Решение № 1300 от 24.06.2026, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 1300

Търговище, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ТОДОРОВА административно дело № 20257250700403 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на А. С. С., с [ЕГН], чрез адв.Цв.И., против Решение №1040-25-109/16.07.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-1186-5/30.05.2025 г., издадено от главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, с което е отпуснато ПОБ, в размер на 26,65 лв. дневно, считано от 28.09.2024г. до 27.05.2025 година. В жалбата се поддържа становище за незаконосъобразност на оспореното решение, поради наличие на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Моли се за отмяна на обжалваното решение с искане преписката да бъде върната на компетентния орган с конкретни указания. В съдебно заседание по делото жалбоподателя, редовно призован, не се явява и не се предствалява.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-Търговище, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена защита, в която се оспорва жалбата, като неоснователна и се моли съда да я отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

От фактическа страна, съдът приема следното:

А. С. е подала заявление за отпускане на ПОБ № 30-706-0274/10.10.2024 г. в Дирекция „Бюро по труда“ [населено място] заведено в ТП на НОИ - Търговище с peг. № 251-00-1186/10.10.2024 г. В него е декларирала, че е упражнявала трудова дейност в друга държава - Франция през периода от 17.09.2024 г. до 28.09.2024 г.

Към представените от нея документи, чрез системата за електронен обмен осигурителна информация EESSI е изискана социално осигурителна информация / издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС – Франция.

Удостоверен е период на осигурена заетост по законодателството на Франция за времето от 17.09.2024 г. до 27.09.2024 г., а основанието за прекратяване на заетостта е „дата на изтичане на договора“. По случай 3116644 от КИ на ДЧ на ЕС - Франция е получен и СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през периода от 17.09.2024 г. до 27.09.2024 г. в размер на 1085,67 евро.

Длъжностното лице е генерирало справка от специализирания програмен продукт на НОИ - ПП ПОБ, от която е видно, че общият осигурителния доход на А. С. за периода от 01.09.2022 г. до 27.09.2024 г., от който е определен размерът на ПОБ е в общ размер на 22517,86 лв. Този осигурителен доход е формиран от осигурителните доходи от осигурената заетост на лицето: по законодателството на Република България и по законодателството на Франция. За целите на изчисление на ПОБ месечния осигурителен доход е ограничен до максималния месечен осигурителен доход определен със Закона за Бюджета на ДОО за съответната година. В програмния продукт през месеците, в които лицето не е осигурено за безработица, за осигурителен доход е взета минималната работна заплата, установена за страната за съответния период (чл. 546, ал. 7, т. 4 от КСО). Съответно ф работните дни за периода от 01.09.2022 г. до 27.09.2024 г. са 507. Осигурителния доход за периода е 22517,86 лв. и той се разделя на 507 работни дни - 22517,86 : 507 = 44,41 лв. - среднодневен осигурителен доход. Съответно среднодневния осигурителен доход се умножава х 60 % и се получава среднодневното обезщетение, което в случая е - 44,41 лв. х 60 % = 26,65 лв.

Въз основа на събраната информация е постановено Разпореждане № 251-00-1186-5/30.05.2025 г., с което на А. С. С. е отпуснато ПОБ, считано от 28.09.2024 г. до 27.05.2025 г. в размер на 26,65 лв. дневно.

Цитираното разпореждане е потвърдено с атакуваното решение.

При така установената фактическа обстановка и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Решението на Директора на ТП на НОИ – Търговище е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, доколкото съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.„б“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.

Потвърденото с процесното решение, разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от компетентно длъжностно лице, определено в разпоредбата на чл.54ж, ал.1 от КСО, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

Обжалваното Решение е валиден контролен административен акт. Съобразени са изисквания за предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО форма и съдържание, същото съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. фактически и правни основания за издаването, което го прави мотивирано и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. При тези данни съдът приема, че липсват отменителни основания по чл. 146 т.1 и т.2 АПК.

Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 9, ал. 2 АПК, като и на чл. 35 и чл. 36 АПК, са събрани всички документи, необходими и относими за разглеждане на подаденото заявление, вкл. е извършен електронен обмен на социално осигурителна информация с държавата по последна заетост. Ето защо съдът счита, че липсва и отменителното основание по чл. 146 т.3 АПК Решението не противоречи на материалния закон.

Приложимото право по делото е националното - Кодекса за социалното осигуряване и европейското - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в съответствие с Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 година.

След присъединяването на Република България към Европейския съюз се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват националните системи, а определят общите правила и принципи които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда при прилагане на националните закони. Към настоящият момент тези правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност, както и в регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 г. С тези разпоредби е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4.Износ на обезщетения. Целите на регламента са да се синхронизират системите за социална сигурност на държавите – членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагането на специфичните национални законодателства на държавите – членки като се гарантира свободното движение на гражданите, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.

Спор по фактите между страните не съществува. Не се спори, че лицето е осигурявано за всички рискове вкл.и за безработица. Компетентна институция е Р. България. Спорът е за правото и е по отношение на размера на парично обезщетение за безработица следва ли да намери приложение чл.62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., или съответно чл.62, § 1 и § 2 от същия регламент, както и дали в случая следва да намери приложение нормата на чл.54б, ал.8 от КСО в актуалната й редакцията (обн. в ДВ, бр.67/09.08.2024 г., в сила от 12.08.2024 г.).

Няма спор по делото, че оспорващата страна, като български гражданин, е гражданин на държава-членка на ЕС, поради което е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г., съгласно чл. 2 от Регламента.

В националното ни законодателство правилата по отношение паричните обезщетения за безработица са уредени в Глава ІV, Раздел ІІІ на КСО.

Съгласно чл.54б, ал.8 от КСО (нова - ДВ, бр.67/09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид:

1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа;

2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Според чл. 54б, ал. 1 от КСО (в действащата му редакция от ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) - дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Националната правна уредба предвижда база за изчисляване на размера на обезщетението за безработица - среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Спорно по делото е приложима ли е разпоредбата на ал. 8 по отношение разглежданото правоотношение, като се има предвид, че правото на парично обезщетение за безработица възниква към момента на прекратяване на осигуряването.

Срокът на отпуснатите парични обезщетения за безработица е определен, като е взета предвид датата на прекратяване на осигуряването, като начална дата на получаване на обезщетението. За упражняване правото на получаване на парично обезщетение за безработица националното законодателство предвижда издаването на нарочен административен акт, като според чл.54ж, ал.1 от КСО – Паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Т.е. в разглежданите случаи към датата на законодателното изменение не е наличен завършен фактически състав на административното правоотношение.