Решение № 1732 от 16.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1732 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Х. при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100512779 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 4992 от 20.03.2024 г., постановено по гр. д. № 57510/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Г. Б. Б. и К. Х.

Б. срещу „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ субективно съединени установителни искове с правно основание чл.8, §1, буква "в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година – за признаване на установено, че ответникът дължи на всеки от тях сумата от по 523,94 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на основание чл.8 и чл.9 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., представляващо разликата между цената на закупените билети за отменение полет W6 4412 от 30.04.2022 г. и ново закупените самолетни билети за полет със самолет на Луфтханза, след приспадане на платеното преди съдебно предявяване на иска обезщетение в размер на 246,98 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2023 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 28730/2023 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците Г. Б. Б. и К.

Х. Б., чрез пълномощника им – адв. Ц. П. – И., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Считат за неправилен извода на СРС за липса на предпоставките по чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., като в тази насока се позовават на тълкувателните указания на 1

Европейската Комисия, дадени в “Известие на Комисията за Регламент ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия, изменен с Регламент (ЕО) № 889/2002 на Европейския парламент и на Съвета (2016/С 214/04)“. В тази връзка поддържат, че доколкото в случая превозвачът е решил едностранно да възстанови разходите на пътника, то последният има право да иска възстановяване на разликата в цената между първоначалния билет и новия билет при сходни транспортни условия. Считат за неправилен още и извода на съда, че с представената по делото кореспонденция по извънсъдебната им претенция, проведена близо месец след отмяна на полета, превозвачът е изпълнил задълженията си по чл. 8 от Регламент 261, като предложената компенсация в размер на 100 лв. не покрива и 1/10 част от направените от лица разходи за закупуване на нови по-скъпи самолетни билети.

Поддържат още и че не отговаря на истината, че до приключване на устните състезания по делото не са изпълнени указанията за представяне на доказателства относно извършеното от тяхна страна плащане за самолетни билети, доколкото по делото е представен първичен счетоводен документ за плащане, издаден от туристическата агенция вместо фактура, както и бордни карти, от които се установява действителното извършване на разход. Считат, че в случай, че съдът е искал конкретно представяне на банково извлечение за плащане, то е следвало да даде ясни указания за това, но доколкото такива не са били дадени, то те са представили допълнителен документ в деня следващ последното заседание. Молят решението да бъде отменено, като предявените искове бъдат уважени.

Претендират разноски за въззивното производство.

Въззиваемият ответник - „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария Црт – клон България“ не е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:

Не е спорно между страните, че са били обвързани от валидни облигационни правоотношения по повод сключени договори за въздушен превоз за редовен полет W6 4412 от Малага до София, който е следвало да се осъществи на 30.04.2022 г., но който полет е бил отменен, с оглед на което ответникът е възстановил на всеки от ищците сумата от 246, 98 лв. преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и която сума представлява стойността на билетите за отменения полет. Не е спорно също така и че ответникът е заплатил на ищците обезщетение съгласно чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския 2 парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. в размер на 400 евро за всеки от тях, доколкото във виззивната жалба липсва оплакване от възприятия в тази насока извод на СРС, а въззивният съд не може без съответно оплакване да променя възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Спорният между страните въпрос, който в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК очертава и предмета на въззивната проверка, е относно наличието на основание ответникът да заплати претендираните от ищците суми, представляващи разликата между стойността на закупените билети за отменения полет и стойността на новозакупените билети за полет с друга авиокомпания.

В съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В конкретния случай в тежест на ищците е да установят валидното възникване на облигационни правоотношения между страните по силата на договор за въздушен превоз с ответника, претърпените вреди от неизпълнение на поетите от него задължения, както и техния размер. При съобразяване на правилата за разпределение на доказателствена тежест първоинстанционният съд в доклада по чл. 146 ГПК е посочил фактите, които подлежат на доказване от страните по спора, поради което и наведените от въззивиниците оплаквания за липса на дадени указания относно необходимостта да бъде доказан конкретния факт на извършено плащане на претендираните от тях парични суми са неоснователни. Докладът по делото следва да съдържа указания по чл. 146, ал. 2 ГПК само когато страните по делото изобщо не са представили никакви доказателства по отношение на твърдян от тях и относим към предмета на спора доказателствен факт, като въпросът дали от представените доказателства се установява наличието на даден факт е по същество на спора и произнасянето по него се осъществява с крайния съдебен акт. В тази връзка настоящият въззивен състав е взел отношение по направеното във въззивната жалба доказателствено искане, като с оглед на липсата на допуснато процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е оставено без уважение искането на страните за приемане на представените заедно с въззивната жалба писмени доказателства.

Съгласно чл. 4, § 3 от Регламента, ако на пътниците се откаже достъп на борда против тяхната воля, опериращият въздушен превозвач ги компенсира незабавно по чл. 7 и им предоставя необходимата помощ по чл. 8 и чл. 9 от Регламента, като с член 8, параграф 1 от регламента се налага задължение на въздушните превозвачи да предлагат на пътниците избор между три възможности: i) възстановяване на стойността на билета, a в случай на свързващи полети — обратен полет до летището на излитане при първа възможност; ii) премаршрутиране до техния краен пункт на пристигане при първа възможност; или iii) премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до крайния пункт на пристигане на по-късна дата, удобна за пътника, в зависимост от наличността на свободни места.

Доколкото в конкретния случай ищците са били обезщетени чрез заплащане на стойността на билетите за отменения полет в съответствие с разпоредбата на чл. 8, § 1, буква i) от Регламента, както и чрез заплащане на обезщетение съгласно чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., общият сбор от които обезщетения на практика се формира пълния размер на твърдяната от ищците стойност на новозакупените от тях самолетни билети, то не е налице основание за заплащане на разликата между стойността на закупените билети за отменения полет и стойността на новозакупените билети за полет с друга авиокомпания. В тази връзка следва да бъде съобразено, че в хипотеза на заплащане на вече посочените от превозвача обезщетения заедно с претендираната от ищците разлика би се достигнало до хипотеза на неоснователно обогатяване, тъй като ищците биха били обезщетени няколко пъти за едно и също нещо.

3

Така при съобразяване на предназначението на предвидените съгласно Регламента обезщетения, а именно – пътниците да бъдат компенсирани за настъпило закъснение, респективно отмяна на полет и с оглед на основния принцип в гражданското право за забрана на неоснователното обогатяване, то настоящият състав на съда намира, че липсва основание за заплащане на претендираните от ищците парични суми.

В допълнение на това следва да бъде посочено още, че до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство ищците не са представили доказателства, удостоверяващи действителното извършване на разходи в размер на претендираната от тях парична сума - по 523, 94 лв. за всеки от тях, представляваща разликата между стойността на възстановената им сума за билети за отменените полети и стойността на новозакупените билети. С представения от тях протокол № 14660 от 29.04.2022 г. се доказва единствено поемането на задължение за заплащане на сума в размер на 1294, 87 лв. към трето за спора лице. Неотносими са в тази връзка доводите на въззивниците касаещи приравняването на така представения протокол на фактура, което по същността си би имало значение единствено за счетоводни цели, но което не е от естество да удостовери заплащането на процесните суми. На следващо място следва да бъде посочено и че имейлът, представляващ онлайн-кореспонденция между страните, в който ответното дружество е предложило заплащането на сумата от 100, 00 лв. като допълнение към вече върнатата сума не представлява по същността си признание относно основанието за заплащане на претендираната разликата с оглед на процесуалното поведение на ответника в образуваното исково производство, изразяващо се в оспорване по основание и размер на предявените искове.

С оглед на изложеното настоящият състав на съда намира за недоказани претърпени от ищците имуществени вреди, които да са в причинна връзка с виновното неизпълнение на договорно задължение на ответника, поради което и предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на спора право на разноски има въззиваемият, но доколкото същият не е направил искане за разноски, то такива не следва да бъдат присъждани в негова полза.