Решение № 467 от 06.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 467 гр. Русе, 06.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20234520103587 по описа за 2023 година

Исковете са с правно основание по чл.128, т.2, по чл.224, ал.1 и по чл.59 КТ във вр. с КТД за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-134/08.06.2020г., съединени с иск за лихва за забава.

Ищецът М. В. В. чрез процесуалния си представител твърди, че е бил в трудово правоотношение със ********* на длъжност “пазач”, съгласно трудов договор №474/13.02.2020г., прекратено на 10.05.2023г. След сключване на трудовия договор станал редовен член на Синдикалната организация към КТ “Подкрепа”, поради което спрямо него се прилага Колективният трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-197/17.08.2020г. На основание чл.28, ал.1, т.3 от същия за работниците и служителите от непедагогическия персонал, членове на синдикатите, при нормална продължителност на работната време се определят минимални основни месечни работни заплати за длъжностите с квалификация готвач, огняр, охранител и др.п. не по-малко от 110 % от МРЗ.

Като член на Синдикалната организация бил увеличен размерът на платения му годишен отпуск, но не и на основното му трудово възнаграждение с 10 %.

Основното трудово възнаграждение, което получавал за периода на действие 1 на трудовия договор, не било индексирано, съгласно договореното в КТД.

Уговореното в индивидуалния трудов договор основно и допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа, респ. начисляваното и изплащаното му брутно трудово възнаграждение е било по-неблагоприятно за него от предвиденото в КТД. Счита, че разликата между изплащаните му суми и предвиденото в КТД се явява дължима от работодателя. За периода от 01.07.2020г. до 10.05.2023г. общо неплатеното трудово възнаграждение, полагащо му се по КТД е в размер на 2310.16 лв. При изчисляване и изплащане на обезщетението по чл.224 КТ също не е съобразен КТД. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 2310.16 лв общо, представляваща разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото му се по КТД за периода 01.07.2020г.10.05.2023г., а по месеци, както следва: за месеците юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2020г. по 61 лв, за месеците през 2021г. по 65 лв, за месеците януари, февруари и март 2022г. по 65 лв, а за месеците април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2022г. по 71 лв, за месеците януари, февруари, март и април 2023г. по 78 лв, а за периода от първи до десети май 2023г. 18.16 лв, заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, сумата 200 лв обезщетение за забава върху разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото му се по КТД от датата на изискуемостта на всяко вземане – 30-то число на следващия месец до датата на предявяване на иска, както и сумата 100 лв, представляваща неизплатена разлика на дължимото обезщетение по чл.224 КТ, съгласно КТД, заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира и разноските по делото.

С определение в съдебно заседание на 07.03.2024г. на основание чл.214 ГПК съдът е допуснал изменение на иска за лихва за забава върху разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото се по КТД от датата на изискуемостта на всяко вземане – 30-то число на следващия месец до 10.07.2023г.- датата на предявяване на иска, за периода от 01.07.2020г. до 10.05.2023г. чрез увеличение от 200 лв на 350.71 лв.

Ответникът Средно училище ********, представляван от директора Кремена Кръстева, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на предявените искове и ги оспорва. Възразява срещу 2 твърдението на ищеца да е имал право на процентно увеличение на заплатата на посоченото основание. Видно от трудовия договор, ищецът е бил назначен на длъжността “пазач”, която е различна от длъжността “охранител” дейност, регламентирана в ЗЧОД. Ищецът не отговаря на изискванията на ЗЧОД и функциите му са различни от тези на охранителя и при назначаването му от него не е изисквана специална квалификация. Поради това той попада в приложното поле на чл.28, ал.1, т.1 КТД – длъжности неизискващи образователна степен и професионална квалификация. Моли исковете да се отхвърлят с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. препис от трудовото досие на ищеца, разпитани са свидетели.

За да се произнасе, съдът взе предвид следното:

От представените Трудов договор №474/13.02.2020г. се установява, че ищецът е бил назначен на длъжността “пазач”, код по НКП 9510-0005-пазач, в СУ *******, считано от 14.02.2020г., на 8-часов работен ден, 5-дневна работна седмица с основно месечно трудово възнаграждение 610 лв.

Основният платен годишен отпуск е 20 дни.

Последователно, с Допълнителни споразумения към трудовия договор на основание чл.119, ал.1 КТ и в съответствие с актуалната МРЗ работодателят е изменял трудовото правоотношение в частта за размера на основното трудово възнаграждение на ищеца, така: с ДС №515/12.01.2021г. – от 610 лв на 650 лв, с ДС №604/19.04.2022г. - от 650 лв на 710 лв, с ДС №658/02.09.2022г. – от 710 лв на 738 лв, с ДС №762/03.01.2023г. – от 738 лв на 780 лв. С ДС №753/05.12.2022г., считано от 01.12.2022г., допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е увеличено от 8.8 % на 9.9 %. Платеният годишен отпуск за 2021г. е уговорен за 30 дни, видно от изпратено до ищеца писмено уведомление от 11.01.2021г.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ със Заповед №852/10.05.2023г., считано от 11.05.2023г.

От приложеното на л.105 Уверение изх. №71/24.11.2023г., издадено от Синдикален регионален съюз – Русе, се установява, че ищецът е членувал в Синдикална секция на КТ “Подкрепа” към СУ ********и е плащал редовно членски внос от 13.02.2020г. до 28.02.2023г., включително.

При сключване на трудовия договор от 13.02.2020г. на ищеца е връчена 3 утвърдена от Директора на ********и той е получил Длъжностна характеристика на длъжността “пазач”, според която изпълняващият тази длъжност отговаря за опазване на живота и здравето на децата/учениците и персонала, сградата, имуществото и оборудването на образователната институция. Подробно са изброени трудовите му задължения: охранява целия обект, като при поемане на работната смяна обхожда обекта, който охранява (сградата, двора и пространството в близост до него) и своевременно сигнализира органите на МВР и/или съответната охраняваща фирма при установени нередности. След края на работния ден обхожда двора и сградата, проверява за отворени прозорци или врати, забравени включени електрически уреди и инсталации, осветление и др. в съответствие с противопожарните изисквания. Информира службата, охраняваща сградата със сигналноохранителна техника и напуска сградата след извършване на съответната процедура за включване на охранителната система, както и мн. др. На стр.4, раздел “Профил на длъжността” е посочено, че длъжността “пазач” се заема от лица, придобили средно общообразователно или техническо образование и допълнително обучение във връзка с изпълняваната длъжност.

Представени са Договор за охрана на обект с технически системи за сигурност №2585/15.11.2019г., сключен между СУ “****и “ЮСИС” ООД, както и Приложение №1 към договора, от които се установява, че обект №2585 е под мониторинг и охрана от 01.01.2020г.

Няма спор по делото, че през времетраене на трудовото правоотношение между страните е действал Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-197/17.08.2020г., сключен между Министерството на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружение на директорите в средното образование в РБ, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдиката “Образование” към Конфедерацията на труда “Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, подписан от представителите на страните .

В чл.28, ал.1, т.1 от Колективния трудов договора е посочено, че за работниците и служителите от непедагогичекия персонал, членове на синдикатите, за длъжности, неизискващи образователна степен и 4 професионална квалификация, при нормална продължителност на работното време, се определят основни месечни работни заплати не по-малко от 100 % от МРЗ. В т.3 на цит. разпоредба е посочено, че за длъжностите “готвач”, “огняр”, “охранител”, “помощник-възпитател” и подобни на тях длъжности – не по-малко от 110 % от МРЗ.

В Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование – Община Русе от 20.02.2023г., разпоредбата на чл.30, ал.1, т.1 също предвижда, че за работниците и служителите от непедагогическия персонал, членове на синдикатите, заемащи длъжности, неизискващи образователна степен и професионална квалификация, основните месечни работни заплати се определят не по-малко от МРЗ. Т.3 на цит. разпоредба гласи, че за длъжностите “готвач”, “огняр”, “охранител”, “шофьор на автобус ” и др. подобни на тях длъжности – не по-малко от 110 % от МРЗ.

В случая спорът по делото е относно дължимото основно месечно трудово възнаграждение на ищеца, което през времетраенето на трудовото правоотношение не е било индексирано, съгласно договореното в т.3 на чл.28, а л . 1 на КТД, поради което за периода от 01.07.2020г. до 10.05.2023г. претендира сумата 2310.16 лв, представляваща разлика между изплатеното и полагащото му се основно месечно трудово възнаграждение в хипотезата на чл.28, ал.1, т.3 КТД, както и сумата 200 лв обезщетение за забава върху разликата между изплатеното основно трудово възнаграждение и полагащото му се по КТД.

Ответникът не оспорва и признава размера на исковата сума, размера на посочените в исковата молба суми за съответните периоди, дължими като разлика между изплатеното и полагащото се на ищеца по КТД трудовото възнаграждение за исковия период, както и разликата за обезщетение по чл.224,ал.1 КТ. Приема направените изчисления за правилни. Оспорва дължимостта на исковите суми с оглед изпълняваната длъжност. В т.см. са данните в протокола от съдебното заседание на 14.11.2023г.

Разпитани са свидетелки на ответника – С. С В., зам. директор на СУ ********и И. С К., завеждащ административно-техническата служба и касиер в училището, чиито показания са сходни относно ролята на ищеца при изпълнение на вменените му трудови задължения. В същността си 5 показанията на първата свидетелка са насочени към омаловажаване дейността на ищеца във връзка със задълженията му и в тяхната характерност противоречат на Длъжностната характеристика, приложена по делото.

Свидетелката И. К. заявява, че тя е изготвила конкретната длъжностна характеристика, съгласувана с Директора. В рамките на работното му време ищецът е изпълнявал основните си задължения, виждала го е да се движи по коридорите на училището, но не знае как и какви точно дейности е извършвал по обход и охрана на училището. Не й е известно да са му възлагани функции да бъде контактно лице със СОТ. Не е била свидетел ищецът да е оказвал съдействие при инцидент между деца или с родители.

Трудовият договор се сключва в писмена форма и съдържа изчерпателно посочените в чл.66 КТ данни, в т.ч. наименованието на длъжността, определена съгласно Национална класификация на професиите и длъжностите, утвърдена от Министъра на труда и социалната политика след съгласуване с Председателя на Националния статистически институт.

Трудовият договор е основният правопораждащ юридически факт за възникване на трудовото правоотношение.

Съгласно Азбучния определител на длъжностите в националната квалификация на професиите и длъжностите, длъжността “пазач” е с код по НКПД 9510-0005, а длъжността “охранител” е с код 5414-1007. Очевидно длъжността “пазач”, код 9510-0005, на която е назначен ищецът, е различна от длъжността “охранител”. Поради това съдът приема, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца следва да се определи, съобразно чл.28, ал.1, т.1 от Колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №Д01-197/17.08.2020г.