Решение № 260167 от 03.08.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е гр.

Кюстендил, 03.08.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кюстендилски окръжен съд, Гражданско отделение, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова

Веселина Джонева при участието на съдебен секретар Вергиния

Бараклийска, като разгледа докладваното от съдия Ваня

Богоева в. гр. д.

№ 535 по описа на ОС – Кюстендил за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № ************/15.10.2020 г. от Прокуратурата на Р. България, действаща чрез процесуалният представите М.С.– прокурор в Районна прокуратура гр. Кюстендил, насочена против Решение №260061/06.10.2020 г. постановено по гр. д. № 967/2020 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт КнРС е осъдил ***********************, гр.С., бул.”**************” ************** да заплати на Е.О.Н., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от *************лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по НАХД № 1679/2017 г. на КнРС, по което е оправдан, ведно със законна лихва, считано от 12.07.2018 г. до окончателното изплащане, като до пълния размер на иска от *************лева, е отхвърлил като неоснователен.

Осъдил е ***********************, гр.С., бул.”**************” ************** да заплати на Е.О.Н. разноски по водене на делото в размер на *************лева, съразмерно с уважената част от иска.

Ответната прокуратура – въззивник в настоящото производство, обжалва постановения от районния съд съдебен акт, в частта относно присъдения размер обезщетение, релевирайки доводи за неговата неправилност. Поддържа искане за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се присъди такова, съответстващо на действително претърпените от ищеца вреди. В жалбата се прави анализ на установената по делото фактическа обстановка, заключавайки че разследването и съдебното производство са протекли в разумни срокове. Твърди, че по делото липсват доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в срам, унижение и стрес, промяна в начина му на живот. Сочи липса на доказателства за причинно-следствена връзка между обвинението и твърдените от ищеца вреди. Счита, че при определяне размер на обезщетението, районният съд не се е съобразил с принципа за справедливостта, регламентиран от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В тази връзка цитира съдебна практика. Счита, че в конкретния случай, характерът и степента на увреждане не са високи, като интензитетът на принудата и засягане на законоустановените свободи са в най-ниска степен. Престъплението, за което е обвивен, от своя страна не е тежко по см. на чл.93, т.7 НК. Приема се, че в случая е налице и съпричиняване на вредоносния резултата от ищецът. В заключение се сочи, че всички изложени доводи обосновават присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

По делото е депозирана и въззивна жалба от адв. И.Х., в качеството на процесуален представител по пълномощие на ищеца в производството – Е.О.Н.. Решението на районния съд се обжалва досежно размера на присъденото обезщетение, като се приема, че същият е необосновано занижен.

Изтъква, че съдът не е отчел в пълна степен социално – икономическите отношения през периода на процесуално следствени и съдебни действия, водени срещу неговия доверител. Не били отчетени и личността и възрастта на ищеца, обема, интензитета и времетраенето, вида и тежестта на вмененото деяние и следващото се за същото наказание. По изложените доводи моли за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на пълния претендиран размер обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди.

В срока по чл.263, ал.1 ГП не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

КнОС след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Въззивният съд е приел въззивните жалби за редовни и допустими, подадени от надлежни страни в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като ги е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на жалбите, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и съответно допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

В развилото се производство районният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране отговорността на Държавата по реда на ЗОДОВ в хипотезата на оправдаване на обвиняемия при повдигнато и водено срещу него наказателно производство, намирайки за осъществен целия фактически състав на твърдяното деликтно субективно право. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото е проведено от страна на ищеца доказване на твърдението, че същият е претърпял неимуществени и имуществени вреди, макар и не в поддържания в исковата молба обем. КнРС е определил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на *************лева, приемайки за доказано в развилото се пред него производство, че ищецът е изпитвал срам и притеснения през времетраенето на делото, затворил се в себе си, спрял да общува с приятели и роднини. Негативните емоционални преживявания били свързани и с изпитвания от същия страх от неоснователно осъждане, което породило чувства на притеснение и потиснатост. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди районният съд е отчел продължителността на упражнената спрямо ищеца наказателна принуда, приемайки, че макар същата да е продължила в разумни срокове, представлявала значителен период от живота на ищеца, в които той бил подложен на стреса от наказателното преследване и страха от неизвествостта за изхода му. Съобразил е степента на повдигнатото обвинение, отчитайки, че същото не се явява тежко по см. на чл.93, т.7 от НК. Аргументирал е виждането си за недоказаност - 2 - на исковата претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди за сумата над присъдения с решението размер от *************лева до пълния претендиран такъв от *************лева.

Въззивният съд приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, като с оглед на възраженията, обективирани във въззивните жалби, следва да допълни:

Основателността на предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ лицето да бъде оправдано по така повдигнатото обвинение или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано 3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.

Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца - чл.154, ал.1 ГПК.

В разглеждания случай от приетите от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства се установява, а и това обстоятелство не е спорно, че с постановление на разследващ полицай от 02.02.2016 г. по д.пр. № 1104/2015 г. по описа на РУ Кюстендил, д.пр. №1113/2015 г. по описа на КРП ищецът бил привлечен като обвиняем и му било повдигнато обвинение по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 от НК.

На 17.03.2016 г. било внесено в КнРС постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, като било образувано НАХД № 445/2016г.

След девет проведени съдебни заседание, на 12.07.2017 г. производството по делото било прекратено и върнато на КРП на основание чл.378, ал.3 от НПК.

С постановление от 05.09.2017 г. на КРП отново било внесено предложение по чл.78а от НК, въз основа на което било образувано НАХД № 1679/2017 г. на КнРС. По това дело са проведени 2 съдебни заседания, като с решение от 05.01.2018г. ищецът бил признат за невинен и оправдан. По протест на КРП било образувано НАХД № 170/2018 г. на КнОС, като с решение от 12.07.2018 г. било потвърдено решението на КнРС.

За всестранно и обективно изясняване на предмета на спора районният съд е събрал гласни доказателства чрез разпита на свидетелите О.А.и П.П.. Същите установяват, че към процесния момент ищецът станал различен, затворил се в себе си, бил неконтактен. Чувствал се притеснен, изпитвал страх и неудобство. Споделил и на двамата, че спрямо него било насочено неоснователно наказателно преследване. Бил напрегнат и споделял с тревога за своите проблеми.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Спорните между страните въпроси, с оглед наведените във въззивните жалби възражения, са свързани с размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че искът е доказан по основание. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер - в случая ***********************. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано.

В случая спрямо ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление от общ характер. С оглед на това, повдигнатото и поддържано обвинение следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства.

Установен е и фактът на причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции и състояния – притеснение, срам, неудобство, в каквато насока са дадените пред районният съд свидетелски показания, които се кредитират и от настоящата инстанция, макар направеното от въззивната прокуратура възражение в тази насока, доколкото сочените като изпитани от ищеца негативни емоционални преживявания, са характерни и съответстват по интензитета си на преживявания, които би изпитал всеки човек, срещу когото е насочена наказателна репресия.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема, че са налице предпоставките, визирани в чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБългария, от чиито действия са причинени вреди на ищеца Е.Н. – незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което той е бил оправдан. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и подържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателната отговорност лица.

Неизпълнението на това задължение, независимо по какви причини е осъществено, е основание за възникване на гаранционна отговорност на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ. Отговорността й по тази законова норма е поставена единствено в зависимост от крайния акт, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на обвиненото лице – ищецът по делото. Постановяване на оправдателната присъда /в настоящия случай решение/ сочи за незаконност по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ на повдигнатото на ищеца обвинение, което е основание за търсене на обезщетение по този ред.