Решение № 105 от 19.10.2022, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. , 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря М. Н. Н.а като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20211860100579 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр.чл.60, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗС(в редакции изм. и доп. ДВ, бр. 34 от 1992 г., изм. и доп. ДВ. бр.8 от 29 Януари 1993г., изм. и доп. ДВ. бр.48 от 26 Май 1995г.).

Образувано е по жалба (наименована „искова молба“) от К. М. Н. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.С., ул.„*******“ № 98, ет. 4, ап. 11 срещу Общинска служба „Земеделие“ – К., с адрес: П.к.2077, гр.К.,ул. „************“№ 16, ет. 2. Ищецът твърди в исковата молба, че със заявление с вх.№ 140/27.09.91 г. от покойната му баба Н.С.К., на която той бил единствен наследник, видно от удостоверение за наследници №1321/21.09.2021 г., издадено от С.о., р-н Т., била образувана преписка за възстановяване на нейн земеделски имот с площ от 16 дка в м.“К.“, К. землище. Твърди се в жалбата(исковата молба), че с решение №79 от 06.01.1993 г. /което прилага/ ПК К. възстановила правото на собственост на Н.С.К. върху имот с площ от 16 дка в м.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Окончателното възстановяване на имота станало с решение № 21/16.08.95 г. /което прилага/, като й било възстановен имот 085 038 по КВС, идентичен с имот *** по действащата към момента кадастрална карта.

Твърди се в жалбата(исковата молба), че към датата на постановяване на цитираното решение № 79 от 06.01.1993 г. била в сила редакцията на чл. 60, ал. 4 и ал. 5 от ПП на ЗСПЗЗ от бр. 34 на ДВ от 24.04.1992 г.

Чл. 60, ал. 4: Поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. Председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават на щат. На останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове.

1

Чл. 60, ал. 5: В комисиите задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и частните стопани Твърди се в жалбата(исковата молба), че състава на поземлената комисия постановил решение № 79 от 06.01.1993 г. се състоял от председател, секретар и четен брой членове, което било в нарушение на разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ПП на ЗСПЗЗ.

В състава на комисията влизали:

-Г.К.-агроном

-Д.Г.-завършил хран.-вкусова промишленост

-И.М.-юрист

-Ф.Д.-стр.техник със средно образование

-Т.С.-работил като старшина в поделението със средно образование -В.О.-лесовъд

Твърди се в жалбата(исковата молба), че в състава нямало инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и частните стопани.

Последното било в нарушение чл. 60, ал. 5 от ПП на ЗСПЗЗ. Твърди се в жалбата(исковата молба), че поради изложените аргументи съставът на ПК не отговарял на изикванията на чл.

60, ал. 4 и ал. 5 от ПП на ЗСПЗЗ, поради което се явявал незаконен, а постановеното решение се явявало нищожно поради това,че било постановено от незаконен състав. Твърди се в жалбата(исковата молба), че Решение № 21 /16.08.95 г. освен на останалите основания,посочени в самото решение било постановено и на основание на нищожното решение № 79 от 06.01.1993 г., което водело и до неговата нищожност. Твърди се в жалбата(исковата молба), че със заявление с вх.№ 481/30.01.92 г. от покойната му баба Н.С.К. била образувана преписка за възстановяване на земеделски имот с площ от 18 дка в м.“К.“, К. землище, собственост на покойния й съпруг и негов дядо К. С.К.. Твърди, че към настоящия момент бил единствен наследник на наследодателя К. С.К., видно от удостоверение за наследници № 1516/23.09.2021 г., издадено от С.о., р-н Т.. Твърди се в жалбата(исковата молба), че с решение № 382 от 06.01.1993 г. /което прилага/ ПК К. възстановила правото на собственост на н-ци на К. С.К. върху имот с площ от 18 дка в м.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. Окончателното възстановяване на имота станало с решение № 21/16.08.95 г. /което прилага/ като й бил възстановен имот 136019 по КВС, идентичен с имот *** по действащата към момента кадастрална карта. Твърди се в жалбата(исковата молба), че към датата на постановяване на цитираното решение № 382 от 06.01.1993 г. била в сила редакцията на чл. 60, ал. 5 от ПП на ЗСПЗЗ от бр. 34 на ДВ от 24.04.1992 г.:

Чл. 60, ал. 5: В комисиите задължително се включват: юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и частните стопани Твърди се в жалбата(исковата молба), че състава на поземлената комисия постановил решение № 382 от 06.01.1993 г. бил в следния състав:

-Г.К.-агроном

-Д.Г.-завършил хран.-вкусова промишленост

-И.М.-юрист

2

-Ф.Д.-стр.техник със средно образование

-Т.С.-работил като старшина в поделението със средно образование -В.О.-лесовъд

-Р.Х. -ветеринарен лекар

Твърди се в жалбата(исковата молба), че в състава нямало инженер-геодезист или инженер-земеустроител и представител на ликвидационния съвет и частните стопани.

Последното било в нарушение чл. 60, ал. 5 от ПП на ЗСПЗЗ. Твърди се в жалбата(исковата молба), че поради това съставът на ПК се явявал незаконен, а постановеното решение се явявало нищожно поради това, че е постановено от незаконен състав. Твърди се в жалбата(исковата молба), че Решение № 21/16.08.95 г. освен на останалите основания, посочени в самото решение било постановено и на основание на нищожното решение № 382 от 06.01.1993 г., което водело и до неговата нищожност. Приложено е за сведение и влязло в сила Решение № 27 от 05.02.2008 г. по адм.д. № 758/2007 г. на Административен съд С.-област със абсолютно същия предмет като настоящето производство.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожни:

1. Решение № 79 от 06.01.1993 г.

2. Решение № 21/16.08.95 г.за имота в м.“К.“

3. Решение № 382 от 06.01.1993 г.

4. Решение № 21/16.08.95 г.за имота в м.“К.“

Въззиваемата страна Общинска служба по земеделие-К., ответник по жалбата, е дал писмен отговор, представил е писмени доказателства и не е направил доказателствени искания. Ответникът заявява в писмения отговор, че оспорваните Решение № 79/06.01.1993 г., Решение № 382/06.01.1993 г. и Решение № 21/16.08.1995 г. на поземлена комисия - К. са законосъобразни и издадени при спазване на административно - процесуалните правила, поради следните съображения: Ответникът твърди в писмения отговор, че във връзка с образуваното гражданско дело е изискана информация от Министерство на земеделието с писмо с изх. №РД-12-02-902-1/07.01.2022 г. относно състава на поземлената комисия - К. към 06.01.1993 г. и всички налични документи, с които ще бъде удостоверено спазването на изискванията на чл. 60, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ (действаща към бр. 34 от 28 декември 1999 г.). Ответникът твърди в писмения отговор, че в отговор постъпило писмо с вх. №РД12-01-88/17.01.2022 г. от Н.М.-Главен директор на ГД „Земеделие и регионална политика“ към Министерство на земеделието, с което са приложили наличните документи. От писмото ставало ясно, че личните трудови досиета на служителите на общинските поземлени комисии от 1991 г. до началото на 2003 г. се водели и съхранявали от общинска администрация. В случая, за да се удостовери образователния ценз на всеки от членовете на поземлената комисия било необходимо относимите писмени доказателства да бъдат изискани от общинска администрация - К.. Ответникът твърди в писмения отговор, че съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3, 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ (действаща към ДВ. бр.34 от 28 декември 1999 г.) членовете на поземлените комисии се назначават и уволняват от министъра на земеделието. Председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават на щат.

3

Ответникът твърди в писмения отговор, че към настоящия писмен отговор са приложени заверени копия на допълнителните споразумения към трудовите договори на:

1.

Г.Л.К. - председател на поземлена комисия- К.. От допълнителното споразумение е видно, че служителят е агроном и е назначен на длъжността: председател.

2. Д.М.Г. - секретар на поземлена комисия- К.. От допълнителното споразумение е видно, че служителят е инженер.

3. Н.С.С. - специалист в поземлена комисия -К.. От допълнителното споразумение е видно, че служителят е икономист.

4.

Х.Б.Д. - деловодител в поземлена комисия -К.. От допълнителното споразумение е видно, че служителят е икономист - счетоводител.

Ответникът твърди в писмения отговор, че за останалите членове, подписали процесните решения, е необходимо да бъде изискана информация и документи от общинска администрация - К.. Ответникът твърди в писмения отговор, че разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (действаща към ДВ. бр.34 от 28 декември 1999 г.) е посочено, че председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават на щат. На останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове. От цитираното става ясно, че по отношение на останалите членове на поземлената комисия -И.М., Р.Х., Ф.Д., Т.С. и В.О. им се е заплащало, а от предоставената информация от Министерство на земеделието, посочените лица не са били назначени на щат. В писмения отговор ответникът моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли изцяло искова молба, подадена от К. М. Н. като неоснователна и да обяви процесните решения на поземлена комисия - К. за законосъобразни и издадени при спазване на административно -процесуалните правила.

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото са представени и приети следните писмени доказателства: Копие от Решение № 79/06.01.93 г. на ПК гр. К.; Копие от Решение № 21/16.08.95 г. на ПК гр. К.; Копие от молби №№214 и 214-1/16.04.96 г. от г-н К. М.Н.; Копие от нот. акт за собственост № 136/1996 г.; Копие от Решение № 382/06.01.93 г. на ПК гр. К.;Копие от Решение № 21/16.08.95 г. на ПК гр. К.; Копия от молби №№ 215 и 215-1/18.04.96 г. от г-н К. М.

Н.;Копие от нот. акт за собственост № 153 1996 г.;Копие от писмо X 66-82/13.01.2022 г. на гн Н.М., главен директор на ГД ЗРП в МЗ; Удостоверение за наследници № 1516/23.09.2021 г,издадено от С.о.,р-н Т.;Удостоверение за наследници № 1321 /21.09.2021 г,издадено от С.о.,р-н Т.; Влязло в сила Решение № 27 от 05.02.2008 г. по адм.д. № 758/2007 г.на Административен съд С.-област; писмо с изх. №РД-12-02-902-1/07.01.2022 г.; писмо с вх.

№РД-12-01-88/17.01.2022 г. от Н.М.- Главен директор на ГД "Земеделие и регионална политика" към Министерство на земеделието, ведно с приложенията.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, водим от нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК, която прогласява, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Наличието на правен интерес 4 за жалбоподателите произтича от качеството му на наследник на общия наследодател Н.С.К., за което са процесните преписки, образувани по заявления с вх. № 140/27.09.1991г. и с вх. №481/30.09.1992г., по които се твърди, че са постановени атакуваните решения №№ Решение № 79 от 06.01.1993 г.; Решение № 21/16.08.95 г.за имота в м.“К.“; Решение № 382 от 06.01.1993 г. и Решение № 21/16.08.95 г.за имота в м.“К.“ на ПК гр. К..

В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира в кои случаи съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на порочните актове на администрацията е взависимост от степента и качеството на порока (дефекта), от който е засегнат актът.

Общоприето е становището в теорията и съдебната практика, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно, с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта.