Разпореждане № 18603 от 09.02.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 18603 гр. София, 09.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно гражданско дело № 20231110104606 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на [ЮЛ] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. Й. К..

По отношение на заявените вземане за сумата 71,60 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга [ЮЛ], вземане за сумата 132,96 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга [ЮЛ] и такси по Тарифата на кредитора за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, съдът намира следното:

Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проВ. налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на [НАСЕЛЕНО МЯСТО]; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на [НАСЕЛЕНО МЯСТО].

В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорените цени на допълнителни услуги и разходи за извънсъдебно събиране на вземането е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите също така са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

1

Видно от представения договор за потребителски кредит [ЮЛ] № [НОМЕР], в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в общ размер на 250 лв. при главница по кредита – 250 лв. От съдържанието на т. 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на [ЮЛ] към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга [ЮЛ] получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга [ЮЛ] и в рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за отпускане на кредит. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга [ЮЛ], получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3, като за извършената промяна е предвидено да се подписва анекс към договора. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата [ЮЛ] касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. Що се отнася до услугата [ЮЛ], с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл. 15.2.1.2 и 15.2.2.3 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на 20а, ал. 2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.

Що се отнася до таксите за извънсъдебно събиране на вземанията, следва да се посочи, че същите се явяват уговорени в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото действията на кредитора по събиране на вземанията се явяват такива по управление на кредита. При изпадане на длъжника в забава съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата в размер на законната лихва /ал. 2/. Следователно и договарянето на 2 допълнителни такси в полза на кредитора за извънсъдебно събиране на просрочените задължения по кредита се явява в противоречие с цитираните императивни норми, установени в закрила на потребителя по договора за кредит.

С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата 71,60 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга [ЮЛ], вземане за сумата 132,96 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга [ЮЛ] и такси по Тарифата на кредитора за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева.

Искането за разноски следва да бъде частично отхвърлено, като съдът съобрази съотношението между уважената и отхвърлената част на заявлението.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № [НОМЕР]/30.01.2023 г., подадено от [ЮЛ] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. Й. К. за сумата 71,60 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга [ЮЛ], за сумата 132,96 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга [ЮЛ] и за вземане за такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, а в частта за разноските за сумата над 13,95 лева до сумата от 25 лева - държавна такса и за сумата над 27,89 лева до сумата от 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя, подадена в едноседмичен срок от връчване на препис до Софийски градски съд чрез Софийски районен съд.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които съдът е отхвърлил заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3