Решение № 516 от 11.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Варна, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20243100900200 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, изпратена по пощата с пощенско клеймо от 16.04.2024г. и входирана при Окръжен съд Варна с вх. № 10052/17.04.2024г., уточнена с молба вх. № 12144 от 14.05.2024г. на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Ал.Дондуков 68, чрез пълномощник юрк к. р. с правно основание чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД, насочена срещу Х. Й. К. ЕГН ********** с адрес **** за присъждане на :

Сумата от 35 000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2024г. до окончателното й изплащане, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по споразумение от 26.02.2019г. със застрахователя „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049 в размер на 30 000 лева и законна лихва забава върху главницата в размер на 5 000 лева за периода от 20.11.2015г. до 20.11.2018г. на пострадалата С. С. и.а за получени от същата в качеството й на увредено лице вследствие на причинените й вреди от ПТП на 20.11.2013г. по вина на водача Х. Й. К. с ЕГН ********** на лек автомобил марка „****“ с рег. № ****, избягал от местопроизшествието, застрахован по Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 030269049, чиято вина е установена с влязла в законна сила на 04.06.2018г. Присъда № 45 от 15.02.2018г. по нохд № 2469/2017г. по описа на ВРС и

Сумата от 11 850 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 35 хил. лева, определена по размер от законната лихва, за периода от 16.04.2021г. до 16.04.2024г. (датата на изпращане на исковата молба по куриер).

Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски и 1 юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба, уточнена с молба вх. № 12144/14.05.2024г. се твърди, че на 20.11.2013г. на кръстовището на бул. „Вл. Варненчик" и ул. „Отец Паисий" в гр. Варна, е реализирано ПТП между л.а. "****" с ДК№ ****, управляван от Х. Й. К. и л.а. "Фиат Албеа" с ДК№ **, управляван от П. М. П..

С Присъда № 45/15.02.2018 г. по н.о.х.д. № 2469/2017г. на Варненски районен съд, потвърдена с Решение № 157/04.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 431/2018 г, на Варненски окръжен съд, ответникът Х. Й. К. е признат за виновен за това, че при управление л.а. "****" с ДК№ ****, е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице: П. М. П., изразяваща се в счупване на гръдната кост, което обусловило затруднение на движението на снагата за период не по-малък от 2-2,5 месеца, и средна телесна повреда на С. С. и.а, изразяваща се в счупване на 12 гръден прешлен, което обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 4-5 месеца, като след деянието деецът избягал от местопроизшествието. Съгласно горецитирания съдебен акт, причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие и реализиране на вредоносния резултат е противоправното поведение на отв.К., който в разрез с разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, поради движение с несъобразена скорост и загуба на контрол над управляваното от него МПС е ударил спрелия на червен сигнал на светофарната уредба л.а. „Фиат Албеа". Освен това след осъществяване на процесното застрахователно събитие, ответникът е напуснал мястото на събитието (избягал е), с което виновно се е отклонил от задължителна проверка за алкохол.

Счита се, че предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на ответника Х. Й. К. по чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. посл. от КЗ /отм./ с изключение на размера на дължимото обезщетение са установени с влязло в сила решение № 1470 от 21.11.2022г. на Окръжен съд - Варна, IV с., постановено по в.гр.д. № 20223100501640 по описа за 2022г., водено във връзка с процесното застрахователно събитие и по повод претърпените в резултат на същото неимуществени вреди от другото пострадало при това ПТП лице - П. М. П..

Твърди се, че "Дженерали Застраховане" АД е сключило със собственика на л.а. "****" с ДК№ ****, при управлението на който е причинено увреждането, задължителна застраховка "Гражданска отговорност", свързана с притежаването и използването на МПС - полица № 08113002556379, валидна от 26.10.2013г. до 25.10.2014г. Съгласно чл. 267 от Кодекса за застраховането /отм./, застраховката покрива гражданската отговорност на водача Х. Й. К. ответник по делото, за причинените от него вреди на трети лица.

Сочи се, че ползвайки се от сключената застраховка "Гражданска отговорност" на делинквента, на 20.11.2018г. пострадалото при описаното погоре процесно ПТП лице - С. С. и.а чрез своя пълномощник адв. Г. Д. предявява към дружеството съдебна претенция за получаване на застрахователно обезщетение във връзка с претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на получените при процесното ПТП телесни травми и увреждания, по повод на която претенция е образувано търг. дело № 1834 по описа на ОС-Варна, TO, III с., а в дружеството е образувана преписка по щета № 210421368. В хода на производството по делото между страните по същото е постигнато споразумение, в изпълнение на което „Дженерали Застраховане" АД изплаща 2 застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице С. С. и.а в размер на 35 000 лв., определено от застрахователно - експертна комисия при „Дженерали Застраховане" АД при отчитане на всички релевантни обстоятелства за размера му.

С писмо с изх. № 310019661/21,08.2020г. застрахователят е поканил ответника доброволно да заплати дължимата сума в размер на 35 000 лева.

Поканата е получена лично от ответника на 25.08.2020г. Твърди се, че към настоящия момент в дружеството не е получаван отговор от ответника на отправената покана и не е постъпвало плащане на претендираната сума, поради което и на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, за ищеца е налице правен интерес за завеждане на настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК о тветникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

Не оспорва наличието на влязла в законна сила присъда, както и качеството на застраховател по ЗЗ ГО.

Твърди се нередовност на исковата молба, защото не е посочен телефонен номер на ищеца и в допълнителната молба ищецът е уточнил периода за който е претендирана мораторна лихва, но не е посочил върху коя сума е начислена.

Въвежда възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.

Конкретно се сочи, че ищецът е заплатил на свой риск и отговорност застрахователно обезщетение на С. С. и.а за неимуществени вреди след изтичане на пет години от настъпването на ПТП, доколкото сумата е заплатена на 01.03.2019г., а ПТП-то въз основа на който е настъпил твърдяния деликт е на 20.11.2013г.

Твърди се, че не е налице прекъсване на давностния срок със завеждане на исковата молба от С. С. и.а срещу „Дженерали застраховане" АД, по която е образувано т.д. № 1834/18 на ВОС т.о., защото съдът не е редовно сезиран от лице с активна процесуална легитимация. Исковата молба не била подписана от ищцата С. С. и.а, нито от адв. Г. Д.. Поради отказ от иска, направен от С. С. и.а, т.д. № 1834/18 на ВОС т.о. е прекратено, и настоящият ответник не е обвързан с мотивите по делото и със силата на присъдено нещо.

Счита се, че дори исковата молба по цитираното дело да е била редовна, то с отказ от предявения иск не се прекъсва давностния срок и не тече нов такъв, по арг. от чл.116, ал.1 б "б" от ЗЗД.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е редовно сезиран с исковата молба по която е образувано т.д. № 1834/18 на ВОС т.о., то се поддържа възражението за изтекла погасителна давност, като се твърди, че исковата молба, по която е образувано т.д. № 1834/18 на ВОС т.о. е подадена след изтичане на 5 години от настъпването на ПТП и ищецът „Дженерали застраховане"АД е заплатил на свой риск и отговорност застрахователно обезщетение на С. С. и.а за неимуществени вреди след изтичане на 5 години от настъпването на ПТП.

На следващо място в условие на евентуалност се твърди, че настоящата искова молба на „Дженерали застраховане" АД срещу Х. Й. К. е заведена след изтичане на 5 години от датата на изплащане на застрахователното обезщетение на С. С. и.а на 01.03.2019г. –––(по твърдения, че е изплатено на 3

01.03.2019г.), а искът е заведен след 01.03.2024г.

Оспорва се, че е налице реално плащане на сумата, предмет на главния иск.

Въвежда възражение за съпричиняване на настъпилите за пострадалата С. С. вреди като се твърди, че същата е нарушила правилата за движение по пътищата като в качеството си на пасажер в „****" с ДК№ ****, на предна дясна седалка /до водача на МПС/ е била без поставен задължителен обезопасителен колан, с който процесното МПС е фабрично оборудвано.

Счита се, че С. С. и.а не би могла да получи счупване на 12-ти гръден прешлен, ако е била с правилно поставен обезопасителен колан.

Оспорва се наличието на причинно - следствена връзка между между деликта и всички претърпени неимуществени вреди от пострадалата С. С. и.а.

Твърди се, че не е установен периода на интензитет на болките и страданията, търпяни от пострадалата.

Сочи се, че не е установен фактът, че Х. Й. К. е управлявал МПС-то след употреба на алкохол.

Оспорва се исковата претенция относно претендираната мораторна лихва върху сумата от 5 000 лева, представляваща начислена законна лихва за забава върху главницата от 30 000 лева, като се твърди, че е налице анатоцизъм.

Въвежда се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на мораторната лихва.

Настоява се за отхвърляне на исковите претенции, съотв. намаляване размера на главния иск до справедлив при съобразяване с конкретното участие на пострадалата.

С молба вх. № 28878/13.11.2024г. ответникът въвежда възражение за нищожност, съотв. унищожаемост на Споразумението от 26.02.2019г. поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и поради измама.

В съдебно заседание с писмена молба ищецът поддържа исковата претенция. Ответникът, чрез пълномощник, настоява за нейното отхвърляне изцяло.

СЪДЪТ, като взема предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Легитимацията на страните съответства на твърденията за заплатено от застрахователя на делинквента обезщетение в полза на трето лице, претърпяло неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, причинено по вина на водач, избягал от местопроизшествието, обстоятелство, установено с влязла в законна сила присъда, с което действие виновно се е отклонил от проверка за алкохол, и чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца.

Предявеният иск е допустим.

По основателността : От приложените по делото писмени доказателства се установява, че с присъда № 45/15.02.2018г., постановена по нохд № 2469/2018г. по описа на Районен съд Варна, потвърдена с Решение № 157/04.06.2018г., постановено по внохд № 431/2018г. по описа на Апелативен съд Варна и влязла в законна сила на 04.06.2018г., ответникът Х. Й. К. е признат за виновен в това, че на 20.11.2013г. при управление на ПМС – лек автомобил **** с рег. № **** нарушил правилата за движение, а именно чл.

4

20, ал.1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в следствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице: на П. М. П., изразяваща се в счупване на гръдната кост, което обусловило затруднение на движението на снагата за период не по-малък от 2-2,5 месеца и средна телесна повреда на С. С. и.а, изразяваща се в счупване на 12-ти гръден прешлен, което обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период не по-малък от 4-5 месеца, като след деянието деецът Х. Й. К. избягал от местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал.3, предл. 4 и прел. 6, б. а, прел. 2 вр. ал.1, б.б вр. чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК и чл. 54 от НК, за коетому е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години при първоначален общ режим. На осн.чл.343г вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК налага на Р. Р. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години.