Определение № 11 от 07.01.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 5/2025
- Вид
- Определение № 11
- Подписан
- 07.01.2025
- В сила
- 07.01.2025
- Състав
- Камен Иванов, Атанас Стоилов Атанасов, Величка Цанова
Цитирани разпоредби
- чл.25 · Наказателен кодекс
- чл.68 · Наказателен кодекс
- чл.70 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70 ал.1,т.1 · Наказателен кодекс
- чл.341 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.437-442 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11 гр. София, 07.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камен Иванов
Членове:
Величка Цанова
Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20251000600005 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна жалба,подадена от адв.Бл.Б.,защитник на лишения от свобода С. Х.
Д.,роден на ******** година в гр.***, обл.***,български гражданин ,женен ,осъждан,със средно образование,с установена самоличност,ЕГН**********,понастоящем изтърпяващ наказание„лишаване от свобода“ в ЗООТ“Самораново“ при Затвор гр.Бобов дол, против протоколно определение №477/10.12.2024 година на Окръжен съд Кюстендил,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№607/2024 година по описа на съда.С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Д. за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода” по реда на гл.ХХХV ,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.
В частната жалба се твърди,че защитата е изготвила частната жалба и атакува съдебният акт по изрично желание на осъденото лице.Сочи се,че атакувания акт,според осъденото лице,е неправилен,като се „сумират“ наложените наказания на осъдения Д.,включително приведеното наказание „лишаване от свобода“ по реда на чл.68 НК.Твърди се обобщаващо,че към настоящият момент са налице всички изискуеми от закона предпоставки да се постанови „условно предсрочно освобождаване“ на лишения от свобода Д. и е неправилен извода на първия съд затова,че спрямо осъдения не са налице условията на Закона.
Изложени са по същество съображения за завършен корекционния процес.
Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по 1 делото,намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:
Осъденият С. Х. Д. е роден на ******** година в гр.***, обл. *** ,български гражданин е,женен,осъждан,със средно образование,с установена самоличност,
ЕГН**********.Понастоящем изтърпява наказание„лишаване от свобода“ в
ЗООТ“Самораново“ при Затвор гр.Бобов дол.
Видно от приложените по делото писмени доказателства Д. е осъждан няколкократно ,като е постъпил в затвора гр.Бобов дол на 09.07.2024 година.Изтърпял е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца,наложено му с определение №34/16.09.2022 година по нохд№163/2022 година на РС гр.Радомир,приведено по реда на чл.68 НК с определение №23/03.07.2024 година,в сила от 19.07.2024 година по нохд№ 35/2024 година на РС Радомир.
Определен е първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание.
Наказанието е изтърпяно на 08.11.2024 година,като от тази дата осъдения Д. търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца при определен първоначален „общ“ режим ,наложено му по реда на чл.25 НК с определение №264/31.07.2024 година по чнд№199/2024 година на РС гр.Радомир.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-10.12.2024 година,осъдения Д. е изтърпял фактически 1 месец и 3 дни.
Остатъкът към посочената дата е 3 месеца и 27 дни.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените доказателства,събрани надлежно по делото-становище по чл.437 ал.2 НПК от началник на Затвора гр. Бобов дол,доклад за лишения от свобода Д.,л.6-7,изготвен от инспектор СДВР при ЗООТ “Самораново“,затвор гр.Бобов дол на 15.11.2024 година,ведно с план на присъдата,писмени доказателства,приложени към досие №172-2024 година на лишения от свобода Д., относими към обстоятелства, подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2 вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК,че за прилагане института на УПО е необходимо кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият Д. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел в мотивите към атакувания съдебен акт,че осъденият Д. не е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“,поради което е отказал да уважи молбата му,без да разглежда по същество останалите предпоставки ,визирани от Закона.
Именно в тази насока е наличен спор между страните.
Въззивният съд намира,че законосъобразно първият съд е намерил да не е налице 2 предпоставката по чл.70 ал.1,т.1 НК.
Наказанието от 4 месеца „лишаване от свобода“ е изтърпяно от осъдения Д. на 08.11.2024 година.От тази дата осъдения Д. търпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца при определен първоначален „общ“ режим.Това наказание е наложено по реда на чл.25 НК с определение №264/31.07.2024 година по чнд№199/2024 година на РС гр.Радомир.Видно е,че към датата на постановяване на атакувания съдебен акт /10.12.2024 година/,осъдения С. Д. е изтърпял фактически 1 месец и 3 дни,а остатъкът към посочената дата е 3 месеца и 27 дни.
Необосновано е твърдението на осъдения,неподдържано от защитата му по същество,че следва да се „сумира„ размера на наложените наказания „лишаване от свобода“ по отделните осъждания. Видно е,че по отношение на изтърпяното вече наказание е приложена нормата на чл.68 НК и двете отделно определени наказания „лишаване от свобода“ следва да се изтърпят поотделно.
По отношение на търпяното към настоящият момент наказание „лишаване от свобода“ от осъдения Д. не е изтърпяна ½ от определения размер от 5 месеца.Законосъобразно първият съд е намерил,че не е налице първата изискуема предпоставка на закона по чл.70 ал.1,т.1 НК за приложение на института на „УПО“ и законосъобразно не е обсъждал останалите условия за прилагане на този институт.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №477/10.12.2024 година на Окръжен съд Кюстендил,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№607/2024 година по описа на съда.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3