Определение № 191 от 22.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 191 гр. Пловдив, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500082 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от адв. М. М., в качеството на пълномощник на Е. Г., против определение №15138/25.11.2025 г., постановено по гр.д. №7442/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

От частния жалбоподател се излагат подробни съображения за неправилност на атакувания акт. Счита, че следва да му се присъди възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, като претендира, че сумата е съобразена с вложения от него труд. Позовава се на съдебна практика.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Сити кеш“ ООД, като се излагат съображения, че искането за разноски на насрещната страна е следвало да се остави без уважение на две основания – лицето не е материално затруднено, а поведението му попада в дефиницията на злоупотреба с право.

Възнаграждение е следвало да бъде заплатено от страната, а не да се определя от съда. Посочват се още четири дела между същите страни, по които са оспорени клаузи от идентични договори. Правят се и доказателствени искания – за прилагане на искови молби и определяне на общо възнаграждение.

1

Позовават се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Иска се частната жалба да се остави без уважение, а атакуваното определение – да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения:

С решение №4440/16.10.2025 г., постановено по гражданско дело №7442/2024 г. на Районен съд – Пловдив е уважен предявения от Е. Г. срещу „Сити кеш“ ООД иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, като ответникът е осъден да заплати сумата от 1003 лв., недължимо платена по договор за потребителски кредит, обявен за недействителен, ведно със законната лихва от 29.04.2024 г. до окончателното изплащане и 50 лв. разноски, както и на адв. М. сумата от 120 лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. с ДДС.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от адв. М., като е претендирано присъждане на възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че с постановеното по делото решение №4440/16.10.2025 г. е уважил предявения иск и е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв. с ДДС.

Решаващият състав се е позовал на изричните разяснения, дадени в решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, съгласно които установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Прието е, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца съответства изцяло на фактическата и правна 2 сложност на производството. По делото е предявен един иск по реда на чл.55 ЗЗД, проведено е едно съдебно заседание, събраният доказателствен материал не е с голям обем и фактическа сложност. Затова и определеното за исковото производство възнаграждение от 120 лв. с ДДС е изцяло справедливо. Съдът е редуцирал претендирания хонорар до посочения размер. Отчетено е и обстоятелството, че ищецът е завел по едно и също време три дела срещу ответника, макар и с предмет различни сключени между страните договори за кредит, а не е предявил претенциите си в едно производство, в което би му се следвало едно възнаграждение за процесуален представител. Поради тези съображения молбата на процесуалния представител е оставена без уважение.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за неправилно.

Производството по чл.248 ГПК е специфична фаза в процеса, в която са приключили както събирането на доказателствата, така и устните състезания, като е постановен и краен акт, чието изменение в частта за разноските се иска. Законодателят е предвидил възможността след постановяване на решението решаващият съд сам да може да промени решението си в частта за разноските, за да не се инициират излишни обжалвания и да се даде възможност на страните и съда по облекчен ред да достигнат до правилност на спора относно разходите в производството, който не е основният по делото. Нещо повече – да не се генерират допълнителни разноски за страните, които не могат да бъдат възмездени. Това обаче означава, че не могат да се събират нови доказателства. Недопустимо е доказателствените искания на дружеството да бъдат уважавани в настоящето производство.

Фактът дали са били налице предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ в настоящия случай е ирелевантен, тъй като, когато е уважен искът на страната и са налице предпоставките за присъждане на разноски, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски на самата страна или на процесуалния представител. Единствената разлика при заплатено възнаграждение от страната е възможността да се възразява за необосновано висок размер, докато при предоставена безплатна правна помощ размерът на възнаграждението се определя от съда. В този смисъл не следва да се обсъждат доводите налице ли са предпоставките за договаряне на 3 безплатно адвокатско възнаграждение, доколкото за ответника са налице основанията за ангажиране отговорността за разноските по делото.

Не се възприема извода на съда, че при образуване на исковото производство от ищеца са предявени още два иска срещу същия ответник, респективно е неоснователно оплакването на „Сити кеш“ ООД за злоупотреба с права чрез образуване на множество идентични дела, доколкото, видно и от проекта за доклад на съда се установява, че се касае за различни правоотношения, произтичащи от различни договори. Дори отделните искове да бяха разгледани в общо производство, разноските се определят за всеки отделен иск, а не са функция на механичния сбор от цената на всички искове.

Фактът, че са образувани множество дела между същите страни, във връзка с множество договори помежду им, сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права, тъй като се касае за самостоятелни правоотношения и исковете по тях, макар и при идентичност на страните и сходство в обстоятелствената част и петитумите, не са свързани или обусловени. В този смисъл не се възприема и довода на първостепенния съд, че по едно и също време са образувани три производства.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС – определение №7/17.01.2022 г. по т.д. №339/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о.; определение №502/29.06.2023 г. по ч.т.д. №989/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о. и много други.

С определение №1001/06.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№553/2024 г. на ВКС, III г.о., е дадено разрешение по какъв начин следва да се процедира и при определяне на дължимото възнаграждение за труда, както и какво е необходимо да се съобрази. В същата насока са и указанията, дадени в мотивите на т.3 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност – и двете страни са представили само писмени доказателства във връзка с договора за кредит. Не са събирани гласни доказателства, не е изготвена и експертиза. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което не са се явили страни или пълномощници.

4

Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Касае се за висококвалифициран труд, като е необходима и предварителна подготовка за адвоката преди завеждане на делото. Следва да се съобрази и, че, макар и да не е предявен иск, съдът е разгледал доводи за недействителност на договора за кредит. Ето защо настоящият състав счита, че следва да се определи възнаграждение в размер на 204.52 евро (равностойност на 400 лв.), като се съобрази и размера на иска.

Същото е напълно адекватно на предоставената адвокатска защита и е в размер, идентичен с предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа. От тази сума съдът е присъдил 100 лв. (51.13 евро), като следва да се присъдят още 153.39 евро.

Адв. М. е регистриран по ЗДДС, като върху възнаграждението следва да се начисли и сумата за дължимия данък в размер на 40.90 евро (80 лв.) върху възнаграждението. От тях са присъдени 10.23 евро (20 лв.), като следва да се присъдят още 30.67 евро ДДС. Жалбата е основателна, като следва да се отмени атакувания съдебен акт, и да се постанови нов, с който да се измени решението в посочената част, като на адв. М. се присъди допълнително адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 184.06 евро.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №15138/25.11.2025 г., постановено по гражданско дело №7442/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV граждански състав, с което е оставена без уважение молбата на адв. М. М. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №4440/16.10.2025 г., постановено по гражданско дело №7442/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив в частта за разноските, като:

5

ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление град **** да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адвокат М. В. М. със служебен адрес град Пловдив, **** допълнително адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на още 184.06 (сто осемдесет и четири евро и шест цента) евро с ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6