Определение № 301 от 14.04.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. София, 14.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20221000600361 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по частна жалба от защитника на осъденото лице В. Б. Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „***“ към Затвора - ***, срещу определение от 24.03.2022 г., постановено по ЧНД № 872/2022 г., по описа на СГС, Н.О., 34ти състав, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода В. Б. Д. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му с Присъда от 12.04.2018 г. по НОХД № 4453/2015 г., по описа на Районен съд - София, влязла в сила на 28.01.2020 г. едно общо наказание „лишаване от свобода”, за срок от 1 /една/ година, което към датата на постановяване на обжалваното определение е 4 /четири/ месеца и 16 /шестнадесет/ дни.

В жалбата, защитникът на осъденият твърди, че си е взел поука за извършеното престъпление; съхранил е контактите със семейството и близките си; не е участвал в конфликти; че има малко дете, както и че стриктно е спазвал вътрешния ред.

Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи, прие следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.

Осъденият В. Б. Д. е постъпил в пенитенциарното заведение на 07.09.2020 г., за изтърпяване на наложеното му с Присъда от 12.04.2018 г. по НОХД № 4453/2015 г., по 1 описа на Районен съд - София, едно общо най-тежко наказание, на основание чл.25, чл.24, чл.68 от НК, за извършени престъпления по чл.354а, ал.1, чл.195, ал.1, т.3 от НК, за които е осъден на 1 /една/ лишаване от свобода. Присъдата е влязла в сила на 28.01.2020 година.

Към 24.03.2022 г., съгласно представената справка, осъденият В.Д. е изтърпял фактически – 10 месеца и 20 дни, от работа – 02 месеца и 24 дни или общо – 1 година, 1 месец и 14 дни. Остават за изтърпяване 4 месеца и 16 дни.

Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно предсрочно освобождаване, видно от доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на осъдения Д. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е поправил.

Изготвения за Д. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за високи стойности на риска - 80 точки, с констатирани седем проблемни зони. В последствие, тази оценка не е променена и със запазване на проблемните зони. Поради това рискът от вреди за обществото е определен като висок.

Макар в жалбата си да твърди, че са налице данни за поправянето му, в действителност липсва формирано отношение на Д. към факторите, които са го довели до осъждане.

Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така, не само предвид непроменените стойности на риска от 80 точки, а и поради факта, че по отношение на Д. цели на наказанието, визирани в чл.36 от НК не са постигнати и корекционната работа следва да продължи до постигането им. Извода на Началника на затвора, отразен в приложеното по делото ставище е, че спрямо Д. липсват достатъчно данни за настъпила трайна промяна.

Твърдяното в жалбата добро поведение и спазване на вътрешния ред в пенитенциарното заведение от страна на Д., настоящият въззивен състав не определя като доказателство за поправянето му, тъй като такова поведение и дисциплина са дължими от намиращите се там лишени от свобода лица, съгласно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, за неизпълнението на които са предвидени съответните санкции. Тук следва да се отбележи, че на това твърдение противостои наказанието му за физическо насилие на друг лишен от свобода, със Заповед № 160/02.06.2021 г. първоначалният режим на изтърпяване не е променен в по-лек, поради липса на предпоставки за това, както и, че не е проследявано поведението на осъденото лице извън общежитието, чрез отпуск по режим.

Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

2

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 24.03.2022 г., постановено по ЧНД № 872/2022 г., по описа на Софийски градски съд, Н.О., 34-ти състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3