Решение № 1227 от 27.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1227 гр. Пловдив, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300501878 по описа за 2026 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Обжалва се Решение № 164/ 13.05.2026г. по гр.д.№ 376/ 2026г. по описа на КРС, с което е отхвърлен предявеният от Д. М. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 200 щатски долара или нейната еврова равностойност, претендирана като обезщетение за имуществени вреди от твърдяно неправомерно изпълнение на запор върху несеквестируеми средства. С въззивната жалба се поддържа първоначално изразената в исковата молба теза в обстоятелствената част, че предявеният иск в размер на сумата от 200 щатски долара срещу ответната банка се основава на факта, че банката неправомерно е запорирала внесената лично от жалбоподателя ищец на каса в банката процесна сума. Изяснява, че същата представлява изтеглени в брой от банкомат получена от ищеца пенсия по сметка на банката. Това са причините за теглене и внасяне на паричната сума подробно изяснени в първоинстанционното производство, като се счита, че независимо от внасянето на сумата, без данни за произхода на сумата само поради това, че е изтеглена от сметката, следва да се приеме, че тя е била част от пенсията, която се е явила несеквестируема.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна – „Уникредит Булбанк“, клон Карлово, чрез адв.

Св. Ш., с който се оспорва жалбата като неоснователна, по изложени поддържани съображения и в настоящото производство. Не се сочат доказателства. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

ПОС като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Съдът е бил сезиран предявени обективно съединени искове по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД, вр.с чл.446 ГПК. Ищецът е претендирал в първоинстанционното дело обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от изпълнението на наложен запор от ответника върху вземане на ищеца от банката от пенсия в размер на 200 щатски долара, за които претендира да са несеквестеруем доход по смисъла на чл.446 ГПК с оглед характера разкритата при 1 ответника нарочна сметка за превод на пенсионните му ежемесечни плащания.

Претендирана е била за присъждане сума за обезщетение на нанесени неимуществени вреди в размер на 1000 евро, която част е отхвърлена и при необжалване решението е влязло в законна сила. Предмет на въззивното разглеждане на материалноправния спор е претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на исковата сума от 200 щатски долара, за която сума се поддържа твърдението, че сумата е била изтеглена с намерението да бъде използвана за откриване на друг вид сметка – Револют, но поради нереалиризаране на намерението, ищецът решил да внесе отново процесната сума в нарочната сметка при ответника, предназначена за пенсия.

Ответникът поддържа оспорване на предявения иск с възражението , че връзката между изтеглените средства, позволена, поради несеквестеруемост от ответната банка, и внасянето в по-късен момент, не се явява доказана, като се споделя като правилен извода на РС, че извършеното от ищеца последващо разпореждане със средствата изключва приложението на режима, предвиден за постъпленията от несеквестеруеми доходи по банкова сметка.

Спорният въпрос по делото е от правен характер.

Действително ирелевантно се явява обстоятелството за какви цели е изтеглена процесната сума от нарочната сметка за пенсионни плащания на ищеца, запорирана за целите на принудително изпълнение върху процесното вземане на ищеца от ответника, част от която до размера на МРЗ ежемесечно се явява несеквестеруем доход съгласно чл.446 ал.1 ГПК.

Характерът й се запазва и чрез внасянето й по банкова сметка, съобразно изричната разпоредба на чл.446а ГПК. В случая безспорно е, че е извършено разпоредително действие с част от запорираното вземане на ищеца от ответника със запорно съобщение на ЧСИ от 13.11.2025 г , като ежемесечно за процесния период на м. януари 2026г. е постъпила сума от 327,51 евро, част от която е в размер на 200 евро е била изтеглена от ищеца на 09.01.2026г. и впоследствие и след налагане на запора, ищецът внесъл на датата 26.01.2026г. равностойността на 200 щатски долара по същата сметка.

Действително доходът от пенсия за периода след налагане на запора и в процесния период на 2026г на ищеца е в размер под размера на МРЗ за страната, който считано от 01.01.2026г е 620,20 евро, като постъпилата сума от пенсия по нарочната сметка е за този вид вземане за процесния месец януари 2026г. е в размер на 327,51 евро. Следователно посочената сума е в рамките на несеквестеруемия минимум, което сочи принципно на извода, че е до този минималния размер, на който не могат да се правят удръжки. За това не може да се приеме от една страна в настоящия случай, че след налагане на запора и след извършеното разпореждане с процесната сума в размер на 200 евро, като част от несеквестеруемия доход на ищеца в общ размер от 327,51 евро, последният гарантиращ екзистенциалния минимум за задоволяване на неговите нужди, запазва несеквестеруемия си характер независимо от начина и вида на разходване на тези финансови средства с оглед целите на защитения от Закона доход. Не може да се допусне при условията на предположени за да се приеме за установено, че е налице идентитет на произхода на внесената впоследствие сума от 200 щатски долара, идентична с тази на разпоредената част от пенсията на ищеца. С оглед на това въззивният съд намира също, че внесената след налагане на запора и извършеното разпореждане с процесната сума от 200 евро , в размера й от 200 щатски долара, не може да се презюмира, че е с произход като част от паричното вземане за пенсия на ищеца по нарочната сметка, поради което има насеквестеруем характер.

Поради гореизложеното и искът се приема и от въззивния съд за недоказан по своето основание, както и жалбата – неоснователна.

На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва присъждане на направени разноски за адв.възнаграждение по ДПЗС от 20.07.2026г. в размер на 302 евро.

На основание чл.271, ал.1, пр.първо обжалваното решение като правилно ще се потвърди.

Водим от горното, въззивният съд

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №164 от 13.05.2026г. постановено по гр.д. № 376 по описа за 2026г на Карловски РС в частта, в която е отхвърлен предявеният от Д. М. П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.49 вр с чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 200 щатски долара / двеста щатски долара/ или нейната равностойност, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от заявено неправомерно изпълнение на запор върху несеквестеруеми средства.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Осъжда Д. М. П., ЕГН ********** да заплати на Уникредит Булбанк АД, ЕИК 831919536 сумата 302 евро - направени разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3