303 от 30.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 287/2011 г., II г. о.; определение № 337 от 11.07.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., Г. К., ІІ г.о. на ВКС; определение № 684 от 16.12.2011 г. по ч. гр. д. № 695/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.; определение № 277 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 300/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.). Доводите на жалбоподателката дали съдът правилно е квалифицирал нейното искане и дали всъщност става дума за изменение на иска или за уточнение по реда на чл.